НЕК използва съмнителни механизми, за да вдига приходите си

Според разпределителната компания няма яснота как се определят цените на балансиращия пазар, а щетите ще се покрият от производителите и потребителите


С мълчаливата подкрепа на държавния регулатор Националната електрическа компания (НЕК) прилага съмнителни от законова гледна точка механизми за увеличаване на приходите си. Това става чрез балансиращия пазар, който стартира на 1 юни тази година и е за сметка на останалите участници в системата. Това показва преглед на първите два месеца на работата му, изготвен от ЕВН, която доставя ток в Югоизточна България. Заради пълната липса на прозрачност как точно се определят цените за излишък и недостиг се стига до по-високи разходи и за производители, и за потребители.

Колкото реши НЕК

Още от началото на юни НЕК започна да коригира графиците, които крайните снабдители (в частност ЕВН) са длъжни да подават ежедневно и с които те прогнозират производството на ВЕИ централите в групата, която балансират, на следващия ден. Промяната на тези графици обаче не само противоречи на логиката на пазара, но такава възможност не е предвидена и в нито един закон или правилник, казаха от ЕВН. И докато ограниченията в началото са били по-плахи, по-късно се е стигнало до случаи, когато в някои дни корекцията е била 100%, т.е. нулево производство.

Тънкият момент в случая е, че централите така или иначе произвеждат заявената електроенергия, само че на преференциална цена им се плаща само тази част, която НЕК е определила. Другата част е на цената на излишъка. Как обаче се определя тя никой не знае, така че на практика може да бъде всякаква. Така се стига например до абсурдната ситуация на 13 юли, когато централите е трябвало да плащат по 5 лв. на всеки мегаватчас, който са произвели извън графика на НЕК, показват данните на Електроенергийния системен оператор (ЕСО). Корекциите създават изкуствена балансираща енергия и дават грешни пазарни сигнали и грешни цени, в резултат на което всеки участник - от големите потребители и ВЕИ до отделните консуматори, трябва да участва в тези щети, обясни регионалният мениджър на "ЕВН България" Йорг Золфелнер.

Екстремни цени

Липсата на нормално работеща система е довела и до екстремни стойности на недостиг и излишък в странни часове на денонощието. Така през нощта на 13 срещу 14 юли (между 3 и 4 часа) цената за недостиг е достигнала 1800 лв. на мегаватчас. За сравнение, административно определената до началото на юни цена е била 186.31 лв. Това означава, че ЕСО е задействал централа, чиято цена е близо 2000 лв., но не се знае коя е тя, тъй като тази информация липсва на сайта на системния оператор, обясни Гочо Чимширов, член на управителния съвет на "ЕВН България електроразпределение". Практиката в Западна Европа е всички цени и производители да са публични, затова се правят търгове всеки месец. Така в случай на недостиг диспечерът е длъжен да задейства централата с най-ниска цена, каза Золфелнер.

Интересно е и откъде е дошло искането за недостига в този час на денонощието. Тъй като информация няма, а обясненията си противоречат, логично съмненията се насочват към ПАВЕЦ "Чаира" (собственост на НЕК). По принцип при излишък на електроенергия ПАВЕЦ помпи вода към горния изравнител, а при недостиг я пуска надолу и произвежда ток. Любопитна подробност обаче е, че НЕК и ЕСО нямат договор за цената на помпената централа, така че е много вероятно да я калкулират по цената на недостига. Така първо се появява недостиг, след това помпите консумират енергия на цената на недостига и това всичко вдига общата цена, обясниха от ЕВН.

Ефекти

Опитите на НЕК да повиши приходите си водят до увеличаване на разходите за балансиране и на практика щетите се покриват от всички. По изчисления на ЕВН ВЕИ централите само в нейната група са платили около 1 млн. лв. повече на НЕК за двата месеца (юни и юли). По графика на компанията разходите за балансиране е трябвало да бъдат около 1.5 млн. лв., но в резултат на корекцията на НЕК те са били малко над 2.5 млн. лв. Нещо повече, от това е ощетен и ЕСО, който вместо 500 хил. лв. е получил 255 хил. лв.

Начинът, по който работи балансиращият пазар, създава сериозни проблеми и за големите предприятия. Ако дадена фабрика трябва спешно да изпълни поръчка и да произвежда през нощта, тя не знае на каква цена ще получи електроенергията, защото ЕСО публикува информацията с 8 дни закъснение, каза Золфелнер.

Със сигурност това ще се отрази и на сметките на битовите потребители, тъй като реалните разходи за балансираща енергия се оказват доста по-високи от планираните от енергийните дружества. Постоянно повишаващите се цени (регулирани), по които НЕК продава ток на т.нар. доставчици от последна инстанция (електроразпределителните дружества и ЕСО), пък ще имат много сериозен ефект върху клиентите им, сред които са големи болници, училища и ВиК дружества.