Показват се публикациите с етикет Иван Костов. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет Иван Костов. Показване на всички публикации

сряда, 17 юни 2015 г.

Костов призна техническа грешка за "Лукойл", но съмненията за ощетяване на бюджета остават

Лабораторията за управление на риска на бившия премиер Иван Костов призна, че е допуснала техническа грешка в своя 107-и доклад, посветен на цените на горивата, които "Лукойл“ продава на българския пазар. В съобщение,публикувано на сайта й се посочва, че анализът й не е отчел по-ниската плътност на суровия петрол сорт "Урал“, с който работи рафинерията "Лукойл Нефтохим Бургас“ АД.
По този начин отпада ключовото основание на анализа, обвинил руската компания, че изкуствено е завишила цените на внасяния в България петрол за периода 2006 – 2014 г. със редно около 13%.
В същото време, посочват от лабораторията, остават основателните съмнения, че "Лукойл" ощетява бюджета на България.
"С доклада си не сме набедили Рафинерията и затова не считаме, че дължим извинение. Научната (и гражданската) свобода е да се търси, да се намира и да се греши. Нечии съмнения не могат да причинят щети нито в науката, нито в демократично гражданско общество. Още повече, че поставеният в началото въпрос остава без отговор. Заедно с него остават и съмнения“, отбелязват от лабораторията към НБУ.
В края на май в доклада на лабораторията се изказа съмнение, че "Лукойл" манипулира цените на петрола у нас, от което руската компания се облагодетелства за сметка на българските домакинства, бизнеса и институции.
В отговор "Лукойл" се закани да "защити репутацията си в съда", тъй като докладът на лабораторията е пълен с неверни твърдения и интерпретации, които допълнително деформират истината.
В становището на лабораторията е посочено, че "българските потребители заплащат течните горива по европейски цени, независимо, че равнището на почти всички останали цени в страната, включително на труда, са значително по-ниски от европейските". Това се отчита като "значителен риск за българската конкурентоспособност".
Извънредният доклад от май 2015 г. повдигна съмнения, които адресирахме към отговорните институции и за три месеца не получихме отговор, посочват още от лабораторията.
И посочват, че едно от оставащите съмнения е, че използването в методиката на реалната плътност на суровия петрол сорт "Урал" навежда на обратното заключение за приложените цени, което също не изглежда достоверно.
Другото съмнение е, че "окончателни заключения за цените на суровината може да направи само ревизия или проверка на документите за вноса на суровия петрол".
Лабораторията припомня, че от официалните отчети на "Лукойл Нефтохим Бургас" се вижда, че след приватизацията през 1999 г. фирмата е на печалби до 2005 г. включително. След това, с изключение на 2007 г., във всички останали години рафинерията е на загуби и не е начислявала и внасяла корпоративен данък.
"Загубите, както изглежда, не се дължат на по-високи от борсовите цени на основаната суровина. Не се дължат и на по-ниски от европейските цени на производител на горивата, продавани на вътрешния пазар", посочват от лабораторията.
"На тези и произтичащите от тях други съмнения, които се споделят много широко, следва да се отговори", призовават от лабораторията. Според тях "ще бъде израз на откритост и прозрачност, ако това го направи по подходящ начин "Лукойл Нефтохим Бургас".
Това остава задължение и на компетентните български власти, завършва становището на лабораторията.
След публикуването на доклада Агенция "Митници" започна проверка на изнесените данни, но до този момент няма официална информация, дали тя е приключила и какво е установила.

16.06.2015

четвъртък, 2 октомври 2014 г.

Евгений Михайлов: Костов е най-добрият продукт на Луканов и БКП

Ако продължи митът за „тъмносиния” Командир, ще бъде излъгано още едно поколение млади българи, предупреждава кинорежисьорът в интервю на Стойко Стоянов, Faktor.bg

Мераците за кабинет на националното „спасение“ са спасение единствено за престъпниците, докарали България до разруха.
24 години и Доган, и водещите му офицери и господари ни изнудват с етническия мир, превръщайки България в заложник на перверзната си игра и идеология.
.
- Г-н Михайлов, какво се случва с дясното в България – вместо предизборно консолидиране след оставката на Орешарски, отново текат скандали, оплювания, обвинения и доказване кой е по-автентичен?
- Поведението на някои партии и политици все повече ми напомня за изборите от май 2013. Дали пък не гонят и резултат подобен на онзи? Гледам, чета и слушам предизборните препирни, и се питам дали си спомняме, че допреди месец и половина бяхме под управлението на тройната коалиция на петата колона на Кремъл – БСП, ДПС и АТАКА? Дали си спомняме, че причина за това бяха февруарският метеж, Костинбродската афера на Бареков/Манолова и златния пръст на Сидеров? Дали си спомняме, че протестирахме повече от 400 дни срещу всичко това? Е, ако си спомняме, то защо искаме да си го причиним отново? Въпросите ми са главно към хората в център-дясно. Паметта ли им е слаба или обвързаностите – силни!? Аз не искам ново управление на БСП + ….! Не искам нова 2013-2014. Искам стабилност и отговорност. Ако има разум, то трябва да има и разбирането, че след новите избори в парламента трябва да се създаде силно дясно мнозинство. Какъв път ще се избере за това е отделен въпрос. По-малките десни партии трябва да преосмислят поведението и политиката си от последните месеци и да осъзнаят, че несъзнателно, а и съзнателно, говорейки срещу ГЕРБ обслужваха и обслужват интересите на БСП и сценаристите на февруарския метеж и майския преврат. Не е задължително да се харесва и хвали ГЕРБ. Но е задължително да се спре съучастието в пропагандната кампания на БСП. За съжаление и други малки десни партии допускат същата грешка. А обединени щяхме да сме много по-силни.
– Защо Движение „22 септември”, един от инициаторите на което сте вие, не се яви на тези избори, много хора виждаха дясна алтернатива във вас?
- Верни на призива си за създаване на конституционно мнозинство и поуките от 2013-2014, Движение “22 септември“ не се изкуши преди 5 октомври да се включи в играта за разпиляване на гласове, пазарене, извиване на ръце и за поставяне под въпрос, и то точно сега, на стабилността на бъдещото управление на България. Надяваме се да не сме допуснали грешка.
Движение “22 септември” многократно се обръщаше към всички демократични партии, които се припознават като десни и десно-центристки с призив за почтеност към гражданите и особено към младите хора на България и за явяване на изборите в единен Конституционен блок! За съжаление с противоречивото си и нелогично поведение Реформаторският блок провали идеята преди изборите, чрез споразумение да бъде гарантирано конституционно мнозинство. Дълго време се подиграваха с нашето предложение, а накрая си го и присвоиха, но не обясниха как със своите около 4% и воювайки срещу сестринската си партия от ЕНП ще успеят да свикат Велико Народно Събрание и да приемат нова Конституция.
– Не сбъркахте ли, все пак много хора възлагаха надежди на вас?
- Това не са последните избори. И много скоро ще се разбере, че сме били прави. Без нова Конституция не могат да се осъществят необходимите реформи в съдебната система и прокуратурата, не може да бъде въведена лустрация, а без справедливост и законност обществото ни ще продължава да боледува, чуждите инвестиции ще ни отбягват, а младите ще продължават да напускат България и ще търсят своята реализация в утвърдените демокрации по света.
- Защо вече 25 години България сякаш боксува и се отдалечава от Чехия, Полша, Унгария, а и вече изоставаме от Румъния?
- Има ли друга европейска страна освен България, в която за последните 70 години, 6 от министър председателите да са били съветски граждани? Като се започне от Георги Димитров, Васил Коларов и Вълко Червенков през първите 10 години след окупацията на България от Съветската армия и се стигне до Гриша Филипов, Андрей Луканов и Сергей Станишев през последните 30 години. После питаме, защо..как… и кой… България остана и единствената източноевропейска страна без закон за лустрацията. Румъния прие такъв закон преди година, а Украйна преди седмица. У нас 25 години след началото на така наречения преход продължават да управляват и да раздават морал бившите величия на БКП и Държавна сигурност. И това се приема за нормално.
– Нямате ли усещане, че отново както и през 2013 основният въпрос на десните е „с Бойко или без”?
- Европейската народна партия ясно показа, а и препотвърди след изборите за Европейски парламент, подкрепата си за единствената дясна партия представена в българския парламент, която се противопостави на Тройната коалиция на петата колона на Кремъл – БСП, ДПС и Атака.
Безотговорно е в тази ситуация десни политици да се опитват да ловят риба в мътна в вода.
Трябва заедно да се изправим срещу октопода на стогодишната престъпна партия, отговорна за изтреблението на десетки хиляди българи и провалила живота на поколения сънародници?
Но всичко това би било възможно, не като се правим на най-добрите, най-десните и воюваме с всички останали. Такава политика отново би обслужила конспиративната практика на БКП/БСП, добре изпитана през последните 24 години.
- Не ви ли притеснява, че все по-често започва да се говори за коалиционно управление и правителство на националното спасение и националното съгласие?
- Кабинет на националното“спасение“ е спасение единствено за престъпниците докарали България до тук! Кабинет на „националното съгласие“ е съгласие за прикриване на вината и замазване на отговорностите! България има нужда от правителство на справедливостта, възмездието, стабилността и морала! Само такова правителство и мнозинство могат да спечелят доверието на почтените хора!
Сега, изправени пред резултата от управлението си и финансовия колапс на грабителската си политика, БСП и ДПС смекчиха тона и започнаха да се правят на национално отговорени и загрижени политици. Внезапно станаха отстъпчиви и сговорчиви, демонстрират желание за разговори и дружно започнаха да прокарват идеята за национално съгласие, и национално спасение. БСП и ДПС, които до вчера твърдяха, че са най успешното управление на „прехода“ направиха рязък завой на 180 градуса и заговориха за „необходимостта от правителство на „националното съгласие“ за да не се стигнело до правителство на „националното спасение““!? Но.. това сме го играли вече! Желанието на сегашните управляващи да не понесат отговорност за престъпленията си, прозира във всеки техен демагогски ход и всяка изречена безсрамна повратлива лъжа. Дали историческата памет ще ни подскаже, че всеки път през последните 24 години, този тип измъкване от отговорност е помагало на БСП и е деморализирало българското общество, поради липсата на възмездие и справедливост? Трябва откровено да си кажем, че точно липсата на справедливост и доверие са в основата на политическата криза и на кризата в съдебната система, икономиката, образованието, духовността, и са основния препъни камък за вярата на хората, че България може да стане развита, нормална европейска страна. На тези избори те трябва да бъдат възстановени.
– Но не беше ли пропуснат моментът за налагане на справедливостта и възмездие още през 1997 година, когато СДС и ОДС имаха пълно мнозинство в Парламента и в държавата?
- Много неща бяха пропуснати. Не бяха отворени досиетата, не беше наказан никой от виновниците за икономическата катастрофа, голямата част от приватизацията беше извършена в полза на червените велможи от номенклатурата на БСП и ДС.
Но най-лошото е, че беше нарушена базовата почтеност и беше излъгано доверието на хората.
Забавно ми е сега да наблюдавам как бившият лидер на ДСБ се изкарва за единствен „автентично десен“ и дава мъдри съвети от Лабораторията си. Забавно е и, че сегашният председател на ДСБ се изживява като единствен борец срещу „рекета на мафията и олигархията“ като, че не си е доиграл достатъчно на „стражари и апаши” когато е бил малък. Защото веднага си представям как Радан се бори срещу дарителите на фондацията „Бъдеще за България“ на Елена Костова. РБ и операция „ЧИСТИ РЪЦЕ“…!? Може, но… ако започнат операцията от фирмата на Елена Костова „Булс“ ООД и ролята й в нарушаването на югоенбаргото (1993-1996) търгувайки с нефтопродуктите на „Плама” Плевен, както и с даренията за фондацията й „Бъдеще за България“ (1997-2001). Та там са „дарители” и Николай Банев и Миньо Стайков и ред други „честни добре облечени бизнесмени“, които срещу това получиха собственост и закрила. Там са изтекли и много пари от все още държавните тогава дружества като „Булгартабак“ (София, Пловдив, Благоевград), „Кремиковци“, „Топлофикация“ и др. С редовни седмични и ежемесечни дарения…
Представям си Кънев и по стъпките на Габонската афера на Кунева, и по следите на „царската“ приватизация на коалиционния си партньор Шулева.
- Имате ли този списък с „дарения”, публикувайте го?
- Ето го списъка на дарителите на „Бъдеще за България”, той е официален, но нека хората си го припомнят и след това да продължим да си говорим кой, кого и как е рекетирал.(Виж пълния списък с дарители на „Бъдеще за България” в прикачен файл 1)
– От ДСБ твърдят, че бившият премиер Костов е извън политическата игра сега, вярвате ли на такава постановка?
- Наистина е постановка. Всички сме свидетели, че макар и формално да е само редови член, Иван Костов определя политиката на ДСБ и е в основата на разногласията и напреженията в Реформаторския блок и на тези между РБ и ГЕРБ. За съжаление много от способните и образовани привърженици на ДСБ сякаш са като зомбирани от личността на Командира. Крайно време е да се сложи край на мита за „тъмно-синия антикомунист” Иван Костов за да не бъде излъгано още едно поколение млади българи. Не мога да се въздържа да не кажа, че Костов е най-добрия продукт на Андрей Луканов и в крайна сметка независимо от риториката си винаги е обслужвал интересите на БКП и олигархията.
– Това твърдение не е ли един от митовете на прехода, какви доказателства имате за задкулисните му връзки, Костов е политик със сериозен опит и експертиза?
- Никога не съм казвал, че Иван Костов не е умен. Напротив. Даже винаги играе с няколко хода напред. Напоследък Иван Костов ни облъчва с многословни наукообразни, ужким експертни анализи, но странно защо със закъсняла актуалност.
Още през месец юни 2013 предупредих, че това мнозинство и правителството с мандата на БСП ни подготвят зловещ сценарий, който ни тласка към откъсване от Европейския съюз и приобщаване към евразийския проект на путинова Русия. Всички така наречени грешки на мнозинството на тройната коалиция на ДС-БСП/ДПС/АТАКА (от назначението на Дилян Пеевски, през реабилитацията на агентите на ДС в дипломатическото ведомство, сикаджийските зам. министерски кадрили, турските областни управители-агенти на ДС, съдебните назначения, сирийската афера, театърът с бежанците, та до новия НК и закон за МВР) предизвикали протестите са добре премислени ходове за да бъдем принудени да понесем наказание от Европейския съюз. И са подготовка за напускане на Валутния борд, скрита зад пушилката на изпълнението на „предизборни“ обещания към лековерните купените мургави избиратели. Една хиперинфлация ще помогне на някои да си стопят кредитите, а при завъртане на милиардите от офшорните сметки през курса на обезценения лев ще могат да доприватизират инфраструктурата, енергетиката, националните медии и …каквото още е останало. А повечето от тези милионери, обичат Русия повече от България!
С година закъснение костовата Лаборатория „прозря” ролята на путинова Русия в дестабилизацията на България. Толкова ли не съзря Костов, че февруарският метеж и Костинбродската фалшификация бяха част от добре обмислен и реализиран сценарий. Или просто и той беше част от него…
– Костов като финансов експерт прави опити да посочи изход от някои кризисни ситуации, включително и с КТБ…
- С още по-голямо закъснение ни заля с експертни оценки и съвети за банковата криза в КТБ, спестявайки истината за личния си и семеен интерес към банката. На какво ли се дължи тази закъсняла и „загрижена“ реакция на големия професионалист?
За мен няма изненада в позицията, която Иван Костов защитава за КТБ, както няма изненада и в това, че през 1990 мнозинството на БКП/БСП във ВНС го направи финансов министър в програмното правителство на Димитър Попов. Повери му да пази дълго укриваните 45 годишни финансови тайни на компартията-държава. И той се справи. Опази ги! Не последва нито едно разкритие за изчезналите милиарди, валутните финансови потоци и парите на външнотърговските дружества. Нито едно! Нито през 1990/91 нито през 1991/92. А и съвсем нищо, вече в ролята му на министър-председател през 1997/2001.
Изказване на Костов за КТБ от преди няколко дни по Нова ТВ беше витиевато, но добре премислено подкокоросване за предизвикване на финансова криза с непредвидими последици. Или пък… предвидими…Абсолютно логично Костов се позовава на екпертната оценка на икономисти от лукановата школа като Емил Хърсев. Но се наслушахме на елейните слова на Хърсев и през 1996г.
– От началото на прехода на Командира се приписва все, че реди политики и играчи в комбинация с Андрей Луканов – мит или истина е това?
- В продължение на години с Едвин Сугарев повтаряме за ролята на тандема Костов – Луканов и за това как беше планирано да се състави програмно правителство с помощта на Луканов след свалянето на Виденов, и само убийството на Луканов попречи на плана. Много хора са забравили ролята на Костов в събитията от 1996/97 и голямата инфлация. Останал е само митът за януарския спасител-революционер. Но колко помнят, че Костов заедно с лукановите протежета Емил Хърсев, Валери Борисов и др. попречиха валутния борд (тогава наричан Финансов съвет) да бъде въведен още през есента на 1996?
– Защо забравяте отговорността от тогавашния министър-председател и ръководител на БСП Жан Виденов?
- Не снемам никаква вина от Виденов. Неговото правителство и мнозинството на БСП в Парламента направиха доста безобразия, но през есента на 1996 под натискът на Международния валутен фонд беше Жан Виденов да се съгласи да въведе валутния борд за да се спре инфлацията. Ако отворите старите вестници и финансовите специализирани издания ще видите, че икономистите от кръга на Луканов и Иван Костов през есента на 1996 организирано заклеймиха това въвеждане на валутния борд като „национално предателство, финансова окупация и загуба на суверенитет“! Ето няколко мнения, публикувани в „Капитал” - тук.
Жан Виденов беше обречен, още повече след като се опъна на Луканов, а и на Москва за „Топенерджи“. В партията центробежните сили го принудиха да сдаде партийния пост, а по късно и правителствения… Но кой потърси отговорността от тези, които съзнателно попречиха Валутният борд да бъде въведен през есента на 1996 при курс на долара към лева 1:270 за да се осъществи през пролетта на 1997 , когато хиперинфлацията обезцени лева до 1:3000.
Месеци по-късно, но вече при голямата обезценка на лева, критиците на борда станаха най-ревностните му радетели. Но… междувременно се обезцениха спестяванията на хората, обезценяването на лева доведе и до обезценяване на задълженията на всички онези, които бяха получили милионни необезпечени кредите от банките. И така кредитните милионери вече дължаха стотинки в левове, а изнесените си валутни спестявания обмениха в страната при вече високия курс на долара. И докато протестиращите на 4 февруари 1997 се радваха на победата си, кредитните милионери, производни на ЦК на партията, на ЦК на комсомола и на структурите на Държавна сигурност се радваха двойно повече! Осъмнаха след януарските събития с нищожни задължения към банките, които им бяха налели милиони необезпечени кредити, за да може да си направят схемите и да развъртят „честния си частен“ бизнес. Банкерите отпускали кредити… и те се оказаха сътрудници на ДС…
Всичко това доведе до факта, че в началото на 1997 г. обикновените българи останаха с мизерни пари в джобовете си и загубени спестявания , а добрите „наши“ момчета бяха надиплили пачките за участие в предстоящата приватизация. Още от втората половина на 1996 се подготвяше свалянето на Жан Виденов и съставянето на програмно-експертен кабинет на Луканов и Костов. След убийството на Луканов, договорката продължи с Първанов и Николай Добрев. Вашият сайт първи публикува преди една година Стенограмата от скандалното заседание на НКС на СДС от 14 януари 1997г. (Виж документа ТУК). На четвъртия ден от протестите на 10 януари ни беше наложено да обсъждаме възможността за съставяне на програмно правителство между БСП и СДС. Само съпротивата на така наречените „Кинжали” попречи на този план на Първанов и Костов, и той не беше задействан. Добре е да си припомним и тази Стенограма от 117 стр., защото тогава хората по блокираните кръстовища, магистрали, градове и села, и студентите в окупираните университети не са подозирали, че им се готви и такъв сценарий. Тя е наръчник по политическа демагогия и манипулация. С всички действия през 1996 и 1997 г. приближените на Луканов, а по-късно на Първанов и Иван Костов обслужиха кръговете, на които бяха продадени най-вкусните хапки от българската икономика. И отново те бяха свързани с БКП, ДС и с Русия.
– Вие също бяхте част от тогавашното СДС, някой може да си каже, че имате лични сметки за уреждане с Костов и затова сте толкова остър.
- Нямам лични сметки. Сметката я плащаме всички ние вече 25 години.Точно поради откритата ми съпротивата срещу всичко това отказах да стана член на партията СДС и то когато тя идваше на власт. Сметката е, че благодарение на тази новоналожена от Костов, Бисеров, Цонев и др. политика изграденото с много труд, в продължение на години, доверие към Съюза на демократичните сили от 52% се сгромоляса до 2% и бяха излъгани надеждите на милиони българи. Бяха погазени и принципите, заради които хората ни вярваха. Хората по площадите не знаеха за всички тези задкулисни игри и не бяха дали гласа си за максимата на Командира: ” Животът е по-силен от скрупулите.” Може да я прочетете в статията на в. Капитал от ноември 1996г. „Новото лице на СДС пъпчаса от мутри”, която визира среща на ръководството на СДС с бизнеселита – Маргина , Кюлев, Тадъръков и други представители на „честния частен бизнес”.(Виж статията ТУК)
Никога седесарите не са вярвали, че техния любим председател ще осигури два президентски мандата на агент Гоце.
Най-голямата измама е, че Костов започна да се възприема като емблемата на СДС. Та той в началото на 90-те години ненавиждаше седесарите, беше му досадно да ходи по митинги и да е сред хората, но постепенно успя да ги омае и да създаде култ към себе си, и то сред най-твърдите софийски привърженици на СДС. Но те никога не чуха или не искаха да чуят неудобните истини. Казвам го с болка, защото познавам хиляди изключително качествени и интелигентни привърженици както на ДСБ, така и на това което остана от СДС, но като, че има някакво странно обсебване от личността на Костов при много от тях.
– Разполагате ли с факти, които потвърждават връзки и зависимости на Костов с Луканов и задкулисието в БСП, или 25 години повтаряме само митове?
- Слава богу много от свидетелите и участниците от онези времена са живи и здрави, а има и предостатъчно факти. Един от тях е свързан с падането на първото синьо правителство на Филип Димитров. Не бих искал и нямам право да ангажирам Филип, но ще кажа нещо, което преди две години споменах в едно интервю , но отново никой не ми повярва. Става дума за ролята на Иван Костов при неуспеха на поискания от Филип Димитров вот на доверие в края на септември 1992. През ноември 1991г. след спечелени с малка преднина избори СДС беше излъчило правителство на малцинството с министър председател Филип Димитров, което без да има подписано споразумение се поддържаше с гласовете на ДПС. Започнаха така необходимите икономически реформи. Започнаха първите стъпки за възстановяване на собствеността и връщането на земята. България започна да стъпва на краката си, излъчваше финансова стабилност, извоюва си мястото и на лидер на Балканите, а това не влизаше в сметките на Кремъл и българската мафия. Тепърва предстоеше да се прави бизнес от нарушаване на югоембаргото, да се завоюват икономически територии с бухалки, да се точат банки и хората на задкулисието нямаха нужда от правила и ред в държавата. През 1990 г. по време на двете правителства на А. Луканов бяха усвоени изнесените в задгранични дружества капитали, вложения в чужди банки и пр. За кратко време първият кабинет на СДС създаде сериозни затруднения на планираното забогатяване. Министър-председателят Ф. Димитров обяви война на мафията във всички нейни форми и издигна за мото на своето управление: „България – нормална държава!” Видимо му се присмяха, но неочаквано радикалната позиция на премиера принуди комунистическите стратези, апарата на ДС и президента Желев да положат значителни усилия в съчиняването на компроматна кампания за неговото сваляне.
През 1992 г. , в началото на лятото, след поредица от над 40 профсъюзни стачки се играеше и сложна игра за сваляне на първото демократично правителство, в която бяха включени много хора и служби. От президента Желев през директора на разузнаването Бригадир Аспарухов, шефа на следствието Ани Крулева, печатните и електронните медии та до новоназначения руски посланик Авдеев. Наскоро във връзка с един проект за 25 годишнаната от началото на промените преподреждайки видеоархива си и запазени документи и вестници от 1991-1996 намерих копие на писмото на Иван Костов до Филип Димитров от септември 1992 г., малко преди гласуването на вота на доверие към правителството. Бях забравил, че съм запазил този къс хартия, въпреки , че пазих спомена в паметта си. Тази кратка бележка в две точки е написана на ръка от Костов и съдържа две интересни провокации.
– За какво конкретно става дума?
- Едната провокация е внушението, че част от парламентарната група на БСП няма да подкрепи ДПС при гласуването на вота. Това уверение Костов получил лично от Георги Пирински, който тогава е под контрола на Луканов. Условието разбира се е да се смекчи преследването на Андрей Луканов, който се намираше в следствения арест. Втората е, че турското правителство има интерес от дестабилизацията на България. И двете са перфектно пласирано оперативно кагебистко мероприятие за дезинформация с дълготрайни последици за страната ни. Ето копието от собственоръчното писмо на Костов до Филип (Виж прикачен файл 2). Вотът не мина.Копие от оригинала на писмото на Костов и дешифрираният текст:
„Филипе,
1
Имах среща с Георги Пирински. Даде ми ясно да разбера, че тези който си правят сметка че цялата фракция на БСП ще гласува автоматично с ДПС с/у правителството сигурно ще останат разочаровани.
Съвсем сигурно това ще стане ако „се цивилизова“ преследването на Андрей Луканов или се дадат ясни сигнали че ще има изменение в тази желана от тях посока.
Ето защо варианта, разчитащ на управление на страната от „послушна“ фракция на БСП, може да бъде опроверган.
Може би ще приемеш съвета ми да направиш контакти за изясняване на този момент, който може би ще се окаже решаващ.
2
В секретна информация се съобщава, че турски държавни делови среди са направили изявление за кризата в България ще се задълбочава, че те ще изчакат страната да падне „на колене“ и тогава „ще влезнат“.
Това сериозно съвпадение с поведението на ДПС в момента, както и очевидното нежелание на турските дипломати и министри, посещаващи България, да вразумят Доган, ти дава възможност, ако искаш да говориш за „национално предателство“ или може би по-добре за нечие желание за „босненизация“ на българската политическа криза.
Това е сериозна атака с/у ДПС и ще разколебае още повече части от фракцията на БСП. (виж. 1)
Можеш да го използваш, можеш да ме оставиш мен, аз ще го направя.“

Правителството не получи доверие. Срещу него гласуваха депутатите от БСП, ДПС и част от групата на СДС – така наречените „Сини мравки”, които по късно напуснаха съюза. СДС трябваше да излъчи нов състав на Министерски съвет. ДПС постави условия кой може и кой не да бъде премиер на новото правителство за да гарантират мнозинството при гласуване. Да ви звучат познато някои съвпадения? Определени среди в БСП, ДПС и СДС искаха да поставят Костов на мястото на Филип. Настояването на Филип Димитров и част от ръководството на СДС беше да не се поддаваме на натиска и изнудването и да се отиде на незабавни предсрочни избори. Въпреки гласувания в парламента вот, правителството имаше висока обществена подкрепа и предсрочните избори щяхме да спечелим с резултат по висок от 1991 г. Но сценарият на кукловодите беше друг. Тогава последва правителството на мафията на проф. Беров с мандата на ДПС и подкрепено с мнозинството на ДПС и БСП. 20 години по-късно, през 2013 година имахме пак такова правителството на мафията на доц. Орешарски избрано с мнозинството на БСП и ДПС. И подкрепяно, знаете от кого.
От началото на 2013 се повтаря подобна игра. Отново бе направено всичко възможно да бъде отстранено, този път правителството на Бойко Борисов, което провеждаше прозападна политика, удържаше макар и в криза финансовата стабилност, и да бъде заменено с марионетно правителство на тройната коалиция. Но преди това Иван Костов изяви желание да му бъде връчен мандата за сформиране на правителство по любимата му формула-„програмно експертно”. Пак съвпадения, нали?
И отново въпросът е КОЙ имаше и има полза от всичко това. Времето само даде отговор. Управление на руската пета колона в лицето на БСП, ДПС и „Атака“ е последният пример за продължаващата руска политическа и икономическа инвазия у нас. За съжаление, част от политиците от партиите съставлящи РБ, през годините съдействаха за това, криейки се зад антикомунистическа риторика.
През 1993 г. Иван Костов отказа да подкрепи гладната стачка на Едвин Сугарев срещу правителството на мафията на проф. Беров. През 2013 не подкрепи гладната стачката на Едвин срещу правителството на мафията на доц. Орешарски. Затова пък ръководената от него Лаборатория започна срещу заплащане да пише експертни доклади в помощ на правителството, срещу което десетки хиляди протестирахме повече от 400 дни, съветваше министър Йовчев, който потушаваше студентските протести.
– Страната отново е пред важен избор, имаме ли полезен ход напред?
- Ако не прекроим съдебната си система, ако не започнат да действат наистина европейски правила, ако не извоюваме енергийната си независимост от Кремъл, в България ще продължава да властва руската олигархия, нейните нашенски слуги и мафията. За съжаление, дори демократични правителства се поддадоха на руския натиск. Голяма част от българската индустрия се владее от близки до Кремъл групировки, а монополистите не бяха ограничавани в достатъчна степен след приватизацията. Това поставя под въпрос жизнеността на българската икономика. Правителството на ГЕРБ се поддаде на натиска на зелените и въведе абсурдния мораториум за проучване на подземните богатства. Но в същото време заложи на добива на газ от Черноморския басейн, което в крайна сметка доведе до свалянето му, тъй като заплашваше да наруши интересите на кремълската енергийна и геополитика.
– След февруарските събития остана съмнението за участие на прокуратурата и ДАНС във вътрешнополитическия живот? На чия страна продължават да играят тези институции?
- Повечето от авторите и участниците в Костинбродската фалшификация-преврат 2013, гордо водят депутатски листи за предстоящите в неделя избори. И това се приема за нормално… Няма наказани, няма виновни. А после искаме да сме нормална държава!? Преди година и половина, в статията „Операция фалшификатори“ по повод костинбродското активно мероприятие, написах оценката си за прокуратурата:
„…Срамно беше да се гледа гъненето и шикалкавенето на тези, които са призвани да се борят с тежката организирана престъпност. И пред очите на цялата публика стана ясно защо мафията се чувства толкова уютно в България!…“
Авторите и съучастниците в „костинбродската афера“ тогава мълчаха и не отправиха нито дума критика към действията на главния прокурор и неговите заместници. Мълчаха и много време след това, и не осъдиха огромната манипулация в деня за размисъл 11 май 2013. Днес, много от тях „смело“ отправят критики за действията и бездействията на главна прокуратура. Но мълчаха за поредицата от нелепи и смехотворни обвинения към лица, и структури извън кръга на заговорниците.
Е, не беше ли още тогава ясно КОЙ кого обслужва, или просто не беше изгодно да се говори?
- Има ли според вас опасност от нов „Костинброд” на 5 октомври?
- Много хора коментират дали ще има „Костинброд 2″. Даже от правителството ни уверяват, че няма да допуснат „Костинброд 2″. Но защо е този шум, след като нямаше и „Костинброд 1″? Просто през май 2013 имаше активно мероприятие и фалшификация, наречена „Костинбродската афера“. И никой, дори правителството не може да гарантира, че задкулисието на ДС/БСП не ни готви ново активно мероприятие! Вече започна изписването на свастики и полумесеци по училища и църкви. Какво ли са намислили този път?
– Има ли опасност да бъде използвана етническата карта?
- Не е спирало използването на етническата карта. Вече 24 години и Доган, и водещите му офицери и господари, не са спрели да ни изнудват с етническия мир, превръщайки България в заложник на перверзната си игра и идеология. С опазването на „български етнически модел“ и заплахата от „босненизация“ през изминалия близо четвърт век „великият“ философ Доган изнудваше правителствата и постигаше целите си на гърба на нищо неподозиращия отруден мюсюлмански електорат. Междувременно натрупаха стотици милиони за превземане и на икономическата и медийна власти, все използвайки лековерието на обикновените хора, които съзнателно бяха заставени да се страхуват от нарушаването на този мир.
Това е силата на Ахмед Доган и това го прави уж „голям “ политик, а не великото му хидроинженерно мислене. Доган е просто способен изпълнител на стратегиите на КГБ и ДС, а етническия мир е инструмента, с който дерибейства(т) в България, превръщайки я в полигон за зловещите си експерименти! И Доган и Пеевски, и производните им са просто поставените лица, всеки отговарящ за своя ресор. Разпределили са си политиката, икономиката и медиите, и имат много помагачи, платени и волнонаемни. А и дежурни катализатори и дразнители като „Атака“, „Цензурата“ и други „патриотични“ мутанти на службите.
Мислите ли , че ако не бяха зад гърба им мозъчните тръстове на ДС/КГБ, то тези хора можеха, а и щяха да си разиграват коня и да въртят толкова години България на пръста си?
Така както на България й трябва диверсификация (разнообразяване или право на избор) на енергийните доставки от Русия, така и на българската политика й трябва диверсификация на вота на българските мюсюлмани от диктата на ДПС. На българските мюсюлмани, на тези хора с подути от работа мазолести ръце трябва да се предостави правото на свободен избор. Избор на членство и гласуване за политически партии ,отговарящи на техните убеждения, а не задължително членство и гласуване под заплаха за етническа партия, което е забранено и от Конституцията на Република България.
- Какви са надеждите ви 5 дни преди изборите, с какво трябва да се преборим?
- Бих искал да стане възможно това, което е записано в програмната декларация на Движение”22 септември”: България да отстои своята независимост и европейския си избор. Духовността, образованието и културата да станат основа за икономическия просперитет на Отечеството ни.
Много ми се иска хората да се преборят с апатията и да осъзнаят важността на тези избори. Със сигурност една от предизборните тактики на БСП е да предизвикат ниска избирателна активност. За да няма ясно и стабилно мнозинство в парламента. Отново се чуват гласове за бойкотиране на изборите. И си казвам : Как пък не ни дойде акъла?
Ако не гласуваме, бъдещето ще ни се определя от купените малцинственни гласове и от дисциплинираният комунистически вот на изведения под строй застаряващ електорат на БСП. И младите хора ще продължат да напускат България. Ако ви харесва това… протестирайте и пасувайте. Но помнете 2013-2014! Най-важното сега е на предсрочните избори да победи този или тези, които да гарантират такова стабилно мнозинство, което да надделее сигурните избиратели на БСП, ДПС и техните клонинги. Избирателната активност трябва да е изключително висока и избирателите да са мотивирани, че именно от тях зависи промяната към добро и стабилността на страната ни, особено в този напрегнат за света момент.
Много се надявам, че и по-младите и по-възрастните привърженици на демокрацията, които се чувстват непредставени, и се колебаят дали и за кого да гласуват, са разбрали вече кой, кой е и са се научили да оценяват качествата не според красивите приказки, а според делата и последствията от тях.

петък, 15 август 2014 г.

Биография на Иван Костов

  Иван Костов е роден е на 23 декември 1949 г. в гр. София. Няма данни от какво семейство произлиза и за икономическото им състояние и политически убеждания. До 1969 г. е работник в Слаботоковия завод в София. Военната си служба отбива в Кърджали. След 1970 г. той кандидатства за летец в БГА ”Балкан” и заминава на школа в Кременчук, Украйна, където пребивава около два месеца. Когато научава, че е резерва в списъка на кандидат студентите във ВИИ ”Карл Маркс”, той се връща в България. Приет е за редовен студент и през 1974 г. се дипломира със специалност ”Политикономия”.
Започва работа като началник „Планов отдел” в завод за преработка на хартия, Гара Искър, а след това е началник „Планов отдел” на ДСО Вторични суровини.
През 1982 г. завършва вечерно висше образование в СУ ”Св. Климент Охридски”, физикоматематически факултет, магистър по математика, със специалност ”Математическо моделиране на икономическите процеси”.
В периода 1982 – 1984 г. Иван Костов е слушател в Института за повишаване на квалификацията в Москва. Като свободен аспирант защитава дисертация на тема „Икономически растеж: структура и фактори в производствената сфера” и става кандидат на икономическите науки.
След Москва, Костов работи като асистент във ВМЕИ „Ленин”, катедра ”Политическа икономия” на Центъра по идеологически дисциплини. През 1985 г. защитава докторат по икономика и е назначен на работа като научен консултант в Научно изследователски институт по „Прогнозиране на социално – икономическото развитие на България”. Институтът работи за Държавна планова комисия и Министрески съвет и участва в разработването на прогнози за развитието на Националния стопански комплекс. Това е много отговорна работа дори и за партиен член, а Костов е безпартиен и му се гласува голямо доверие.
”През 1988 и 1989 г. Иван Костов упорито прави опити да стане член на БКП. Във връзка с партийната му кандидатура, той е проучван от Държавна сигурност и тръгват слухове за негови идеологически отклонения. Проф. Илиев – ръководител на катедра „политикономия”, където Костов е асистент, казва: „Иван Костов е политикономист с твърде солидна подготовка. Той познава много добре произведенията на класиците на марксизма – ленинизма и е убеден марксист и защитник на нашата социалистическа система”.
В края на 1989 г. и началото на 1990г., когато вече е създаден Съюзът на демократичните сили, в партийния вестник ”Работническо дело” Костов публикува две статии, в които съветва БКП как да елиминира опозицията.
На Кръглата маса, Иван Костов е нещатен експерт на казионната КНСБ, която участва в преговорите с групата на БКП. Като такъв той иска да седне на местата определени за БКП, но Луканов не разрешава, казвайки: ”Абе не сме изпаднали до асистенти, разполагаме с професори по политикономия”. Това пише Желю Желев в своя книга.
Друг един изявен седесар и участник на Кръглата маса – Венцислав Димитров казва: „Убеждавах Костов да работи за СДС, но той ми отказа. На „Раковски” 134 бях събрал 50 – 60 души икономисти, независимо какви са били преди това, но Костов не дойде. Каза ми: „Оставете ме на мира, не мога да се занимавам с политика, защото съм в една фирма на КНСБ. Искам да работя за пари. Ако се занимавам с политика, ще остана гол”. От изказването на Венцислав Димитров се разбира, че на СДС липсват подходящи кандидати за депутати във ВНС. Затова така ухажват Костов.
Заедно с проф. Беров и Емил Хърсев, срещу заплащане Иван Костов участва в изготвянето на икономически анализи за Кръстьо Петков – председател на КНСБ.
Явно Костов е направил впечатление на БСП като икономист. Статията му „Анатомия на илюзиите” е отпечатана в списание ”Отечество” на 11 юли 1989 г. и има широк отзвук. Тя е публикувана само няколко месеца преди преврата и е използвана от Андрей Луканов в доклада, изнесен на 13 юли 1989 г. на разширено заседание на Политбюро на ЦК на БКП. Това е приносът на Иван Костов в борбата на реформаторите в БКП начело с Андрей Луканов. Очевидна е връзката на Иван Костов с Андрей Луканов и БСП.
Костов вече е назначен за щатен експерт на КНСБ и като такъв присъства на Кръглата маса в групата на БСП, наблюдавайки отблизо борбата между политическите партии. Улисани около многото проблеми на преговорите, Желю Желев и синята групата около него, не разбират за контактите на Иван Костов с хората на БКП и желанието му да се хареса на Луканов. Желев казва:„Ние продължавахме да го убеждаваме да се кандидатира от името на СДС за депутат.”Няколко дни преди да предадем листите, през май 1990 г. му казах: „Иване ще се явиш ли или не”Той ми отговори: ”Дайте ми три дни да питам жена си”. Аз, Любо (Любомир Павлов) и Софиянски се спогледахме. „Погледнах го очудено, сигурно вече е бил получил отказ от другите”(БСП), пише Желю Желев в книгата си ”Въпреки всичко”. След два дни Иван дойде и каза ”Добре, жена ми каза Да”. Тогава Желев не е могъл да предполага, че това е негово преднамерено поведение и тактита.
Иван Костов е включен на пето място в пропорционалната листа на СДС в гр. Пловдив и е избран за депутат във Великото народно събрание.
След време Желю Желев ще пише: „Сега разбирам, че с тези личностни качества той изобщо не е за политик. Много държи на жена си, която си е една партийна секретарка”. За съжаление, това е една много грешна преценка, защото Иван Костов преднамерено се показва не такъв, какъвто е в същност.
Следейки политическите спорове и игри в хода на Кръглата маса, Костов прави много точна преценка на политическата ситуация и вижда обречеността на социалистическата система, усещайки и нейния край. Той показва прикривани досега качества – реална оценка на обстановката в страната, съобразителност и нюх. И взима важно решение – да премине на другата страната – на страната на опозицията.
Политическата метаморфоза у Иван Костов, става без особени морално – психологически сътресения и прикрито. Депутатът във Великото народно събрание Иван Костов е избран за председател на икономическата комисия в парламента. Очевидно, той не само е показал професионална компетентност, но е успял да спечели доверието на депутатите от СДС, без да загуби разположението на БСП, които са болшинство в парламента. И тук се чувства невидимата ръка на Луканов.
В книгата си ”Въпреки всичко” Желю Желев след време ще пише,че Иван Костов не притежавал никакви качества на политик. Не е ясно дали Желев разбира грешката си, но той е човекът, който направи Костов депутат от СДС и му даде възможност да заблуди всички с миналото си, сливайки се със синята идея. Желев вкарва в СДС поредния „пребоядисан” политик и му предостави възможност да се развива и прави кариера.
В края на 1990 г. Иван Костов става министър на финансите – един от тримата представители на СДС, заедно с Димитър Луджев и Иван Пушкаров, в коалиционното правителство на Димитър Попов.
Д-р Тренчев, единствен се е обявил срещу номинацията на тримата за тези постове. Никой друг от лидерите на СДС, включително и Желев – вече президент, не са показали, че са против или че имат резерви по отношение на някой от кандидатите..
Иван Костов остава финансов министър и в правителство на СДС, начело с Филип Димитров. Там се налага като авторитетна и дори авторитарна личност, поведение, което недвусмислено показва, че в действията му до сега е имало добре прикрита демагогия и поза. Авторитарното качество у Костов много бързо ще се развие. Все по – често ще го прилага, за да демонстрира своето превъзходство, сила и власт и след време той ще бъде наричан ”Командирът”.
След загубата на изборите през 1994 г. Филип Димитров подава оставка като лидер на СДС и Иван Костов, вече наложил се трябва да заеме неговото място. Но по време на избора на Костов за лидер през 1995 г., се разбира, че в същност той не e член на СДС. За да се смегчи гафът, политическа отговорност за кандидатурата му поемат Стефан Софиянски и Едвин Сугарев. После признават, че това било най – голямата глупост, която извършили.
Очевидно, Иван Костов е придобил изключителната способност за политическа мимикрия и демагогия. Овладял е и силното оръжие да манипулира и заблуждава, след като е успял да се издигне до кандидат за ръководител на СДС, без да е член на партията. Той вече се е утвърдил като лидер, придобил е голяма популярност и е спечелил много привърженици на синята партия. Дали Костов наистина дълбоко е погребал социалистическата си „закваска”? Може би това ще се разбере по – късно.
Иван Костов не дава ни най – малък повод за съмнение, че някога е споделял друга идеология. Привържениците на синята идея, обхванати от еуфорията на повторното им възраждане през 1997 година, забравят или не знаят миналото на Иван Костов и го величаят, понасяйки го „на ръце” към властта, без да се колебаят и без да знаят какви ще са последиците.
На 19 април 1997 г. се провеждат изборите за обикновено Народно събрание. Обединените демократични сили (ОДС) начело със СДС печелят убедително. В Народното събрание, със 137 депутати те ще имат пълно мнозинство. Основният политически противник – БСП, печелят едва 58 гласа. Болшинството на ОДС в парламента дава големи управленски възможности на бъдещото правителство. То трябва да извършва тежки и болезнени реформи, за да измъкне България от „блатото”, в което е вкарана от управлението на БСП. Тази тежка задача ще падне на раменете на бъдещия премиер Иван Костов.
Преди да направим анализ на Костовото управление, ще проследим неговото развитие до премиерския му пост, защото пътят на неговата метаморфоза е сложен. Тя минава през две идеологии ,а може би и през някакви тайни архиви на служби, които винаги стоят на „тъмно”. Освен мнението и оценките на Желю Желев – създателят на СДС и бивш лидер на синята партия, който е издигнал и работил с Костов, ще разкрием мненията и на други известни деятели на синята идея.
Емблематичната фигура на българския преход и един от създателите на СДС, несменяемият председател на КТ ”Подкрепа”, д – р Константин Тренчев, с огорчение и мъка казва: „Идеята СДС вече е овъргаляна в калта, от онези, които я приватизираха”. „Когато създавахме СДС, нямаше нито Иван Костов, нито Александър Божков, нито Муравей Радев. За нас СДС беше голяма мечта, която съвпадаше с тази на народа. Защо се стигна до това да напуснем – защото ние не сме изгонени, отлюспени или изключени. Когато правителството на Филип Димитров трябваше да смени това на Андрей Луканов, ние настоявахме в кабинета да не бъдат включени три имена – Димитър Луджев, Иван Пушкаров и Иван Костов. Бяхме работили с тези хора и знаехме техните качества и настроения и си давахме сметка, че те с политиката си не обслужват идеалите на СДС. Конгресът ни от февруари 1992 г. излезе с декларация искаща оставките им. От този период започна и оттеглянето ни от СДС. Поискахме статут на наблюдател, защото беше започнало завладяването на съюза от онези, които нямаха нищо общо с него”. Тренчев никога не е имал аспирации към постове или власт в СДС.
Друг известен създател на СДС, убеден привърженик на синята идея и ползващ се с щирока популярност – Едвин Сугарев, пише в отрито писмо до Костов: „Г-н Костов, нямате морално право да претендирате нито за каузата, нито за политическия дух на СДС, защото това е каузата, която потъпкахте и политическия дух, който „поругахте”. „Страшно е да застанеш очи в очи с излъганата вяра” – пише Сугарев в отвореното си писмо до Костов.
Желю Желев, макар и със закъснение също разбира, че Иван Костов е един от главните виновници СДС да измени на своите цели и идеали, което е довело до нейното разцепление. Костов съзнателно отстранява старите кадри на СДС и се огражда с нови, със съмнителен морал, които търсят властта заради парите. Желев не може да прости на Иван Костов изказване, което е направил, опонирайки на Симеон ІІ за нуждата от ”незабавната смяна на политическата система”. Костов казва:
„За тези, които сме изстрадали 10 години преход, политическата система е тази, която пази конституцията на страната. За нас смяната й бе на 14 декември 1989 г., когато на площада искахме да падне чл.1 от бившата конституция – това е преходът от тоталитарна държава към европейска демокрация”.(в-к „24 часа”, 12 април 2001 г.)
На Национална конференция на СДС, лидерът Костов казва: „Ние сме седесарите. Ние още на 18 ноември 1989 г. излязохме на площадите и поискахме свобода и демокрация. Ние извикахме първи „Долу БКП”.
Иска се голяма наглост и липса на политически и човешки морал, за да се правят такива декларации.
По време на събитията през ноември 1989 г., Костов гони кариерата си, преследвайки партийно членство. Неговата подмазваческа статия ”Никаква отсрочка” е написана на 12 ноември 1989 г. и отпечатана на 30 ноември в партийния орган „Работническо дело” и няма лозунги „Долу БКП”, а апел за „силна държавна власт, която трябва да бъде мощно оръжие за осъществяване на реформите”. Държавната власт тогава е в ръцете на БКП и Държавна сигурност.
Иван Костов и Андрей Луканов имали среща, на която договорили вота на доверие на правителството на Филип Димитров, който доведе до сваляне на първото правителство на СДС, се твърди в писмо на Николай Гацев, председател на 3-ти Местен клуб на СДС “Оборище”- София, член на СДС до Градския съвет на СДС – София, депозирано снощи, съощи БГНЕС.
В това писмо в метафоричен стил Николай Гацев, който спечели делото пред Върховния конституционен съд за някои оспорвани текстове от устава на СДС, разказва една история, която дълго време е премълчавал. “Много пъти съм искал да разкажа на този беден и излъган десен български електорат, какво съм видял и чул случайно, още като юноша, в един почтен дом, на един почтен възрастен български десен политик /Борис Кюркчиев, бел.ред./ – някъде в София, някъде в квартал “Изток”, някъде в един апартамент на кръстовището на улиците “Чехов” и “Райко Алексиев”. Там се случи превъплъщението на Потър във Волдемор”, пише Гацев и добавя, че за да го наследи по-късно Волдемор трябвало да изпълни своята първа пъклена мисия.
“Трябваше да убеди, онзи първият – “Страхливият” от Азкабан /Филип Димитров, бел.ред./, да си поиска вот на доверие в Парламента и да го подсигури, че вотът нямало да мине…
И ако ме питате, мене – Николай Гацев, тогава обикновен студент от митингите, откъде знам тези неща и откъде знам какво се е случило и говорело там – ами по съвсем битов и не много коректен път – просто седях в кухнята на този апартамент /бях нещо като послушник на възрастния политик/ и забавлявах стопанката на дома – също като мене, изолирана от разговорите. Но панелите не можеха много да мълчат”, пише още синият политик. “Бях много млад и зелен… и бях шокиран да видя заедно бъдещият Волдемор /Иван Костов, бел.ред./ на среща със самия Луцифер /Андрей Луканов, бел.ред. /. После и двамата отричаха, че са се виждали”, свидетелства Гацев: “Аз реших да извърша нещо не много почтено -”Страхливият” беше мой политически кумир – в семейството ми ставахме и лягахме с името му, майка ми дори му каза много нетактично и непосредствено в очите, “….. че не става за Премиер, а за Патриарх на България”. Затова отидох и му казах за срещата на бъдещия Волдемор с Луцифер и всичко, което бе дочуто на срещата им.
“Страхливият” нищо не направи – само ме успокои, че вотът нямало да мине или щяло да има най-много някои козметични промени в правителството”. Резултатът е известен – кабинетът падна и беше сменен с друг, на някакво си ново “динамично” мнозинство, а Николай Гацев добавя, че Луканов дори е наричал Костов “нашето скрито оръжие”. Още от годините в СССР…”. В края на писмото си Гацев в същия метафоричен стил призовава своите съпартийци да се борят с Лорд Волдемор и силите на Мрака.
Мястото на Иван Костов е в БСП?
Кольо Парамов
Предложението, което направи депутатът Т.Великов по време на вота на недоверие, Станишев да прибере Ив. Костов в БСП е много оригинално, за което искрено го поздравявам. Това е изключително точно попадение и съжалявам, че не съм се сетил досега за него. Която детайлен анализатор костовед и задкулисен познавач на живота на Иван Йорданов Костов, намирам доста сходства в мисленето и прагматиката на този тъмносин политически титан, близки до тези на Станишев. Ако трябва да конкретизирам, трудно бих бил накратко да изчерпя темата, но все пак някои основни прилики няма как да не ги опиша.
Още повече, че тези дни на среща в Лондон с водещи консерватори, без да подозирам за предложението на г-н Великов, бях категорично откровен: „Дясното в България е толкова измамно и фалшиво, че дори изумруда с многоцветието си не би го обхванал.”
Кормчията Костов е като потъващ „Титатик”, но проявява способности на балкански факир: едно говори, друго подготвя, трето прави, четвърто обяснява, а пето реализира. Непоправим чародей на наглостта, съчетана с безскруполна безнравственост, язвителна и подла човекомразност, политическа безпринципност и хамелеонщина.
Но защо наистина мястото на Иван Костов е в БСП?
Ето пет тези в подкрепа на горното:
1.
 Между 11-14.ХІІ. 1991 г. в София в Партийния дом се проведе 40 конгрес на БСП. СДС управляваше България вече втори месец и бяха решили да обявят БСП извън закона, но интелигентно и без сътресения. СДС имаха решение да не се допусне конгреса да се проведе в партийния дом, като начало по извеждането на столетницата от държавната собственост. В БСП знаехме за тези намерения на управляващите и бяхме осигурили Спортната зала в Студентския град за провеждането на конгреса. Ние, тогавашните реформатори, очаквахме, че ако този конгрес се състои извън обичайното място, извън партийния дом, БСП щеше да се разцепи и проживковското крило няма да успее отново да се наложи. Тогава разчетеното социал-демократизиране ва комунистическата партия щеше да стане факт, а й Дертлиев и Европейската левица бяха осъзнали необходимостта от това.
Иван Костов получи задача от БСП и той остави конгреса да се състои в партийния дом. Канцелариите на орг.отдела и вътрешно партийния апарат от времето на БКП овладяха ситуацията и направиха всичко възможно новите политически органи на БСП след конгреса да нямат нищо общо с реформаторите.
По този начин, ние, антиживковистите, останахме с пръст в устата, а Иван Костов осигури запазването на мастодонта БСП и по този начин подпомогна избирането на Жан Виденов.
Първата работа на Жан бе да нарочи по места и в центъра всички онези, които бяха за основната реформа. Той започна и проведе през следващите 60 месеца ожесточена борба с реформаторите в БСП, а остави на пълно спокойствие опозиционера Иван Костов, за да му предаде впоследствие и цялата власт. Затова днес Станишев трябва да приеме Костов в редиците на БСП.
Защото същият Костов има голям, решаващ принос за запазването на БСП в днешния й вид.
2. След случилото се на Боянските ливади през август 1992 г. СДС стартира към своето бъдещо насипно състояние. Тренчев беше успял да хване дирята на сянката на Иван Костов, но нямаше целия инструментариум да я пресече.Между 15-17 октомври 1992 г. от затвора Андрей Луканов даде указание да задвижим махалото на сътресението в СДС, пазейки прецизно образа на Иван Костов. Иван Йорданов като добър последовател на Макиавели, бързо усети, че идва звездният му шанс и свърши „прекрасната” си разрушителна роля в кабинета на Филип Димитро. Две седмици след това, на заседание на МС, той убеди премиера, че е нужно „ да се предприемат някои мерки, които да докажат, че кабинетът е стабилен”, т.е. да се поиска вот на доверие.
Филип Димитров, омагьосан от разномислието и силата на речта на Алекс Алексиев и омотан от празнодумството на една кохорта псевдокорифеи около него, изглеждаше като марсианец .
Костов бе на крачка от целта си и на 13/14 ноември 1992 г., когато успя да убеди Филип за вота на доверие. На 20 ноември 1992 г. късно следобед на бодрия и празнично облечен като бъдещ министър на войната Христо Бисеров му се прекърши силата. Кабинетът падна и той осъзна, че може би никога няма да стане министър и няма като такъв да остане в историята на България. На Бисеров ще му трябват още цели 8 години, до май 2000 г., за да разбере, че Костов, по схемата на БСП, е съборил кабинета на Ф.Димитров, само с 10 изречения. Без да член на СДС, Иван успя да разбие напълно Съюза на демократите, като по този начин си осигури правото да получи ключа на „Раковски” 134.
Ако Костов, не беше съхранил БСП, Станишев вече
10 години щеше да се лута без работа.
3. След като подрани с кандидатурата си за премиер за първи път /9-12 декември 1992 г./ макар че го предложихме, дори открито от БСП, Костов бе помолен да почака. И той твърде педантично и търпеливо изпълни това изискване. За това търпение на Костов могат твърде добре да разкажат Андрей Райчев и Кънчо Стойчев. Но те едва ли ще пожелаят да сторят това.
По онова време имах някакви, да кажем, сериозни контакти и връзки с лабораторията на Венцел Райчев / без Кънчо и Андрей да знаят/ и мога да докажа как БСП направи Костов лидер на СДС, а после го подготви и за премиер.
През юни 1996 г. Андрей Карлович уреди чрез Джордж Буш-старши приемането на Костов в Белия дом. Посещението бе подготвено старателно и с най-големи подробности, и въпреки разстрела на Луканов – на 2 октомври – в края на ноември 1996 г. посещението бе проведено. Костов замина за САЩ с цялостна, детайлизирана картина за състоянието на банковата ни система, за всички наличности и бъдещи ангажименти по плащанията. Без преувеличение мога да кажа, че Костов знаеше много повече от Жан Виденов и Румен Гечев взети заедно. А пък те и много не се интересуваха от тези неща.
Няколко човека, в продължение на цели 3 месеца, подготвяхме тази пълна информация за състоянието на страната след 18 март 1996 г. за нуждите на Луканов. Информацията обхващаше цялото стопанство, по раздели и отрасли, както и подробни детайли за банковата ни система, включително и преизчисления за модел на валутен борд, които бяха готови още през септември 1996 г.
След смъртта на Луканов, бившият му колега Вакил Ванов ги занесе на Иван Костов, а пред Ванов аз разговарях по телефона целево с Костов. С тези материали, а не с негови изчисления и анализи Командира замина за Америка и без препознат като бъдещ министър-председател.
Днес лъжецът И.Й.Костов, ми приписва виновност за хиперинфлацията в България или за търговските банки, макар че никога през живота си не съм отговарял за банковия надзор. За това какво стана между 6 декември 1996 г. и 7 януари 1997 г.не мога да разкажа, защото ще наруша закона като длъжностно лице. През този период обаче Андрей Райчев и Кънчо Стоев имаха 17 известни на мен срещи с лидера на синята опозиция. Точно на тези срещи е станало ясно как БСП ще осигури премиерския пост на Иван Йорданов Костов.
Две седмици преди да стане президент на СДС, на 20 януари 1097 г., Петър Стоянов едва ли е очаквал, че неговият партиен началник е ръководен от дългата ръка на „Позитано”. Затова днес мястото на бившия Командир е отново в БСП и Станишев трябва да го покани да се завърне при своите.
4. Като прие изцяло задкулисната връзка и гаранциите дадени от Райчев- Стойчев за легитимирането му като бъдещ премиер, Иван Костов успя твърде рано да се отдели от възможността Кольо Добрев директно да го процедира. Тогава Добрев искаше безболезнено да изведе Жан, лансирайки Първанов . Добрев разбираше, че изхвърля Жан на бунището, макар че му се беше много доверил. Но най-важна задача за БСП бе да ограничи амбициите на Костов. Един непрогнозируем, независим и силен министър-председател можеше да разпердушини каймака на БСП и да ги натика в миша дупка за золумите, които направиха в държавата. И след като изхвърлиха независимият и неподатливият на никакво влияние Жан, Добрев и Първанов стигнаха до т.н. „Неписано споразумение” с Ив. Костов.
Това Споразумение е факт и един ден ще бъде обект на голямо изследване от страна на историците. От една страна то гарантира спокойствие на Г.Първанов и Н.Добрев, а от друга даде на Иван Костов пълна власт и наличието на беззъба опозиция за целия мандат. Както и стана.
БСП получи обещаното – косъм не падна от главите на виновниците за хиперинфлацията, която предизвикаха. Не се потърси никаква отговорност от никого, жестокият антикомунист Костов осигури на елита на БСП пълна ненаказуемост. Заведоха едно наказателно дело срещу Кирил Цочев, най-добрият министър на Жан Виденов и го елиминираха от управленски възможности за цели 15 години.В същото време не бе отменена нито една фалшива приватизационна сделка в ущърб на България, не се върнаха парите от външнотърговските дружества за 1580 млн. долара, не се потърсиха парите като остатък от първия заем на Световната банка. От своя страна БСП не си мръдна пръста за последствията на „икономическата ера” нот управлението на Костов. Над 40 млрд. лв. собственост, бе раздадена за 900 млн.лв и , от които платени на половина. Цялата материална база бе унищожена по-безпощадно от върлуващи варвари. Като настървен завоевател политиката на Костов разруши всичко, което даваше някакъв национален доход. Ликвидацията на българското стопанство е най-значимата регресивна роля на БСП по пътя към нейното олигархоизиране. Тъкмо Иван Костов създаде условията и възможността да се извърши извратената масова приватизация, измислена от „Позитано”, като тя беше премоделирана и използвана като приьом за обсебване и тотална кражба на държавното имущество.
Костовите капиталисти и днес определят приноса на всеки в демократичното българско общество. Те издават вестници и списания за култура, политика, поръчват рецензии и публикуват изследвания, обслужващи тяхната „истина” за нова България.
Ето защо Иван Костов трябва да бъде поканен официално от Станишев, да се завърне при своите съглашатели.
Бившия Командир има огромни заслуги към БСП, той е идеално теоретично подготвен, особено по въпроса как с лява ултра демагогия може да се върви към овладяване на дясното у нас. Но този филм е вече към края си!
5. След като дезорганизира цялото си правителство по схемата на зависимостта и обвини половината си министри в корупция, а не ги доказа, Иван Костов стартира нова двулична подмяна. Сменяше силното и работещото със слабото и мимикрийното, но пряко подчинено и доволно предано. На Жотев след години му се случи за ди скубе косите, за това, че е подвил гръб на Драгалевския титан. Така го завири царската декларация от 6 април 2001 г. , когато министър-председателят и обкръжението му бяха сигурни, че ще векуват, заради добрата си работа към БСП. Тогава, през май 2001 г., когато Костов разбра, че Белият дом и другите му съюзници са го пуснали по улея към канала, той се втрещи, но не за съдбата на СДС, а за своя имунитет. Ако имаше стопроцентова гаранция за своя имунитет, той нямаше толкова жестоко да се саморазправи със своите.
Но Костов никога не е гледал на СДС като на свои. Той винаги е гледал на сините като сбор от други, които са призвани да работят за него. СДС не беше негово достижение, а натрапено наследство и Костов добре осъзна това. Още през май 1990 г., когато бе сложен на 4 място в Пловдивската листа на СДС, той схвана, че го използват за дубльор. За три дни размишления пред Елена, пред КНСБ и БСП, той проумя най-голямото вътрешно противоречие: бе заслужил да бъде сред първите в оригинала, наречен БСП, а го изпратиха да бъде дубльор в неговото копие!
Стремежът му към оригинала на червените и пренебрежението на сините тежко го нарани, унижи и обиди жестоко. Не го преглътна до края – беше гост в СДС, стана лидер, но натрапник, който всъщност направи всичко да провали синята идея, а накрая я напусна, като остави тялото без своя дух.
Напусна СДС, но си направи с нейните ресурси своя бутикова организация.
В продължение на четири години президентът Петър Стоянов го измъчи допълнително, неговото поведение и автономност твърде силно го дразнеше. Президентът еманципира друга политика, друг стил, друга човечност, друга визия. И не само пред „Събора на Рожен”, когато публично, макар и метафорично, държавният глава извади конфликта на яве.
Командира никога не прости на президента, че го победи нравствено. И му организира унижението с резултата на следващите президентски избори. С изключение на Бонев, на когото не можеше да влияе, Костов обяви Доган за проклятието на България и безпроблемно реализира Първанов на червения килим. „Неписаното споразумение” отново проработи. Резултатът се изравни – 1:1. Първо Първанов чрез Добрев направи Костов премиер и му осигури 4 години спокойствие. После Костов направи Първанов президент, и то в най-тежкият му период, когато в БСП го мразеха и се чудеха как да се отърват от него.
Костов подхлъзна и препъна Стоянов, защото президентът вече беше на „ти” с Белия дом. А Белият дом знаеше вече много добре за лошите му привички, знаеха за митниците, за Кольо Самоковеца и никой не можеше да им промени мнението за него. Железният антикомунист Костов, който даваше всичко да бъде харесан от САЩ, из един път ги намрази, а чрез тях и Петър Стоянов. Командира осъзна, че пажът му Бойко Ноев го бламира, че САЩ вече нямат нужда от подобен хитрец на Балканите. И последва Костовото отмъщението към президента на сините, към самите сини, към самото СДС, към дясната идея. Някога публично обяви своите предпочитания за Георги Първанов бъде избран за лидер на БСП, така по-късно задкулисно, с отмъстителна хитрост качи Първанов в спасителната лодка, отвела го до „Княз Дондуков” 2.
Но ето, че идва краят на политическото двуличие – на 14 юни 2011 г. на Станишев му уточняват, че естественото място на Първанов е в БСП. На 17 юни 2011 г. на Станишев му предлагат да си прибере Иван Костов в редовете на БСП, за да си отдъхне и успокои най-сетне дясното пространство.
Все пак всичко трябва да си дойде на мястото. Включително и на героите, както в края на всяка голяма пиеса.
20 юни 2011 г
Лондон

неделя, 27 юли 2014 г.

Семейство Костови обслужвали Орешарски и Цветан Василев

* Задкулисието на прехода намери потвърждение в днешни дни
Парите не миришат. Дори и за демократи и реформатори, за какъвто се счита Иван Костов.
Защото "лошото" правителство на Орешарски сключило договор с него. Договорът между кабинета и лабораторията на Иван Костов е сключен на 26 февруари 2014 г., но е влязъл в сила от 1 февруари 2013 г. (!!!) Изпълнителят се задължава да предостави на възложителя достъп до своите доклади за рисковете и кризите в страната. Естествено срещу заплащане.
Това е отразено в справки на правителството и министерствата, за което вече се говори.
По този повод се сещам, че семейство Костови е обслужило и Цветан Василев. Не става дума за депозитите им в банката, а за плащанията от структури на банкера към Мина Костова.
Напомням онова, което вече съм отбелязвал в свой пост.Фирма "Анторна" ЕООД на Мина костова се урежда на 02 септември 2013 г. с договор за консултантски услуги - пак по въпросите на риска с „Афлик – България” ЕАД. по него са платени досега над четвърт милион лева. Първото плащане е на 2 октомври 2013.
„Афлик – България” ЕАД е регистрирана в София, ул.”Дебър” №17. Този адрес е известен със структурите на Цветан Василев. Диригентът на дружеството Никола Киров е член на Съвета на директорите на русенското „Дунарит” АД, свързано с Корпоративна, като фирмата е с дялове в други „свързани” с Василев дружества – „Порт Инвест Русе” ЕАД и „Афлик Енерджи” ООД. Имала е капиталово присъствие и до 2011 г. в „Шип Инвест” АД, което от своя страна е акционер в „Корабостроителница Русе” АД.