Ако продължи митът за „тъмносиния” Командир, ще бъде излъгано още едно поколение млади българи, предупреждава кинорежисьорът в интервю на Стойко Стоянов, Faktor.bg
Мераците за кабинет на националното „спасение“ са спасение единствено за престъпниците, докарали България до разруха.
24 години и Доган, и водещите му офицери и господари ни изнудват с етническия мир, превръщайки България в заложник на перверзната си игра и идеология.
.
- Г-н Михайлов, какво се случва с дясното в България – вместо предизборно консолидиране след оставката на Орешарски, отново текат скандали, оплювания, обвинения и доказване кой е по-автентичен?
- Поведението на някои партии и политици все повече ми напомня за изборите от май 2013. Дали пък не гонят и резултат подобен на онзи? Гледам, чета и слушам предизборните препирни, и се питам дали си спомняме, че допреди месец и половина бяхме под управлението на тройната коалиция на петата колона на Кремъл – БСП, ДПС и АТАКА? Дали си спомняме, че причина за това бяха февруарският метеж, Костинбродската афера на Бареков/Манолова и златния пръст на Сидеров? Дали си спомняме, че протестирахме повече от 400 дни срещу всичко това? Е, ако си спомняме, то защо искаме да си го причиним отново? Въпросите ми са главно към хората в център-дясно. Паметта ли им е слаба или обвързаностите – силни!? Аз не искам ново управление на БСП + ….! Не искам нова 2013-2014. Искам стабилност и отговорност. Ако има разум, то трябва да има и разбирането, че след новите избори в парламента трябва да се създаде силно дясно мнозинство. Какъв път ще се избере за това е отделен въпрос. По-малките десни партии трябва да преосмислят поведението и политиката си от последните месеци и да осъзнаят, че несъзнателно, а и съзнателно, говорейки срещу ГЕРБ обслужваха и обслужват интересите на БСП и сценаристите на февруарския метеж и майския преврат. Не е задължително да се харесва и хвали ГЕРБ. Но е задължително да се спре съучастието в пропагандната кампания на БСП. За съжаление и други малки десни партии допускат същата грешка. А обединени щяхме да сме много по-силни.
– Защо Движение „22 септември”, един от инициаторите на което сте вие, не се яви на тези избори, много хора виждаха дясна алтернатива във вас?
- Верни на призива си за създаване на конституционно мнозинство и поуките от 2013-2014, Движение “22 септември“ не се изкуши преди 5 октомври да се включи в играта за разпиляване на гласове, пазарене, извиване на ръце и за поставяне под въпрос, и то точно сега, на стабилността на бъдещото управление на България. Надяваме се да не сме допуснали грешка.
Движение “22 септември” многократно се обръщаше към всички демократични партии, които се припознават като десни и десно-центристки с призив за почтеност към гражданите и особено към младите хора на България и за явяване на изборите в единен Конституционен блок! За съжаление с противоречивото си и нелогично поведение Реформаторският блок провали идеята преди изборите, чрез споразумение да бъде гарантирано конституционно мнозинство. Дълго време се подиграваха с нашето предложение, а накрая си го и присвоиха, но не обясниха как със своите около 4% и воювайки срещу сестринската си партия от ЕНП ще успеят да свикат Велико Народно Събрание и да приемат нова Конституция.
– Не сбъркахте ли, все пак много хора възлагаха надежди на вас?
- Това не са последните избори. И много скоро ще се разбере, че сме били прави. Без нова Конституция не могат да се осъществят необходимите реформи в съдебната система и прокуратурата, не може да бъде въведена лустрация, а без справедливост и законност обществото ни ще продължава да боледува, чуждите инвестиции ще ни отбягват, а младите ще продължават да напускат България и ще търсят своята реализация в утвърдените демокрации по света.
- Защо вече 25 години България сякаш боксува и се отдалечава от Чехия, Полша, Унгария, а и вече изоставаме от Румъния?
- Има ли друга европейска страна освен България, в която за последните 70 години, 6 от министър председателите да са били съветски граждани? Като се започне от Георги Димитров, Васил Коларов и Вълко Червенков през първите 10 години след окупацията на България от Съветската армия и се стигне до Гриша Филипов, Андрей Луканов и Сергей Станишев през последните 30 години. После питаме, защо..как… и кой… България остана и единствената източноевропейска страна без закон за лустрацията. Румъния прие такъв закон преди година, а Украйна преди седмица. У нас 25 години след началото на така наречения преход продължават да управляват и да раздават морал бившите величия на БКП и Държавна сигурност. И това се приема за нормално.
– Нямате ли усещане, че отново както и през 2013 основният въпрос на десните е „с Бойко или без”?
- Европейската народна партия ясно показа, а и препотвърди след изборите за Европейски парламент, подкрепата си за единствената дясна партия представена в българския парламент, която се противопостави на Тройната коалиция на петата колона на Кремъл – БСП, ДПС и Атака.
Безотговорно е в тази ситуация десни политици да се опитват да ловят риба в мътна в вода.
Трябва заедно да се изправим срещу октопода на стогодишната престъпна партия, отговорна за изтреблението на десетки хиляди българи и провалила живота на поколения сънародници?
Но всичко това би било възможно, не като се правим на най-добрите, най-десните и воюваме с всички останали. Такава политика отново би обслужила конспиративната практика на БКП/БСП, добре изпитана през последните 24 години.
- Не ви ли притеснява, че все по-често започва да се говори за коалиционно управление и правителство на националното спасение и националното съгласие?
- Кабинет на националното“спасение“ е спасение единствено за престъпниците докарали България до тук! Кабинет на „националното съгласие“ е съгласие за прикриване на вината и замазване на отговорностите! България има нужда от правителство на справедливостта, възмездието, стабилността и морала! Само такова правителство и мнозинство могат да спечелят доверието на почтените хора!
Сега, изправени пред резултата от управлението си и финансовия колапс на грабителската си политика, БСП и ДПС смекчиха тона и започнаха да се правят на национално отговорени и загрижени политици. Внезапно станаха отстъпчиви и сговорчиви, демонстрират желание за разговори и дружно започнаха да прокарват идеята за национално съгласие, и национално спасение. БСП и ДПС, които до вчера твърдяха, че са най успешното управление на „прехода“ направиха рязък завой на 180 градуса и заговориха за „необходимостта от правителство на „националното съгласие“ за да не се стигнело до правителство на „националното спасение““!? Но.. това сме го играли вече! Желанието на сегашните управляващи да не понесат отговорност за престъпленията си, прозира във всеки техен демагогски ход и всяка изречена безсрамна повратлива лъжа. Дали историческата памет ще ни подскаже, че всеки път през последните 24 години, този тип измъкване от отговорност е помагало на БСП и е деморализирало българското общество, поради липсата на възмездие и справедливост? Трябва откровено да си кажем, че точно липсата на справедливост и доверие са в основата на политическата криза и на кризата в съдебната система, икономиката, образованието, духовността, и са основния препъни камък за вярата на хората, че България може да стане развита, нормална европейска страна. На тези избори те трябва да бъдат възстановени.
– Но не беше ли пропуснат моментът за налагане на справедливостта и възмездие още през 1997 година, когато СДС и ОДС имаха пълно мнозинство в Парламента и в държавата?
- Много неща бяха пропуснати. Не бяха отворени досиетата, не беше наказан никой от виновниците за икономическата катастрофа, голямата част от приватизацията беше извършена в полза на червените велможи от номенклатурата на БСП и ДС.
Но най-лошото е, че беше нарушена базовата почтеност и беше излъгано доверието на хората.
Забавно ми е сега да наблюдавам как бившият лидер на ДСБ се изкарва за единствен „автентично десен“ и дава мъдри съвети от Лабораторията си. Забавно е и, че сегашният председател на ДСБ се изживява като единствен борец срещу „рекета на мафията и олигархията“ като, че не си е доиграл достатъчно на „стражари и апаши” когато е бил малък. Защото веднага си представям как Радан се бори срещу дарителите на фондацията „Бъдеще за България“ на Елена Костова. РБ и операция „ЧИСТИ РЪЦЕ“…!? Може, но… ако започнат операцията от фирмата на Елена Костова „Булс“ ООД и ролята й в нарушаването на югоенбаргото (1993-1996) търгувайки с нефтопродуктите на „Плама” Плевен, както и с даренията за фондацията й „Бъдеще за България“ (1997-2001). Та там са „дарители” и Николай Банев и Миньо Стайков и ред други „честни добре облечени бизнесмени“, които срещу това получиха собственост и закрила. Там са изтекли и много пари от все още държавните тогава дружества като „Булгартабак“ (София, Пловдив, Благоевград), „Кремиковци“, „Топлофикация“ и др. С редовни седмични и ежемесечни дарения…
Представям си Кънев и по стъпките на Габонската афера на Кунева, и по следите на „царската“ приватизация на коалиционния си партньор Шулева.
- Имате ли този списък с „дарения”, публикувайте го?
- Ето го списъка на дарителите на „Бъдеще за България”, той е официален, но нека хората си го припомнят и след това да продължим да си говорим кой, кого и как е рекетирал.(Виж пълния списък с дарители на „Бъдеще за България” в прикачен файл 1)
– От ДСБ твърдят, че бившият премиер Костов е извън политическата игра сега, вярвате ли на такава постановка?
- Наистина е постановка. Всички сме свидетели, че макар и формално да е само редови член, Иван Костов определя политиката на ДСБ и е в основата на разногласията и напреженията в Реформаторския блок и на тези между РБ и ГЕРБ. За съжаление много от способните и образовани привърженици на ДСБ сякаш са като зомбирани от личността на Командира. Крайно време е да се сложи край на мита за „тъмно-синия антикомунист” Иван Костов за да не бъде излъгано още едно поколение млади българи. Не мога да се въздържа да не кажа, че Костов е най-добрия продукт на Андрей Луканов и в крайна сметка независимо от риториката си винаги е обслужвал интересите на БКП и олигархията.
– Това твърдение не е ли един от митовете на прехода, какви доказателства имате за задкулисните му връзки, Костов е политик със сериозен опит и експертиза?
- Никога не съм казвал, че Иван Костов не е умен. Напротив. Даже винаги играе с няколко хода напред. Напоследък Иван Костов ни облъчва с многословни наукообразни, ужким експертни анализи, но странно защо със закъсняла актуалност.
Още през месец юни 2013 предупредих, че това мнозинство и правителството с мандата на БСП ни подготвят зловещ сценарий, който ни тласка към откъсване от Европейския съюз и приобщаване към евразийския проект на путинова Русия. Всички така наречени грешки на мнозинството на тройната коалиция на ДС-БСП/ДПС/АТАКА (от назначението на Дилян Пеевски, през реабилитацията на агентите на ДС в дипломатическото ведомство, сикаджийските зам. министерски кадрили, турските областни управители-агенти на ДС, съдебните назначения, сирийската афера, театърът с бежанците, та до новия НК и закон за МВР) предизвикали протестите са добре премислени ходове за да бъдем принудени да понесем наказание от Европейския съюз. И са подготовка за напускане на Валутния борд, скрита зад пушилката на изпълнението на „предизборни“ обещания към лековерните купените мургави избиратели. Една хиперинфлация ще помогне на някои да си стопят кредитите, а при завъртане на милиардите от офшорните сметки през курса на обезценения лев ще могат да доприватизират инфраструктурата, енергетиката, националните медии и …каквото още е останало. А повечето от тези милионери, обичат Русия повече от България!
С година закъснение костовата Лаборатория „прозря” ролята на путинова Русия в дестабилизацията на България. Толкова ли не съзря Костов, че февруарският метеж и Костинбродската фалшификация бяха част от добре обмислен и реализиран сценарий. Или просто и той беше част от него…
– Костов като финансов експерт прави опити да посочи изход от някои кризисни ситуации, включително и с КТБ…
- С още по-голямо закъснение ни заля с експертни оценки и съвети за банковата криза в КТБ, спестявайки истината за личния си и семеен интерес към банката. На какво ли се дължи тази закъсняла и „загрижена“ реакция на големия професионалист?
За мен няма изненада в позицията, която Иван Костов защитава за КТБ, както няма изненада и в това, че през 1990 мнозинството на БКП/БСП във ВНС го направи финансов министър в програмното правителство на Димитър Попов. Повери му да пази дълго укриваните 45 годишни финансови тайни на компартията-държава. И той се справи. Опази ги! Не последва нито едно разкритие за изчезналите милиарди, валутните финансови потоци и парите на външнотърговските дружества. Нито едно! Нито през 1990/91 нито през 1991/92. А и съвсем нищо, вече в ролята му на министър-председател през 1997/2001.
Изказване на Костов за КТБ от преди няколко дни по Нова ТВ беше витиевато, но добре премислено подкокоросване за предизвикване на финансова криза с непредвидими последици. Или пък… предвидими…Абсолютно логично Костов се позовава на екпертната оценка на икономисти от лукановата школа като Емил Хърсев. Но се наслушахме на елейните слова на Хърсев и през 1996г.
– От началото на прехода на Командира се приписва все, че реди политики и играчи в комбинация с Андрей Луканов – мит или истина е това?
- В продължение на години с Едвин Сугарев повтаряме за ролята на тандема Костов – Луканов и за това как беше планирано да се състави програмно правителство с помощта на Луканов след свалянето на Виденов, и само убийството на Луканов попречи на плана. Много хора са забравили ролята на Костов в събитията от 1996/97 и голямата инфлация. Останал е само митът за януарския спасител-революционер. Но колко помнят, че Костов заедно с лукановите протежета Емил Хърсев, Валери Борисов и др. попречиха валутния борд (тогава наричан Финансов съвет) да бъде въведен още през есента на 1996?
– Защо забравяте отговорността от тогавашния министър-председател и ръководител на БСП Жан Виденов?
- Не снемам никаква вина от Виденов. Неговото правителство и мнозинството на БСП в Парламента направиха доста безобразия, но през есента на 1996 под натискът на Международния валутен фонд беше Жан Виденов да се съгласи да въведе валутния борд за да се спре инфлацията. Ако отворите старите вестници и финансовите специализирани издания ще видите, че икономистите от кръга на Луканов и Иван Костов през есента на 1996 организирано заклеймиха това въвеждане на валутния борд като „национално предателство, финансова окупация и загуба на суверенитет“! Ето няколко мнения, публикувани в „Капитал” - тук.
Жан Виденов беше обречен, още повече след като се опъна на Луканов, а и на Москва за „Топенерджи“. В партията центробежните сили го принудиха да сдаде партийния пост, а по късно и правителствения… Но кой потърси отговорността от тези, които съзнателно попречиха Валутният борд да бъде въведен през есента на 1996 при курс на долара към лева 1:270 за да се осъществи през пролетта на 1997 , когато хиперинфлацията обезцени лева до 1:3000.
Месеци по-късно, но вече при голямата обезценка на лева, критиците на борда станаха най-ревностните му радетели. Но… междувременно се обезцениха спестяванията на хората, обезценяването на лева доведе и до обезценяване на задълженията на всички онези, които бяха получили милионни необезпечени кредите от банките. И така кредитните милионери вече дължаха стотинки в левове, а изнесените си валутни спестявания обмениха в страната при вече високия курс на долара. И докато протестиращите на 4 февруари 1997 се радваха на победата си, кредитните милионери, производни на ЦК на партията, на ЦК на комсомола и на структурите на Държавна сигурност се радваха двойно повече! Осъмнаха след януарските събития с нищожни задължения към банките, които им бяха налели милиони необезпечени кредити, за да може да си направят схемите и да развъртят „честния си частен“ бизнес. Банкерите отпускали кредити… и те се оказаха сътрудници на ДС…
Всичко това доведе до факта, че в началото на 1997 г. обикновените българи останаха с мизерни пари в джобовете си и загубени спестявания , а добрите „наши“ момчета бяха надиплили пачките за участие в предстоящата приватизация. Още от втората половина на 1996 се подготвяше свалянето на Жан Виденов и съставянето на програмно-експертен кабинет на Луканов и Костов. След убийството на Луканов, договорката продължи с Първанов и Николай Добрев. Вашият сайт първи публикува преди една година Стенограмата от скандалното заседание на НКС на СДС от 14 януари 1997г. (Виж документа ТУК). На четвъртия ден от протестите на 10 януари ни беше наложено да обсъждаме възможността за съставяне на програмно правителство между БСП и СДС. Само съпротивата на така наречените „Кинжали” попречи на този план на Първанов и Костов, и той не беше задействан. Добре е да си припомним и тази Стенограма от 117 стр., защото тогава хората по блокираните кръстовища, магистрали, градове и села, и студентите в окупираните университети не са подозирали, че им се готви и такъв сценарий. Тя е наръчник по политическа демагогия и манипулация. С всички действия през 1996 и 1997 г. приближените на Луканов, а по-късно на Първанов и Иван Костов обслужиха кръговете, на които бяха продадени най-вкусните хапки от българската икономика. И отново те бяха свързани с БКП, ДС и с Русия.
– Вие също бяхте част от тогавашното СДС, някой може да си каже, че имате лични сметки за уреждане с Костов и затова сте толкова остър.
- Нямам лични сметки. Сметката я плащаме всички ние вече 25 години.Точно поради откритата ми съпротивата срещу всичко това отказах да стана член на партията СДС и то когато тя идваше на власт. Сметката е, че благодарение на тази новоналожена от Костов, Бисеров, Цонев и др. политика изграденото с много труд, в продължение на години, доверие към Съюза на демократичните сили от 52% се сгромоляса до 2% и бяха излъгани надеждите на милиони българи. Бяха погазени и принципите, заради които хората ни вярваха. Хората по площадите не знаеха за всички тези задкулисни игри и не бяха дали гласа си за максимата на Командира: ” Животът е по-силен от скрупулите.” Може да я прочетете в статията на в. Капитал от ноември 1996г. „Новото лице на СДС пъпчаса от мутри”, която визира среща на ръководството на СДС с бизнеселита – Маргина , Кюлев, Тадъръков и други представители на „честния частен бизнес”.(Виж статията ТУК)
Никога седесарите не са вярвали, че техния любим председател ще осигури два президентски мандата на агент Гоце.
Най-голямата измама е, че Костов започна да се възприема като емблемата на СДС. Та той в началото на 90-те години ненавиждаше седесарите, беше му досадно да ходи по митинги и да е сред хората, но постепенно успя да ги омае и да създаде култ към себе си, и то сред най-твърдите софийски привърженици на СДС. Но те никога не чуха или не искаха да чуят неудобните истини. Казвам го с болка, защото познавам хиляди изключително качествени и интелигентни привърженици както на ДСБ, така и на това което остана от СДС, но като, че има някакво странно обсебване от личността на Костов при много от тях.
– Разполагате ли с факти, които потвърждават връзки и зависимости на Костов с Луканов и задкулисието в БСП, или 25 години повтаряме само митове?
- Слава богу много от свидетелите и участниците от онези времена са живи и здрави, а има и предостатъчно факти. Един от тях е свързан с падането на първото синьо правителство на Филип Димитров. Не бих искал и нямам право да ангажирам Филип, но ще кажа нещо, което преди две години споменах в едно интервю , но отново никой не ми повярва. Става дума за ролята на Иван Костов при неуспеха на поискания от Филип Димитров вот на доверие в края на септември 1992. През ноември 1991г. след спечелени с малка преднина избори СДС беше излъчило правителство на малцинството с министър председател Филип Димитров, което без да има подписано споразумение се поддържаше с гласовете на ДПС. Започнаха така необходимите икономически реформи. Започнаха първите стъпки за възстановяване на собствеността и връщането на земята. България започна да стъпва на краката си, излъчваше финансова стабилност, извоюва си мястото и на лидер на Балканите, а това не влизаше в сметките на Кремъл и българската мафия. Тепърва предстоеше да се прави бизнес от нарушаване на югоембаргото, да се завоюват икономически територии с бухалки, да се точат банки и хората на задкулисието нямаха нужда от правила и ред в държавата. През 1990 г. по време на двете правителства на А. Луканов бяха усвоени изнесените в задгранични дружества капитали, вложения в чужди банки и пр. За кратко време първият кабинет на СДС създаде сериозни затруднения на планираното забогатяване. Министър-председателят Ф. Димитров обяви война на мафията във всички нейни форми и издигна за мото на своето управление: „България – нормална държава!” Видимо му се присмяха, но неочаквано радикалната позиция на премиера принуди комунистическите стратези, апарата на ДС и президента Желев да положат значителни усилия в съчиняването на компроматна кампания за неговото сваляне.
През 1992 г. , в началото на лятото, след поредица от над 40 профсъюзни стачки се играеше и сложна игра за сваляне на първото демократично правителство, в която бяха включени много хора и служби. От президента Желев през директора на разузнаването Бригадир Аспарухов, шефа на следствието Ани Крулева, печатните и електронните медии та до новоназначения руски посланик Авдеев. Наскоро във връзка с един проект за 25 годишнаната от началото на промените преподреждайки видеоархива си и запазени документи и вестници от 1991-1996 намерих копие на писмото на Иван Костов до Филип Димитров от септември 1992 г., малко преди гласуването на вота на доверие към правителството. Бях забравил, че съм запазил този къс хартия, въпреки , че пазих спомена в паметта си. Тази кратка бележка в две точки е написана на ръка от Костов и съдържа две интересни провокации.
– За какво конкретно става дума?
- Едната провокация е внушението, че част от парламентарната група на БСП няма да подкрепи ДПС при гласуването на вота. Това уверение Костов получил лично от Георги Пирински, който тогава е под контрола на Луканов. Условието разбира се е да се смекчи преследването на Андрей Луканов, който се намираше в следствения арест. Втората е, че турското правителство има интерес от дестабилизацията на България. И двете са перфектно пласирано оперативно кагебистко мероприятие за дезинформация с дълготрайни последици за страната ни. Ето копието от собственоръчното писмо на Костов до Филип (Виж прикачен файл 2). Вотът не мина.
Копие от оригинала на писмото на Костов и дешифрираният текст:
Копие от оригинала на писмото на Костов и дешифрираният текст:
„Филипе,
1
Имах среща с Георги Пирински. Даде ми ясно да разбера, че тези който си правят сметка че цялата фракция на БСП ще гласува автоматично с ДПС с/у правителството сигурно ще останат разочаровани.
Съвсем сигурно това ще стане ако „се цивилизова“ преследването на Андрей Луканов или се дадат ясни сигнали че ще има изменение в тази желана от тях посока.
Ето защо варианта, разчитащ на управление на страната от „послушна“ фракция на БСП, може да бъде опроверган.
Може би ще приемеш съвета ми да направиш контакти за изясняване на този момент, който може би ще се окаже решаващ.
2
В секретна информация се съобщава, че турски държавни делови среди са направили изявление за кризата в България ще се задълбочава, че те ще изчакат страната да падне „на колене“ и тогава „ще влезнат“.
Това сериозно съвпадение с поведението на ДПС в момента, както и очевидното нежелание на турските дипломати и министри, посещаващи България, да вразумят Доган, ти дава възможност, ако искаш да говориш за „национално предателство“ или може би по-добре за нечие желание за „босненизация“ на българската политическа криза.
Това е сериозна атака с/у ДПС и ще разколебае още повече части от фракцията на БСП. (виж. 1)
Можеш да го използваш, можеш да ме оставиш мен, аз ще го направя.“
Правителството не получи доверие. Срещу него гласуваха депутатите от БСП, ДПС и част от групата на СДС – така наречените „Сини мравки”, които по късно напуснаха съюза. СДС трябваше да излъчи нов състав на Министерски съвет. ДПС постави условия кой може и кой не да бъде премиер на новото правителство за да гарантират мнозинството при гласуване. Да ви звучат познато някои съвпадения? Определени среди в БСП, ДПС и СДС искаха да поставят Костов на мястото на Филип. Настояването на Филип Димитров и част от ръководството на СДС беше да не се поддаваме на натиска и изнудването и да се отиде на незабавни предсрочни избори. Въпреки гласувания в парламента вот, правителството имаше висока обществена подкрепа и предсрочните избори щяхме да спечелим с резултат по висок от 1991 г. Но сценарият на кукловодите беше друг. Тогава последва правителството на мафията на проф. Беров с мандата на ДПС и подкрепено с мнозинството на ДПС и БСП. 20 години по-късно, през 2013 година имахме пак такова правителството на мафията на доц. Орешарски избрано с мнозинството на БСП и ДПС. И подкрепяно, знаете от кого.
От началото на 2013 се повтаря подобна игра. Отново бе направено всичко възможно да бъде отстранено, този път правителството на Бойко Борисов, което провеждаше прозападна политика, удържаше макар и в криза финансовата стабилност, и да бъде заменено с марионетно правителство на тройната коалиция. Но преди това Иван Костов изяви желание да му бъде връчен мандата за сформиране на правителство по любимата му формула-„програмно експертно”. Пак съвпадения, нали?
И отново въпросът е КОЙ имаше и има полза от всичко това. Времето само даде отговор. Управление на руската пета колона в лицето на БСП, ДПС и „Атака“ е последният пример за продължаващата руска политическа и икономическа инвазия у нас. За съжаление, част от политиците от партиите съставлящи РБ, през годините съдействаха за това, криейки се зад антикомунистическа риторика.
През 1993 г. Иван Костов отказа да подкрепи гладната стачка на Едвин Сугарев срещу правителството на мафията на проф. Беров. През 2013 не подкрепи гладната стачката на Едвин срещу правителството на мафията на доц. Орешарски. Затова пък ръководената от него Лаборатория започна срещу заплащане да пише експертни доклади в помощ на правителството, срещу което десетки хиляди протестирахме повече от 400 дни, съветваше министър Йовчев, който потушаваше студентските протести.
– Страната отново е пред важен избор, имаме ли полезен ход напред?
- Ако не прекроим съдебната си система, ако не започнат да действат наистина европейски правила, ако не извоюваме енергийната си независимост от Кремъл, в България ще продължава да властва руската олигархия, нейните нашенски слуги и мафията. За съжаление, дори демократични правителства се поддадоха на руския натиск. Голяма част от българската индустрия се владее от близки до Кремъл групировки, а монополистите не бяха ограничавани в достатъчна степен след приватизацията. Това поставя под въпрос жизнеността на българската икономика. Правителството на ГЕРБ се поддаде на натиска на зелените и въведе абсурдния мораториум за проучване на подземните богатства. Но в същото време заложи на добива на газ от Черноморския басейн, което в крайна сметка доведе до свалянето му, тъй като заплашваше да наруши интересите на кремълската енергийна и геополитика.
– След февруарските събития остана съмнението за участие на прокуратурата и ДАНС във вътрешнополитическия живот? На чия страна продължават да играят тези институции?
- Повечето от авторите и участниците в Костинбродската фалшификация-преврат 2013, гордо водят депутатски листи за предстоящите в неделя избори. И това се приема за нормално… Няма наказани, няма виновни. А после искаме да сме нормална държава!? Преди година и половина, в статията „Операция фалшификатори“ по повод костинбродското активно мероприятие, написах оценката си за прокуратурата:
„…Срамно беше да се гледа гъненето и шикалкавенето на тези, които са призвани да се борят с тежката организирана престъпност. И пред очите на цялата публика стана ясно защо мафията се чувства толкова уютно в България!…“
Авторите и съучастниците в „костинбродската афера“ тогава мълчаха и не отправиха нито дума критика към действията на главния прокурор и неговите заместници. Мълчаха и много време след това, и не осъдиха огромната манипулация в деня за размисъл 11 май 2013. Днес, много от тях „смело“ отправят критики за действията и бездействията на главна прокуратура. Но мълчаха за поредицата от нелепи и смехотворни обвинения към лица, и структури извън кръга на заговорниците.
Е, не беше ли още тогава ясно КОЙ кого обслужва, или просто не беше изгодно да се говори?
- Има ли според вас опасност от нов „Костинброд” на 5 октомври?
- Много хора коментират дали ще има „Костинброд 2″. Даже от правителството ни уверяват, че няма да допуснат „Костинброд 2″. Но защо е този шум, след като нямаше и „Костинброд 1″? Просто през май 2013 имаше активно мероприятие и фалшификация, наречена „Костинбродската афера“. И никой, дори правителството не може да гарантира, че задкулисието на ДС/БСП не ни готви ново активно мероприятие! Вече започна изписването на свастики и полумесеци по училища и църкви. Какво ли са намислили този път?
– Има ли опасност да бъде използвана етническата карта?
- Не е спирало използването на етническата карта. Вече 24 години и Доган, и водещите му офицери и господари, не са спрели да ни изнудват с етническия мир, превръщайки България в заложник на перверзната си игра и идеология. С опазването на „български етнически модел“ и заплахата от „босненизация“ през изминалия близо четвърт век „великият“ философ Доган изнудваше правителствата и постигаше целите си на гърба на нищо неподозиращия отруден мюсюлмански електорат. Междувременно натрупаха стотици милиони за превземане и на икономическата и медийна власти, все използвайки лековерието на обикновените хора, които съзнателно бяха заставени да се страхуват от нарушаването на този мир.
Това е силата на Ахмед Доган и това го прави уж „голям “ политик, а не великото му хидроинженерно мислене. Доган е просто способен изпълнител на стратегиите на КГБ и ДС, а етническия мир е инструмента, с който дерибейства(т) в България, превръщайки я в полигон за зловещите си експерименти! И Доган и Пеевски, и производните им са просто поставените лица, всеки отговарящ за своя ресор. Разпределили са си политиката, икономиката и медиите, и имат много помагачи, платени и волнонаемни. А и дежурни катализатори и дразнители като „Атака“, „Цензурата“ и други „патриотични“ мутанти на службите.
Мислите ли , че ако не бяха зад гърба им мозъчните тръстове на ДС/КГБ, то тези хора можеха, а и щяха да си разиграват коня и да въртят толкова години България на пръста си?
Така както на България й трябва диверсификация (разнообразяване или право на избор) на енергийните доставки от Русия, така и на българската политика й трябва диверсификация на вота на българските мюсюлмани от диктата на ДПС. На българските мюсюлмани, на тези хора с подути от работа мазолести ръце трябва да се предостави правото на свободен избор. Избор на членство и гласуване за политически партии ,отговарящи на техните убеждения, а не задължително членство и гласуване под заплаха за етническа партия, което е забранено и от Конституцията на Република България.
- Какви са надеждите ви 5 дни преди изборите, с какво трябва да се преборим?
- Бих искал да стане възможно това, което е записано в програмната декларация на Движение”22 септември”: България да отстои своята независимост и европейския си избор. Духовността, образованието и културата да станат основа за икономическия просперитет на Отечеството ни.
Много ми се иска хората да се преборят с апатията и да осъзнаят важността на тези избори. Със сигурност една от предизборните тактики на БСП е да предизвикат ниска избирателна активност. За да няма ясно и стабилно мнозинство в парламента. Отново се чуват гласове за бойкотиране на изборите. И си казвам : Как пък не ни дойде акъла?
Ако не гласуваме, бъдещето ще ни се определя от купените малцинственни гласове и от дисциплинираният комунистически вот на изведения под строй застаряващ електорат на БСП. И младите хора ще продължат да напускат България. Ако ви харесва това… протестирайте и пасувайте. Но помнете 2013-2014! Най-важното сега е на предсрочните избори да победи този или тези, които да гарантират такова стабилно мнозинство, което да надделее сигурните избиратели на БСП, ДПС и техните клонинги. Избирателната активност трябва да е изключително висока и избирателите да са мотивирани, че именно от тях зависи промяната към добро и стабилността на страната ни, особено в този напрегнат за света момент.
Много се надявам, че и по-младите и по-възрастните привърженици на демокрацията, които се чувстват непредставени, и се колебаят дали и за кого да гласуват, са разбрали вече кой, кой е и са се научили да оценяват качествата не според красивите приказки, а според делата и последствията от тях.
Прикачени файлове:
Няма коментари:
Публикуване на коментар