Документалният филм "Народен дом на терора" разказва за 9-ти септември 1944 г. и...

Казват, че познаването на историята е най-верния път към изграждането на едно по-добро бъдеще. В забързания свят днес става все по-трудно да отделяме време за спомени и равносметки. Именно поради тази причина е важно да не пропускаме моментите да отдадем почит на събития, чиято значимост има пряко влияние върху нашето настояще. Един изключителен документален филм ни разказва 100-годишната история на една колкото емблематична, толкова и обвита в мистерия софийска сграда – бившата дирекция на милицията и полицията, жълтата сграда на столичния Лъвов мост.

„НАРОДЕН ДОМ НА ТЕРОРА“ е потресаващ разказ за забравени събития и хиляди съсипани човешки съдби. Продуцентът, сценарист и режисьор на проекта Стойчо Шишков е едно от най-големите имена в българското кино. Той работи над лентата с години в битка с времето и умишленото изтриване на народната памет. Филмът представя наниз от имена, факти, документи, разкази и свидетелства и хвърля светлина върху случилото се преди и след 9-ти септември 1944 г.

Зловещата сграда на Лъвов мост и до днес остава безмълвен декор на националния геноцид, променил живота на хиляди българи преди повече от 70 години и имащ пряко влияние върху техните наследници днес.  На показ са извадени редица дълбоко заровени проблематики – корените на множество съвременни политически и социални казуси.

„Младото поколение трябва да разбере кой, кога и какво е направил в полза или вреда на България, защото само по този начин можем да проследим причинно-следствените връзки и да осмислим от къде тръгват толкова много неща, които резонират и днес, променяйки нашето настояще.“ – споделя Стойчо Шишков. Той отдава и огромна почит към хората, превърнали идеята в реалност.

Оператор на филма е Мартин Димитров, а композитор на музиката е прочутият Ценко Минкин. Основна роля в създаването на продукцията има Тони Тодоров, а специално внимание заслужават Ангел Филчев, Лъчезар Иванов, Климент Филев и Петър Ненов.

От 1 ноември впечатляващият филм за бурните събития преди и след 9 септември ще може да бъде гледан в цялата страна, а негов дом ще бъдат предимно кино салоните, посветени на независимо и документално кино. Съвсем скоро ще бъде обявено и националното покритие на филма, а създателите обещават той да бъде гледан и в най-далечните краища на България в смел опит да бъде събудена и опазена паметта на един изстрадал народ, заслужаващ само едно – истината за своето минало!

Продуцентът Стойчо Шишков, сценарист и режисьор на проекта „Народен дом на терора“ Стойчо Шишков е завършил българска филология в Софийски университет през 1965 г. От 1966 до 1991 година работи в Студиа за игрални филми „Бояна” като асистент режисьор, втори режисьор и кинорежисьор.

Като втори режисьор Стойчо Шишков е работил с почти всички големи режисьори в българското кино: Методи Андонов, Людмил Кирков, Любомир Шарланджиев, Бинка Желязкова, Борислав Шаралиев, Въло Радев, Милен Николов, Янош Вазов, Неделчо Чернев, Георги Стоянов и др.; във филми като „Козият рог“, „Шведските крале“, „Момчето си отива“, „Оркестър без име“, „Равновесие“, „Петък вечер“, „Белият кон“, „Катина“, „На всеки километър“, „Константин философ“, „Пантелей“ и др.

Не е нужно да има районни прокуратури навсякъде, където има районни съдилища

21 окт 2015 

Не е необходимо да има районна прокуратура навсякъде, където има и районен съд. До този извод е стигнала работната група в състав Елка Атанасова (член на ВСС) и прокурорите Иван Даскалов, Емилия Вакарелска и Венислава Йончева, изготвила Доклад за значението на районните прокуратури в структурата на съдебната система и критериите за промяна в териториалната структура на РП. Документът бе приет от Висшия съдебен съвет (ВСС) на заседанието му на 15 октомври. За първи път държавното обвинение прави отстъпление от досегашното си становище, че където има районен съд, трябва да има и районна прокуратура.

В доклада не се сочи конкретна бройка на РП, които трябва да бъдат закрити. Но се казва, че съществуването на районни прокуратури с реално работещи в тях до петима магистрати е с "пагубен ефект върху идеята за ефективно управление на ресурсите", което ще рефлектира върху качеството на правораздаването и ще доведе до невъзможност за оптимизиране на разходите.

Данните към 1 януари 2015 г. показват, че районните прокуратури с до двама работещи обвинители са 30, от които 4 са с по един работещ магистрат и той е и административен ръководител. Това са РП - Трън, РП - Чепеларе, РП – Никопол и РП - Дулово. Органите с до 3 обвинители са 22, 31 са районните прокуратури с по 4 и 5 прокурори, 1/3 са тези с между 5 и 15 обвинители, а едва седем са с над 20 (СРП, Пловдив, Стара Загора, Плевен, Русе, Варна и Бургас).

От данните става ясно, че щатът за административните ръководители също е голям. Към 1 януари 2015 г. има 103 щата за началници и техни заместници в районните прокуратури извън областните центрове (изключени са 27 районни прокуратури, чиито седалища се намират в същия град, който се явява и областен център). Щатовете за редови и младши обвинители в тези районни прокуратури са общо 272. Съотношението между административен ръководители и ръководени прокурори е 2.6. А заедно с прокуратурите в областните градове съотношението административен ръководител – прокурор става един началник на 5.02 обвинители. Цифрите красноречиво говорят, че не е възможно да се обоснове ефективно управление на двама или трима прокурори от един административен ръководител, се посочва в доклада.

Ниската численост и това съотношение началник-ръководен прокурор води до проблеми със случайното разпределение на дела и преписки. В някои случаи административният ръководител трябва сам на себе си на случаен принцип да разпределя дела, което е абсурд.

"С оглед на тази актуална статистика брой до 5 и под 5 прокурори в районна прокуратура трудно обосновава наличието на административно-ръководен персонал, както за магистратите, така и за съдебните служители, не съдейства за постигане на стандарт за административно управление, пречка е за специализация, увеличава корупционните рискове и свързаните с възникване на конфликт на интереси, води до затруднения при отсъствие на магистрати, до трудности при избор на административен ръководител и при необходимост от заместване или командироване", се казва в доклада. И се добавя, че предвид тези данни числеността на прокурорите в районните прокуратури е критерий с много голямо значение при преценката за промяна в териториалната структура на районните прокуратури.

Критерият достъп до правосъдие не е от такова значение, от каквото е при съдилищата, става ясно още от доклада.

Отбелязано е, че концентрацията на конкретни районни прокуратури не би засегнало правото на гражданите и юридическите лица на достъп до правосъдие без значение на спецификите на съответната териториална област, вътрешната ѝ инфраструктура и икономическите особености. И това е така най-вече, защото съдът и прокуратурата изпълняват различни дейности.

"Ако се приеме, че съответствието в структурата е относимо само до съответствие в нивата - районно, окръжно, апелативно и касационно, то в случая нивото "районен съд - районна прокуратура" не би следвало да бъде обвързано непременно с броя на районните прокуратури, които изцяло да съвпадат с тези на съдилищата, респ. със седалищата им. Подобно изключение от конституционния принцип по сега действащия ЗСВ има по отношение на административните съдилища, със седалище в областните центрове, към които не са изградени административни прокуратури, а в окръжните прокуратури са обособени т.нар. административни отдели", казват авторите на доклада.

Добавят, че нито една прокуратура не може да се разглежда като гарант за достъп на гражданите и юридическите лица до съд. Напротив, българското законодателство съдържа достатъчно гаранции за защитата на лицата, чийто достъп до съд е бил ограничен именно от прокурорската институция.

"Преустановяване на съществуването на конкретни районни прокуратури като самостоятелни организационни единици няма да засегне това основно право, защото проявлението му зависи от това дали спрямо населението в конкретен географски район е осигурена възможност за достъп до съответния районен съд, независимо дали той съществува в същото или в друго населено място", пише още в доклада.

Според авторите процесът на окрупняване не трябва да се разбира като прекратяване на прокурорската дейност в съответния район, а като начин да се подобри качеството на работата, усъвършенстване на административно-организационното структуриране и функциониране на органите и намаляване на разходите. Такъв опит имат военните прокуратури с действащите "изнесени участъци" и следователите от следствените отдели към окръжните прокуратури с "изнесени работни места". Дава се пример с Хърватска, където след приемането на новия Закон за районите и седалищата на прокуратурите, се предоставя възможността, освен в седалището си, прокуратурата да действа и в постоянни служби или в отделения извън "централите". Идентичен подход е възприет и при осъществяване на реформата на организацията на съдебната власт в Белгия, където след разширяването на съдебните райони, новите съдилища са 13, а съществуващите до този момент съдилища стават отделения или отдели на новите съдебни органи.

Критерият "Географски разстояние и транспорт" за районните прокуратури не е от първостепенните, както е за съдилищата, е отбелязано още в доклада. Едно от преимуществата е, че прокуратурата може да се самосезира. Дори и гражданин да иска да сезира държавното обвинение, може да го направи по електронен път или по пощата, не е необходимо да се "разхожда". Освен това не при всички действия на държавното обвинение е необходимо присъствието на гражданина.

Не така стои въпросът за критерия "натовареност и ефективност на РП", който е от изключително значение за прекрояване на съдебната карта и е от особена важност за оптимизиране на разходите.

До края на 2014 г. начинът на определяне на натовареността не е бил коректен и заради това статистиката е изкривена. През декември м.г. ВСС прие нови правила, които в края на 2015 г. трябва да дадат по-точна картина на натовареността в прокуратурата. Затова в доклада не са отчетени показателите "прокурорски актове" и "участия в заседания".

Взети са под внимание данните за новообразуваните преписки, броят на внесените в съда актове, броят на предадените на съд лица, броят на осъдените с влязла в сила присъда.

Като се изключи показателят "новообразувани преписки", по останалите три се забелязва значителна разлика в натовареността на отделни прокуратури. Така например през 2014 г. РП-Ардино с двама реално работещи прокурори има 14 внесени в съда актове, предадените на съд лица също са 14, а осъдените с влязла сила присъда – 15.

За съпоставка РП-Балчик, в която през 2014 г. също са работили само двама души, има 120 прокурорски акта в съда, лица, предадени на съд - 128 и осъдени - 132.

Изводът е, че има драстични разлики от 6 до 8 пъти в натовареността при прокуратури с приблизително еднакъв брой реално работещи прокурори. Същата неравномерна натовареност се наблюдава и по показателя "новообразувани преписки".

Колко точно обвинители трябва да работят в прокуратурата зависи от броя на населението и оценката на криминогенната обстановка. Трябва да се отчита и престъпната активност в определени населени райони – например в курортите през лятото и зимата, в обезлюдените селища, дали става дума за гранични градове и села и т.н.

Работната група изтъква, че критериите за промяната на териториалната структура на районните прокуратури трябва да доведат до: повишаване качеството на правораздаването; постигане на стандарти за административно управление на отделните прокуратури;намаляване на конкурсите за избор на административни ръководители; оптимизиране на бюджета; преодоляване на проблемите с различната натовареност на прокурорите;съществено намаление на ръководната и обща администрация и т.н.

Всичко това може да бъде постигнато като се изгради система от концентрирани районни прокуратури с разширена териториална компетентност. "Прокурорската дейност ще се администрира от седалището на съответната концентрирана районна прокуратура, но в населените места, в които организационно-административните единици са били закрити, ще остане възможността за функционирането на отделения на районната прокуратура или прокурорски офиси (изнесени работни места). По този начин съответният административен ръководител може по-гъвкаво да решава кадрови въпроси в случаите, в които поради промяна в определящите показатели - население, криминогенна обстановка или натовареност, се установи необходимост от повече или по-малко прокурори в отделението/офис на прокуратурата и от преместването им", се казва в доклада.

В него се уточнява, че необходимостта от такъв офис трябва да се преценява за всеки отделен случай.

http://legalworld.bg

Bulgaria holds referendum on electronic voting

На 25 октомври в България предстоят избори за местна власт. Българските граждани ще имат възможността да упражнят правото си на гласуване.

На 25 октомври, освен местни избори, ще се проведе и референдум, според чийто резултати ще стане ясно дали ще бъде въведено електронното гласуване в България.

Наличието на такъв референдум е силно обнадеждаващо за страната ни: показва, че България има потенциал да се превърне в силна и устойчива демокрация.

Осъществяването на подобен тип референдум привлича симпатиите на европейската преса към страната ни.

Белгийският вестник EUobserver вече уведоми своите читатели за предстоящия референдум.

Ето какво посочва изданието под заглавие „Bulgaria holds referendum on electronic voting„:

Bulgarians will vote on Sunday (October 25) in a referendum on whether to introduce electronic voting, which the country’s reformist leaders hope can change its political landscape and advance their agenda.
If the Yes camp wins, electoral law would be amended to give voters the choice of going to the ballot box or staying at home and voting on their computer or tablet.

Some 77 percent of voters are likely to vote Yes, according to a poll conducted earlier this month by the Sofia-based Alpha Research agency. It said the referendum turnout is expected to be 49 percent – which would be enough to validate it – compared to 58 percent forecast for the local elections also held on Sunday.
„The remote electronic voting will ensure higher election turnouts,” Bulgarian veteran tennis star Manuela Maleeva said. A tennis world number 3 in 1985, 48-year-old Maleeva heads one of several grassroots campaigns for the Yes camp.

“Bulgarian citizens abroad as well as many citizens in the country will have easier access to participation in elections and referenda,” she said, referring to the 2 million Bulgarian citizens who live outside the country of 7.2 million.

For now, the Bulgarian diaspora, mainly located in the EU and North America, votes in Bulgarian embassies and consular services. But people have been complaining of long distances, insufficient capacity of voting stations and long queues to vote.

Vote-buying
The referendum initiators hope that electronic voting will help eliminate vote-buying which parties practice predominantly in Roma slums, as well as so-called ‘corporate voting’ where people in economically depressed areas follow dominant employers’ orders in order not to lose their jobs.

The EU Commission has highlighted vote-buying in its annual reports on Bulgaria’s justice and home affairs reforms. But the practice has proved difficult to eradicate despite dozens of low-level convictions.

Reformist groups are pinning their hopes on electronic voting to broaden their electoral base by luring more young and educated people to vote. The current political scene is largely shared by parties relying on elderly, poor and low-educated voters who are suspicious of modernisation and are prone to manipulation and nostalgia of the country’s Communist past.

The younger white collar class is often apathetic to mainstream politics and sceptical of its ability to bring about change. Most of it prefers to move to other EU countries or overseas.

The four parties in the ruling coalition – the centre-right GERB of prime minister Boiko Borisov, the Reformist Bloc, the moderately nationalist Patriotic Front and the left ABV of former president Georgi Parvanov have urged their supporters to vote Yes.

More convenient
The Socialist, formerly Communist, Party and the far-right pro-Russian Ataka party lined up to back the No, saying „the introduction of electronic voting creates premises to manipulate and control the vote.”

The predominantly Turkish ethnic Movement for Rights and Freedoms (MRF), a kingmaker in a series of post-Communist parliaments, has not stated a clear position.

It is not clear how distance voting would impact the MRF, which is known for its loyal and disciplined voters who make up to 10 percent of the electorate. The vast majority of them are low-educated people with poor or no computer skills.

Electronic voting will, however, make elections more convenient for the hundreds of thousands of Bulgarian ethnic Turks who have settled in neighbouring Turkey. So far, many of them have been travelling by bus to Bulgaria to cast their ballots.

До 25 октомври остават няколко дни. Държа да запозная читателите си с още няколко любопитни подробности по повод референдума за електронно гласуване. Ето ги:

Десет мита за електронното гласуване

Електронното дистанционно гласуване не заменя досегашната форма на гласуване, а евентуално би се добавило само като надстройка. Тайната на вота ще бъде опазена в същата степен, в която и при еквивалента с хартиени бюлетини, а контролираният вот ще се обезсмисли, защото ще се повиши избирателната активност с 10-15%, предвиждат експертите.

Делян Делчев е телекомуникационен инженер с над 20-годишен професионален опит, и с любителски интереси във всички сфери на IT-индустрията. Покрай професионалните си задължения пътува постоянно и живее в различни държави. В последните няколко години е живял и е изпълнявал проекти във Великобритания, Ирландия, Исландия, Белгия, Холандия и други. Към момента той е консултант по техническите въпроси, свързани с електронното гласуване на Инициативния комитет "Гласувай без граници", който защитава въвеждането на е-вота преди националния референдум.

С него разговаряме за най-често срещаните заблуди и възражения срещу въвеждането на електронното гласуване.

Ако референдумът за електронното гласуване бъде одобрен от мнозинството български граждани ще може да се гласува само електронно и това ще обърка много избиратели.

Електронното дистанционно гласуване не заменя досегашната форма на гласуване, а евентуално би се добавило само като надстройка. Избирателите, които имат проблем с електронното гласуване ще продължат да имат правото да гласуват както са си гласували и досега.

Но избирателите, които са възпрепятствани да гласуват присъствено, примерно защото са на работа, или в командировка, или по работа или учение в чужбина, ще разполагат с технология да гласуват дистанционно и ще могат да участват активно в политическият живот и процеси в страната.

Електронното гласуване като добавка не може да затрудни хората да гласуват, повече отколкото сегашното гласуване го прави. Напротив, то ще позволи хора, които в момента са възпрепятствани да гласуват, или пък не гласуват въобще, да гласуват по-лесно и безприсъствено, с което ще увеличи избирателната активност и разшири демократичната база на изборите ни.

Очакваме вдигане на избирателната активност минимум между 10 и 15 пункта при въвеждане на електронно гласуване. Това е огромно количество гласоподаватели. За пример най-голямата по получени гласове партия от няколко подред парламентарни избори едва събира гласовете на 15% от имащите право на глас.

Електронното гласуване няма да запази тайната на вота, защото системата ще бъде хакната.

Няма принципна и технологична причина, която да казва, че електронното гласуване е по-несигурно или по-хакваемо от досегашното присъствено гласуване. Дали ще бъде направено сигурно или не, е въпрос на избора на технологии и процедури за неговото провеждане. Но това не е проблем на електронното гласуване по принцип. Това е проблем на всяка организация и всяка реализация на даден процес.

Аз твърдя, че електронното гласуване може да бъде реализирано по-сигурно и по-ефективно, дори решавайки повечето от проблемите със сигурността, които имаме сега с присъственото гласуване. Обичаме да се шегуваме, че ако електронното гласуване наистина беше толкова хакваемо, влиятелни партии щяха да са натиснали и да са го въвели до сега. Нямаше да се налага да се провежда референдум, за да се започне въобще дискусията за него.

Но извън кръга на шегата - има как технологично да бъде реализирано така, че да е сигурно и удобно за хората, запазвайки гаранции за вота но също така и абсолютната анонимност на гласуващият. Това е технически и следователно решим проблем. Също така, безспорно може да бъде направено и лошо, и несигурно. Но на референдума не се пита дали да направим електронното гласуване по точно определен и имплицирано лош начин. Пита се, дали гражданите желаят да има електронно дистанционно гласуване, ако има достатъчно добър и сигурен начин за това. Чак след евентуален успех от референдума, би последвала евентуална политическа дискусия, от която ако последва решение на НС за създаване на път за въвеждането на електронно гласуване, ще последват техническите дискусии, където ще се реши евентуално как точно да се провежда дистанционното гласуване, и ще се дискутират всички политически, и технически рискове, и как можем да се предпазим от тях.

На този етап няма нито един принципен проблем, който да прави електронното гласуване несигурно, и нещата в края на краищата се свеждат до обикновената вяра и предубеждения.

Дори да не бъде хакната системата електронното гласуване не пази тайната на вота, защото зад едно IP, електронен подпис или друг вид идентификация е ясно вот за кого стои.

В сегашното присъствено гласуване, е ясно кой е отишъл да гласува. Той се е подписал в списъците, и куп хора са го видели да влиза в сградата и дори в тъмната стаичка. Уверението, че не се знае за кого е гласувал идва от твърдението, че е забранено гражданина да отбелязва на бюлетината нещо, което да го идентифицира.

На бюлетините има отпечатъци от пръсти. Всеки който има задграничен паспорт има отпечатък от пръста си в системата на МВР. Може ли МВР да разбере теоретично, коя бюлетина на кой принадлежи, и кой как е гласувал? Може.

Колкото и да звучи парадоксално, електронното гласуване е по-сигурно и много по-анонимно. Първо, не е ясно кой зад кое IP стои. Това може да са повече от един човек (минимум цяло семейство). Второ, IP адресите не участват в гласуването. Те не се използват за идентификация и не се логват. Има технически механизми, по които IP адресите могат да се скрият и да не се събират за гражданите, и да бъдат напълно невидими за системата за гласуване. Отделно може да се въведе и законова гаранция, точно както е изискването за не-маркиране на хартиените бюлетини. Това е очевидно технически въпрос и той е напълно разрешим.

Идентификацията на потребителят може (и трябва) да бъде напълно отделена от информацията в електронната бюлетина, и да не може да се разбере кой за кого е гласувал. Нещо повече, много по-малко информация е необходима, и за разлика от присъственото гласуване, може да бъде реализирано сигурно електронно гласуване, дори без да се налага ЦИК да знае, кой точно е гласувал, което е дори една стъпка по-голяма защита, отколкото имаме сега в присъственото гласуване. Но тук мерим хипотези. Няма принципен проблем, който да не позволява електронното гласуване да бъде направено сигурно и анонимно.

Електронното гласуване не е така сигурно като аналоговото, защото резултатите ще могат да се манипулират много по-лесно, отколкото фалшифицирането на милиони бюлетини.

Това въобще не е вярно. В зависимост от това, как е реализирано електронното гласуване технологично, защитата му срещу манипулация, особено такива, които имаме сега в присъственото като двойно гласуване, като подмяна на вот, добавяне на допълнителни бюлетини, загубване на бюлетини и подобни, могат напълно да се отстранят.

Основната емоционална хипотеза е, че ако оторизацията на гласуващият при електронното гласуване става в офлайн режим, то един човек може да гласува от името на хиляди оторизирайки се вместо тях. Но това е технически детайл. Нека разгледаме една крайна хипотеза - какво ни пречи, да имаме същият процес, който имаме в момента в избирателна комисия, но реализиран онлайн, с дистанционно видео наблюдение (например по Skype)? Тогава изпадаме до ситуацията да имаме същите проблеми, но и същите защити, които имаме сега в присъственото гласуване. Ако се замислите над този пример, ще разберете, че електронното гласуване не са нито IP адреси, нито електронни подписи, а просто една технологично реализирана процедура за дистанционно гласуване. Оторизацията може да бъде онлайн и на същото ниво, ако не е по-добро отколкото в присъственото такова. Въобще не е необходимо, или гарантирано да е по-лоша. Може обаче и да се направи много по-сигурна и анонимна. Това не е принципен проблем, а технологичен, следователно напълно решим проблем. Ако се направи разумно, няма да може едно лице да се идентифицира като друго, или да гласува вместо други хора с минимум същата защита, която имаме сега при присъственото гласуване.

Иначе в сверата на хипотезите - лесно виждаме от статистиката на ЦИК по време на избори, че изборните секции в районите където имаме най-големи подозрения за контролиран или платен вот регистрират изборна активност винаги над 80-90%. Дори да си представим, че електронното гласуване ще позволи контролираният вот да стане 100% (няма как да стане 120%), а аз го оспорвам, то това напълно ще бъде засенчено и компенсирано от увеличената изборна активност с поне 10 пункта. Така значително ще се компенсира контролираният вот като цяло, и ще се намали тежеста му, което ще го оскъпи и дори може да го го обезсмисли напълно извън малките общини.

Погледнато от тази перспектива, дори да разгледаме най-лошия сценарий и да реализираме електронното гласуване лошо, а то може да се реализира добре, електронното гласуване всъщност ще намали тежестта на контролираният вот, а няма да го увеличи.

В свое решение от 2011 година КС твърди, че „един анулиран глас може да доведе до анулиране на цялата партида гласували през интернет“ - това ще събори отново текстове за електронното гласуване, в случай че бъдат приети.

Този текст се цитира извън неговият контекст. Пример, и сега един анулиран глас може да доведе до анулиране хипотетично на гласовете от цяла изборна секция в присъственото гласуване. Почти не се е случвало (еднократно има отменяне на гласове от изборни секции в Турция).

Сегашната система за присъственото гласуване минимизира този риск, като разделя гласуващите на изборни секции, с надеждата пороците да остават затворени само в секция. При отмяна, се отменят гласовете на засегнатите секции. Нищо не ни пречи, да имаме и при електронното гласуване еквивалент множество виртуални изборни секции, които да са технически изолирани една от друга, и по този начин да въведем същата форма на изолация. Тогава един анулиран глас няма да доведе до анулирането на всички гласове по принцип. И това ако се абстрахираме напълно от подобрените защити в електронното гласуване, които допълнително минимизират риска. Очевидно, това не е принципен проблем. Това е отново, технологичен и решим проблем, който зависи единствено и само от начина по който бъде решено да се провежда електронното гласуване.

Електронното гласуване е същото като машинното, не е необходимо да има и онлайн вариант.

Аз лично се изненадвам на така избраната смешна терминология у нас, въпреки че разбирам нейната история и асоциацията с традиционното машинно гласуване в други държави

И машинното, и електронното гласуване са едновременно и машинни, и електронни.

Ние тук говорим за присъствено гласуване и неговата електронна форма - машинно гласуване, и дистанционно гласуване (което не е задължително да бъде електронно) и неговата електронна форма. Никой не иска електронно гласуване, защото има там някакви си “кумпютюри”. Иска се дистанционно гласуване, за да допусне и разшири участието на гражданите ни в изборите и политическият живот в страната, чрез улесняването им да могат да гласуват от дома си, от командировка и от чужбина.

Не е ясно как ще се удостоверява самоличност при електронното гласуване, неясна е и самата технология на подаването на вот.

Има множество и различни добри технологии и за едното, и за другото. Но това не е въпрос на референдума. Не можем да сложим математически и програмни алгоритми, и процедури във въпрос на референдум и да очакваме хората да ги разберат и да ги гласуват. Нещо повече, дори ако случайно ги сложим, и хората гласуват “за”, и после установим, че можем да направим нещо по-добре, изпадаме в тежък казус, защото няма да направим точно това, за което хората са гласували за.

Референдумът напълно правилно е фокусиран единствено и само върху въпроса - дали, ако има възможност да се реализира сигурно електронно дистанционно гласуване, хората биха го подкрепили.

Ако при аналоговия вот можеш да сбъркаш и да се поправиш, при електронното гласуване няма тази възможност.

Това е отново технически въпрос, а не е принципен проблем. И не е вярно, че при хартиеното присъствено гласуване, след като сбъркаш можеш да се поправиш. Пуснеш ли бюлетината, няма връщане назад. Но при електронното гласуване, може да бъде реализирана опция, в рамките на изборния ден, да проверяваш съдържанието на собствения си глас, както и да гласуваш многократно, анулирайки всичките си предишни гласувания, запазвайки анонимност и сигурност. И това не е хипотеза, вече е реализирано в практиката. Аз дори смятам, че този механизъм би могъл да бъде една добра техника, която с добре пропагандирана кампания да можем да позволим на хора, които са били насилствено принудени да гласуват по определен начин, да променят анонимно гласовете си. Давайки им повече възможности, някой от тях могат да гласуват анонимно, и отдалечено, по съвест, вместо така както са били принудени.

Ще може да се гласува само с електронен подпис, което ще отблъсне голяма част от гражданите, които нямат.

Не е решено още как ще се провежда електронното гласуване. Това е решение, което ще дойде след като мине техническата дискусия, след като се появи политическа воля за въвеждане на електронно гласуване, след като мине политическата дискусия, след евентуално положително решение от референдума. Кой е казал, че идентификацията ще става с електронен подпис? Но по-важното - електронното гласуване е добавка към настоящата форма на гласуване, а не подмяна. Гражданите винаги ще имат избор как да гласуват, както на тях им харесва и им е удобно.

Електронното гласуване ще улесни корпоративния вот, в който едно предприятие, например, ще гласува под строй, изнудвано от работодателя си. Така и проследяването на вота и гласуването от чуждо име ще бъде много по-лесно.

Електронното гласуване няма да улесни в повече корпоративният вот, отколкото той е улеснен в момента. И няма как да повиши контролираният вот от сегашните му 80-90% на 120% сред хората, които са с феодализирани под една или друга форма гласове. Дали ще го направи по-лесно или не, е много спорен въпрос и отново зависи само и единствено от това, как ще бъде решено евентуално в последствие да се провежда електронното гласуване. Ако се направи добре, това може и въобще да не е вярно.

Но по-важното е, че с увеличаването на избирателната активност както и на демократичната база, електронното гласуване значително ще намали тежестта на феодализирания вот от общият вот, с което всъщност ще го оскъпи и дори обезсмисли. Електронното гласуване освен това ще може да позволи да бъдат въведени допълнителни техники (гражданина сам да си промени вота), с които да се дадат алтернативи на хората, който са насилствено принудени да гласуват по определен начин. Така че общият ефект на електронното гласуване ако бъде направено добре, е много вероятно да бъде изключително положителен за демократичността в страната.

Източник: http://www.mediapool.bg

EUObserver: България ще проведе референдум за електронното гласуване

  

София. Гражданите на България ще гласуват в неделя, 25 октомври, на референдум дали да бъде въведено електронно гласуване в страната, действие , което реформаторските лидери се надяват, че ще промени българския политически пейзаж, пише EUObserver.

Ако „Да“ кампанията спечели, електоралният закон ще даде на гласоподавателите избора дали да отидат до изборната урна или да си останат у дома и да гласуват от компютрите и таблетите си.

„Електронното гласуване ще обезпечи високата избирателна активност. Българските граждани в чужбина, както им много граждани в страната ще получат по-лесен достъп до участие в изборите и референдумите“, заяви българската тенис звезда Мануела Малеева.

Превод и редакция: Милен Маринов, Агенция ФОКУС


И още по темата:

Вижте също:

Десет мита за електронното гласуване

УБИТ Е ЧОВЕК

Даниел Смилов

17 окт. 2015 г.

Убит е човек. Вярно, не е българин. Дошъл е чак от Афганистан с надежда за по-добър живот или Бог знае заради какво. Технически казано – нелегален имигрант. Не му дължим нищо, освен уважението, което дължим на всяко човешко същество.

Какво включва това уважение? В неговия случай, то не е много:

1)  Да помълчим пред смъртта му. Да признаем, че загубата му е загуба на ценност, която няма как да бъде компенсирана;

2) Да се сетим, че този човек има близки, които страдат, така както ние бихме страдали на тяхно място;

3) Да не го осъждаме като престъпник, без нужната информация. Всеки заслужава да бъде третиран добронамерено, докато с действията си не покаже, че не е достоен за нашето доверие;

4) Да не го дехуманизираме, дори ако е нарушил правилата на обществото ни. За нарушението следва наказание, но това наказание трябва да е пропорционално и справедливо;

5) Да не го убиваме на място, заради това, че нелегално е преминал границата. Да, може и трябва да се стреля по агресор, застрашаващ сигурността на страната. Но нелегален имигрант – по икономически причини или бежанец – не може да се посреща със стрелба на месо. Той може да бъде спрян, арестуван и дори депортиран (ако не е бежанец), но не и убит;

6) Да реагираме пропорционално, ако прояви неподчинение в поведението си. Полицията и граничните служби трябва да респектират, включително с употреба на сила и оръжие, но все пак при спазване на съответните правила. Не може отговорът на всяко неподчинение да е смъртоносен изстрел – това трябва да е мярка при крайна необходимост;

7) Да осигурим справедливо разследване и процес на неговия случай. Смъртта му може да е била инцидент, може да е настъпила при правомерни действия на полицията, може да е била и хладнокръвно убийство. На него и на себе си дължим да достигнем до истината;

8) Да не го превръщаме в инструмент на политическите си боричкания, предизборната си кампания и страховете си;

9) Да не използваме смъртта му за назидание или сплашване на други;

10)  Да не обезценяваме стойността на живота му, само защото не е от нашата раса или религия.

Кант е смятал, че човек трябва да се води от такива максими, които могат да станат закон и за всеки друг. (Той, между другото, е смятал, че имаме и задължение за гостоприемство, но това е друг дебат.) Тази универсализация – категорическият императив – изглежда просто правило, но от нея следват железни, почти математически точни изисквания. По сходен начин стоят и нещата на ниво политическа общност: държавата трябва да гарантира спазването на базовите правила за хуманност. Тук не става дума за някаква сълзлива сантименталност, а за уважение към онези принципи, без които политическите общности преминават от цивилизацията към варварството.

Ето няколко примера за варварство:

1) Да прекараш въже през сухожилията на победения си противник и да го влачиш с колесницата си пред погледите на близките му;

2) Да пиеш вино от черепа на победения;

3) Да избодеш очите на пленена армия, като на всеки сто оставиш по един с едно око;

4) Да изколиш цяло село, защото е въстанало с оръжие в ръка срещу властта ти;

5) Да стреляш на месо по хора, само заради това, че искат да избягат от страната ти;

6) Да пуснеш подписка за награждаването на полицаи, убили нелегален имигрант, преди да е завършило разследването на случая;

7) Да обвиниш полицаите в убийство, преди да има достатъчно информация по случая, с цел медийна популярност или политическа изгода;

8) Да твърдиш, че е добре да се убие нелегален имигрант, за да се сплашат потенциални други такива;

9) Да напишеш следното:

Афганистански “сириици”.
Идват въоръжени и агресивни.
Престрелка. Няма убит полицай.
Има убит нашественик.

ООН в шок, че нашата гранична полиция
си върши работата.
Дебелият Борисов тича от Брюксел да връзва ръцете на
българските момчета…

Красота. Нашествие въоръжено
от далечни примитиви.

Ние ще спим ли примирено?
Медиите какво ще ни заблуждават?
Политиците пак ли ще си траят
подлизурски???

И същевременно да си кандидат за кмет от европейска социалистическа партия, а тя да не се разграничи от тебе.

10) Да забавляваш хората с убийства, било то чрез гладиаторски борби, хвърлянето им на лъвове или с медийно излагане на детайли от смъртта им, нейната инструментализация за привличане на внимание, нормализацията й и употребата й за масова мобилизация.

Някои варварства безспорно са по-големи от други. Някои са трагични, други – просто жалки или дори комични. Но във всяко едно цивилизовано общество границата между цивилизацията и варварството трябва да е видима за всички или поне за огромното мнозинство. Това трябва да една от най-строго охраняваните граници. Когато тя почне да се размива, явно става дума за колективна психоза, масово отдаване на вредни и деструктивни емоции.

Карл Льовенщайн описва фашизма като „емоционализъм“.[i] Интересното е, че за него той не е съдържателна идеология, а просто техника за разпалване на истерия сред хората, мобилизацията им на базата на страхове и паранои. Когато едно общество загуби съпротивителните си сили срещу такъв тип мобилизация, то става благодатна почва за фашизоиди и други налудни екстремисти.

Симптоми на нарушена имунна система могат да бъдат следните:

1) Медиите стават инструменти за лична разправа с политическия опонент – не с идеологията, платформата или идеите му, а с достойнството и тялото му;

2) Църквата се превръща в усилвател на масовите психози, вместо защитник на базова човечност в трудни времена;

3) Политици и общественици губят мярата в говоренето си и се поддават лесно на емоции с цел трупане на популярност;

4) Групички тръгват по улиците да въдворяват ред с благословията на политици (било то пред клекшопове, в гета или на други места)…

Приплъзването към варварството става постепенно и неусетно. Докато не дойде по-кризисна ситуация и цялата система не се срути в него. Това се е случило през 1933 г. в Германия. За да не се повтарят тези трагични събития, немците са направили радикално преосмисляне на политическата си система и култура след Втората световна война. Символът на този процес е заложен в чл. 1 (1) на Основния закон (Grundgesetz) от 1949 г. Неговото съдържание е:

Човешкото достойнство е ненарушимо. Държавната власт е длъжна да го уважава и защитава.

Като мислим за конституционна реформа, може би трябва да започнем оттук.

---

[i] Karl Loewenstein, Militant Democracy and Fundamental Rights I, 1937.


Текстът е от тук: http://kultura.bg/web/убит-е-човек/

Ще гласувам ЗА референдумите. По принцип

Изт: victorberlin @ imgur

Дъвкали сме го този въпрос и преди. За мен демокрацията няма друг вид, освен истинската такава, а именно – силата (кратос) на народа (демос) да гласува директно за управленски решения, а не за личности и организации, които му изземват тази сила. Всичко, което е „представителна“, „мажоритарна“, „плуралистична“ и така нататък, просто не е демокрация, а дериват на демокрацията – един вид суб-продукт, т.е изопачаване на първоначалната идея – също както ценните книжа, които не са точно пари, а дериват на парите, както и убийствата в името на Бог, които не са точно религия, а дериват на религията, т.е погрешно тълкуване. Изопачаване на първоначалната идея. Изкривяване на фундаменталните принципи (в случая: „не убивай“ и „народовластие“). Преместите ли властта от народа към елита, бил той икономически, политически, военен, партиен, светски или религиозен, вие изопачавате целия смисъл на понятието „демо-крация“. Направо го ликвидирате. Заличавате съдържанието му. Това, че по навик наричаме „демокрация“ нещо, което не е демокрация, не го превръща автоматично в демокрация. „Една лъжа, като се повтори сто пъти, става истина“, казва народът. И е прав. Но кое става истина? Лъжата. Тя не придобива повече истинност, тя просто започва да се възприема като нещо, което не е. Кейс стъди: Корейската народно-демократична република.

Референдумите са единственият съществуващ към момента инструмент на пряката, пардон, всички определения са излишни, на демокрацията у нас. Ето защо, може да пропускам парламентарни, местни, президентски и т.н. избори, но на референдуми съм си дал обет, че винаги, когато мога, ще гласувам. И винаги ще гласувам ЗА. Референдумите. По принцип. Независимо колко подвеждащ или глупаво зададен е въпросът. Въпросът за или против електронното гласуване, обаче, не е нито подвеждащ, нито глупаво зададен. Той е по-скоро принципен. Много са мненията ЗА и ПРОТИВ. Няма да изпадам в подробности, имате си Гугъл, четете. Няма да споделям и личното си мнение, защото не е това темата.

Темата е, че ВСИЧКИ решения, които касаят дадена общност, трябва да се гласуват от членовете на тази общност, а не от техни представители, които, дори да искат, не могат да носят отговорност за последствията от своите решения, нито могат, по някакъв начин, да ги компенсират. Хитлер си тегли куршума, а Мусолини увисна с главата надолу на площада, но това не заличи по никакъв начин раните, които фашизмът и национал-социализмът нанесоха на Европа и на света през годините на Втората световна война.

Та, да се върнем на темата. При демокрацията демосът е субект на властта, а при нейните деривати, които погрешно сме свикнали да наричаме „демокрация“, демосът е само обект. На властта. Друг декларира войната, но ти лично трябва да ходиш и да умираш. Друг вдига цената на тока, но ти лично трябва да го плащаш. И такa нататък. Виждате разликата. В това няма никакво „народовластие“. Субектите взимат решения, които касаят обектите, но не могат да носят отговорност за тях. Нормално, естествено и справедливо би било вземането на решения да се извършва от онези, които са пряко засегнати от тези решения, т.е обектът на властта да се превърне в неин субект. Швейцария запази пълен неутралитет по време на Втората световна война. Това е една от държавите с най-висок жизнен стандарт на света. И единствената в Европа, която се управлява от много близка до демокрацията система. Нейните критици изтъкват три основни „несъвършенства“:

а) Проблемите, които касят обществото, са прекалено сложни, за да бъдат решавани от самото общество. Демек, на тълпата й липсва експертиза. Трябват представители.

б) Проблемите, които касят обществото, са прекалено много, за да бъдат решавани от самото общество. Демек, тълпата не може само с това да се занимава. Трябват представители.

и

в) В обществото има заложен естествен стремеж към справедливост, а тя е невъзможна, защото ресурсите са ограничени. Демек, няма достатъчно за всички, по-добре е едните да гладуват, а другите да преяждат и да живеят на техен гръб. Това е „естественото“ състояние на нещата. Трябват представители.

Сами предизвикайте собствената си интелигентност и преценете дали тези аргуементи имат някаква стойност. За вас.

Моите лични контра-аргументи са следните (ако ви интересуват):

а) На политиците също им липсва експертиза, затова използват консултанти. Нищо не пречи експерите да разясняват сложните проблеми наобществото, вместо на неговите представители, като принципът се запазва – консултантите могат само да предлагат и да обясняват решенията, но не и да ги налагат. Последната дума винаги имат тези, които лично ще „сърбат попарата“ на взетите (от тях самите) решения.

б) Не мога да се сетя за по-смислено занимание от вземането на решения, които касаят собственото ти бъдеще. Правим го всеки ден, така или иначе. Останалите занимания са винаги на втори план, като важност. Единствената разлика е, че при демокрацията взимаме решения, които касаят не само личното ни, частно бъдеще, но и колективното ни, общо бъдеще. Съвременните технологии, които улесняват този процес до неузнаваемост, са съвсем отделна тема на разговор…

в) Само и единствено чрез „дериватите“ на демокрацията една група може да си осигури доминиращо положение спрямо друга или за сметка на друга, или на всички останали. В обществото няма заложен „естествен стремеж към справедливост“, защото обществото не същестува реално, като обективна физическа даденост – то е „лице“ само де-юре, но де-факто е просто сбор от индивидите, които го съставляват. У всеки индивид има заложен естествен стремеж към собственото му благополучие, обаче. Сборът от индивиди може да живее здравословно в група единствено и само, когато индивидуалният стремеж към благополучие на по-голямата му част се обедини в една обща цел. Не в един общ политически представител, а в една обща цел.

Това може да стане само, ако всички участват във взимането на решения. Посредниците са излишни. Между народа, като източник на властта, и самата власт, като такава, няма място за посредници.

Вижте най-богатата страна на света. Вижте единствената европейска държава, която не взе участие във Втората СВЕТОВНА война. Нищо, че граничеше директно с Третия Райх. Тя и сега граничи директно с Европейския съюз. От всички страни. Не поставям знак за равенство между Третия Райх на Хитлер и Европейския съюз на Меркел. Единственото общо между двете ситуации е, че имаме едно и също общество, което избира своите политически решения директно, вместо да избира посредници, които да го водят за носа. От една катастрофа към друга…

Интересно, защо бежанците са проблем на Германия, Швеция и България, а не на Швейцария, хм? Последната, някак, пак остана извън целия процес. Замисляли ли сте се някога върху този въпрос?

Ще гласувам ЗА референдумите по принцип и си пожелавам все повече такива занапред.

____________________________

Автор: Тихомир Димитров