Как цяла България беше излъгана

Тихомълком приключилата афера "Костинброд" показва колко лесно е в България да бъде лъгано и манипулирано цялото общество. Особено когато в ролята на политически илюзионисти се изявяват една телевизия и една прокуратура.

Коментар от Ясен Бояджиев:

По сценарий такива истории започват с гръм и трясък. После постепенно се спихват и накрая приключват тихомълком, когато вниманието на публиката отдавна е привлечено от нещо друго. Така голяма част от нея не разбира, че всичко е било лъжа и манипулация. Сценаристите и изпълнителите си получават възнаграждението, без някой да се сети да им потърси отговорност. И следващия път номерът пак минава.

"Грандиозната фалшификация"

Началото бе в деня за размисъл преди изборите през 2013 година. Един днешен политик, титулуващ се по онова време като „журналист” и директор на телевизия, в серия драматични преки включвания от Костинброд обяви взривоопасната новина, че в местната печатница са открити 350 хиляди изборни бюлетини, „готови за експедиция”. С тях, ако не била намесата на прокуратурата, щяла да се извърши „грандиозна фалшификация” на изборите в полза на управляващата тогава партия. „Сигурен съм, че Цветанов и Борисов няма да ме оставят - ще ме убият и 7-годишното ми дете ще остане сирак”, проплака тогава „журналистът”, но геройски добави, че е „готов да плати цената, за да каже истината на гражданите, дори с риск за собствената си сигурност”.

Прокуратурата изчака драматичното напрежение да нарасне достатъчно, след което още същия ден с лаконично, но многозначително официално съобщение потвърди истинността на кой знае как изтеклата „информация”. Два дни след изборите това съобщение бе развито в предавана на живо пресконференция - нещо като видеошоу с личното участие на главния прокурор, негов заместник и тогавашния градски прокурор на София.

В деня за размисъл пък в нагнетяването на всеобщата истерия с ентусиазъм се включиха много други медии и почти всички партии (някои под влиянието на магията, други съвсем съзнателно): „брутален опит за фалшифициране на вота”, „безпрецедентен скандал, който засяга самото съществуване на българската държава”, „опит за държавен преврат и насилствено завземане на властта в републиката”.

Обвинената партия отговори с: „долна инсинуация”, „режисиран сценарий в нарушение на закона” и „недопустима намеса на държавното обвинение в изборите, отнела на партията 5-6% от изборния резултат”.

Още тогава с просто око се виждаше (а и малцината, запазили хладнокръвие, го казаха), че показаните бюлетини изобщо не са „готови за експедиция”, а са натрупани в пълен хаос. Че по принцип не е съществувал реалистичен начин те да бъдат използвани за подмяна на изборните резултати. И че въобще става дума за добре планирана, координирана и изиграна постановка.

Но вече беше късно. С колко точно процента, е трудно да се каже (може би точно с толкова „малко”, колкото след това позволи на БСП и ДПС да съставят правителство), но в края на краищата телевизионно-прокурорската акция в деня за размисъл със сигурност повлия на вота и, макар и по друг начин, резултатът от него наистина беше „фалшифициран”.

Защо партията, пострадала навремето, сега не казва нито дума за "недопустимата намеса на държавното обвинение в изборите" през 2013?

Постепенното спихване и закономерният край

Започнала така зрелищно и експлозивно, след изборите историята бързо се спихна, паралелно с все по-намаляващия медиен интерес към нея. Първоначално бе образувано дело за „престъпление против политическите права на гражданите” (разбирай за фалшифициране на изборите). За това обаче не бяха (а и нямаше как да бъдат) открити никакви данни.

Но след толкова тупурдия някакъв процес все някакси трябваше да се скалъпи. И делото бе продължено с нова, „понижена” формулировка - за „длъжностно престъпление”. Така в края на 2013 година срещу единствения открит злосторник - главния секретар на Министерски съвет - бе внесен обвинителен акт за това, че не бил проконтролирал изработката и доставката на изборните бюлетини.

Оказа се обаче, че и това обвинение е трудно да се докаже. Месец по-късно съдът върна делото на прокуратурата и поиска от нея да изясни все пак "в какво се изразява неизпълнението на служебните задължения на обвиняемия, посредством което е осъществил престъплението". Както и какви се извлечените облаги и нанесените щети от това "престъпление".

През пролетта на миналата година обвинителният акт бе внесен отново, но пропуските в него така и си останаха непоправими. И след едногодишен процес, през април тази година, единственият обвиняем беше оправдан.

Присъдата можеше да бъде оспорена пред втора съдебна инстанция, но прокуратурата се отказа да го направи и така сама и тихомълком, точно две години по-късно, сложи край на цялата история. А телевизията, поставила началото ѝ, естествено не каза нито дума. Както и голяма част от останалите медии.

Ясен Бояджиев

Поуките

Т.нар. афера „Костинброд” бе осъществена точно според сценария и напълно постигна целта си. И за пореден път показа колко просто и лесно е в България да бъде излъгано и манипулирано цялото общество. Затова не са прави онези, които определят приключилия съдебен процес като пореден „провал” и „фиаско” на прокуратурата. Всъщност, тя може и да не изпълнява конституционното си предназначение, но се справя блестящо в ролята на удобен и ефективен инструмент в ръцете на силните в политико-икономическата конюнктура. „Костинброд” е само един от многото подобни примери. Година по-късно този инструмент бе използван и за взривяването на КТБ, а днес отново е в готовност за употреба. Показателно е, че партията, попаднала някога под ударите му, сега, когато отново е на власт, не намери за необходимо да каже нито дума за „недопустимата намеса на държавното обвинение в изборите” преди две години. Като че ли отново е сключен пакт за ненападение. Затова прокуратурата остава недосегаема и в т.нар. съдебна реформа. А на нейния ръководител ще трябва да разчитаме да се бори срещу политическата корупция.

„Журналистът”, гръмнал някога „топчето” в Костинброд, си заработи възнаграждението и успешно пребивава като евродепутат. С изпълнението на много подобни поръчки, преди и след това, оглавяваната някога от него телевизия оправда вложените в нея 300 милиона, платени от вложителите в КТБ (а днес и от данъкоплатците). И заедно с неизброими други „медии” е в готовност „на чисто”, с нови собственици да изпълнява пропагандното си предназначение. За начало това се случи на 9 май, точно два дни след фактическия край на аферата „Костинброд”, когато с целодневно пряко предаване тя пренесе зрителите си на „Червения площад” в Москва. Там, където и прокуратурата, и „медиите” са горе-долу същите. 

• Дата 18.05.2015
• Автор Ясен Бояджиев

Г. Марков: Никой не заслужава коалиция с ГЕРБ

11.10.2014

Бившият конституционен съдия Георги Марков

В този парламент няма партии, които да заслужават да бъдат в коалиция с ГЕРБ. Не споделям мнението, че няма победител на изборите. Има ярък победител – ГЕРБ и много победени. За съжаление, всички останали са толкова много победени, че не са надежден партньор на ГЕРБ.

Това каза бившият конституционен съдия Георги Марков пред Фокус. „Не мога да говоря от името на Бойко Борисов и неговото политическо ръководство, но се надявам, че той няма да остави партията си да стане заложник на разни хора от типа на ДСБ. Те убиха СДС и сега искат на всяка цена да убият ГЕРБ и Бойко Борисов”, заяви Марков. 

По думите му, Бойко Борисов не трябва да вярва на предложения от сорта, че може да се извърши в това Народно събрание съдебна реформа. „Никаква реформа не може да направи новото Народно събрание, защото за радикална съдебна реформа е необходимо Велико Народно събрание, а за да има Велико Народно събрание, трябва две трети от този парламент да гласуват за такова. Това за съжаление няма да стане. Говоря за съдебна реформа от 2006 г. и съм казал и цитирал тълкувателни решения на Конституционния съд, че това може да стане единствено и само от Велико Народно събрание”, обясни Марков.

„ДСБ има само една програма и е само с една точка – как да ликвидира ГЕРБ и Бойко Борисов. Това е цялото им поведение и се надявам интуицията на Бойко Борисов да му помогне. По-добре предсрочни избори, отколкото пак предсрочни избори, но с провалено коалиционно управление, след което вече наистина ще изпаднем в политически апокалипсис”, коментира Георги Марков.

„Правителството е еманация и последица на парламента. От тази гледна точка мога да кажа, че сме изправени през абсолютно безнадежден парламент по две причини. Първата е, че за пръв път след промените, за него са гласували по-малко от българските избиратели т.е. парламентът не е представителен, както твърдят някои коментатори. Той е най-ниско представителният от началото на годината. Партията на негласуващите е по-голяма от всички останали партии”, заяви Марков. 

На второ място конституционният съдия постави това, че парламент за малка страна като България, начело с 8 парламентарни групи, ще доведе до небивал цирк. „Доколкото може да се направи нов кабинет, той няма да има обществена подкрепа. Реалностите показват, че за съжаление не можем да минем без предсрочни избори и това, което трябва да направят новите български депутати е да се обединят около сериозни промени в Изборния кодекс, които да повишат избирателната активност”, допълни Марков. 

Според него, за да се случи това, първо депутатите трябва да се върнат към смесената избирателната система – 120 от народните представители да се избират от партийните листи, а другите 120 мажоритарно. „Голяма част от политиците искаха референдум за мажоритарни избори. Сега е ясно, че и без референдум хората искат да избират личности. Мажоритарната система води до по-стабилни мнозинства”, каза още Георги Марков.

Отзвук на парламентарните избори в световните медии

Източник: Агенция Фокус 

http://focus-news.net/scandal/2014/10/06/4793/otzvuk-na-parlamentarnite-izbori-v-svetovnite-medii.html

6 окт 2014 г. 

Вотът за нов парламент в България предизвика широк отзвук в световните медии. Според чуждестранните коментатори, една от отличителните черти на тези избори е фактът, че те са вторите предсрочни в рамките едва на 17 месеца. Вестници и агенции говорят за безразличието, обзело българските избиратели, и дълбоката криза, в която е изпаднала България, наричайки я най-бедната страна-членка на ЕС. 



The Economist: Опасност от още нестабилност за България 
След 18 месеца на политическа турбуленция, която доведе до падането на няколко правителства, последното нещо от което България се нуждае са нови избори, пише The Economist.
Провелите се вчера избори в страната създават силно разделен парламент, който ще може да направи малко за хилядите проблеми в най-бедната страна от ЕС.
Има един ясен победител: дясноцентростката партия ГЕРБ, която печели двойно повече гласове от основния си опонент- социалистите.
Изборите подчертаха повсеместното разочарование сред българите от тяхната политическа класа. Активността на изборите е най-ниската за последния четвърт век.
Лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов даде сигнал, че са възможни отстъпки, спрямо другите партии за формирането на правителство и призова да се направи „всичко необходимо” за избягването на нови избори.
Сценарий с нови избори би бил катастрофален за България, страна със 7.3 милиона души население и средна месечна заплата малко над 400 евро. Седем години след встъпването в ЕС, една пета от домакинствата в България живеят под прага на бедността. Икономическата прогноза пред страната е мрачна- след вътрешна нестабилност, слаба реколта и кризата в Украйна, се очаква икономиката на България да нарасне само 1.5% тази година.


Euronews: ГЕРБ спечели извънредните избори в България, малко не й достига за мнозинство 
Българската партия ГЕРБ спечели извънредните избори в страната, но малко не й достига за получаването на мнозинство. Нейният лидер Бойко Борисов, бивш телохранител и експерт по карате, заяви, че неговата партия ще обсъди как е най-добре да се продължи напред, предаде Euronews.
При преброени 97% от бюлетините, дясноцентристката партия печели 32.6% от гласовете- повече от два пъти от главния си опонент , социалистите.
Говорител на социалистическата партия нарече резултата от изборите „тежка загуба’.
Окончателните резултати ще бъдат обявени в сряда.
Анализаторите предполагат, че страната ще стане свидетел на нова крехка коалиция, която ще се бори за преодоляването на икономическата криза, или, ако не бъде създадена коалиция, ще има нови избори.


ABCNews: Българската дясноцентристка партия ГЕРБ спечели изборите 
Бившият български премиер Бойко Борисов се завръща на власт, след като неговата дясноцентристка партия ГЕРБ спечели изборите за парламент, на партията обаче, малко не й достига да управлява сама, предаде ABCNews.
Официални представители на ГЕРБ обявиха, че тяхната партия е готова да формира правителство на малцинството и ще търсят подкрепата на останалите партии, с изключение на социалистите.
Борисов заяви, че е подготвен да управлява страната и остави вратата отворена за преговори с възможни коалиционни партньори. Той добави, че алтернативата е провеждането на нови избори, което би причинило политическа нестабилност и финансови проблеми за най-бедната страна в ЕС.
„Борисов, 55-годишен, ръководеше правителство на малцинството между 2009 година, когато неговата партия получи почти 40% от гласовете, до 2013 година, когато подаде оставка, след понякога изпълнени с насилие протести срещу бедността, корупцията и високите сметки за комунални услуги.
По-рано Борисов заяви, че ще продължи строежа на „Южен поток”, само ако проектът бъде одобрен от ЕС. Много българи, обаче, желаят строежа, поради работните места, които се надяват проекта да създаде”, добавя ABCNews.


Reuters: Победителят на изборите в България е готов за съставянето на правителство на малцинството 
Българската дясноцентристка партия ГЕРБ, която спечели парламентарните избори в неделя, но не получи мнозинство, е готова да формира правителство на малцинството и изразява готовност да подкрепи другите партии да направят същото, предаде Reuters, позовавайки се на официални лица от ГЕРБ.
„ГЕРБ ще започнат преговори с всички останали партии, след като станат ясно окончателните резултати”, заявиха официални представители на партията, като отхвърлиха създаването на коалиция с техния главен опонент- социалистите.


AFP: Бойко Борисов предупреди за възможен "мрачен сценарий" след изборите в България 
Скоро след силното си завръщане на изборите, бившият премиер на България Бойко Борисов посвети понеделник на тежката задача за формирането на правителство, способно да сложи край на дългата политическа криза в страната и да даде тласък на слабата икономика, пише AFP.
През последните две години България бе свидетел на масови протести и две правителства, паднали след като не успяха да повишат жизнения стандарт и да изкоренят корупцията в най-бедната страна в ЕС.
В проведените в неделя избори, втори в рамките на 18 месеца, партията на бившия телохранител Борисов, който ръководеше едно от подалите оставка правителства, ГЕРБ, спечели 33% от гласовете, както сочат почти пълните официални резултати в понеделник.
Тези резултати, обаче, дават на ГЕРБ най-малко 30 места по-малко от необходимите за съставяне на мнозинство, въпреки, че носителят на черен колан по карате Борисов заяви, че все още възнамерява да формира или коалиция, или правителство на малцинството.
„Искам да управлявам персонално”, заяви Борисов, като призова лидерите на другите партии да помислят „внимателно” преди да отхвърлят работата с него.
Според него, алтернативният „мрачен сценарий” биха били нови избори и банкрут на източноевропейската страна.


Ще има ли нови избори в България (коментари в руските медии) 
Опозиционната консервативна партия ГЕРБ победи на провелите се в неделя предсрочни парламентарни избори, предаде Lenta.ru. 
Консерваторите на бившия министър-председател Бойко Борисов успяха да изместят социалистите от парламента, получавайки приблизително два пъти повече гласове от управляващата доскоро Българска социалистическа партия, коментира „Коммерсант”. 
С получения вот обаче ГЕРБ няма да може да състави самостоятелно правителство, пише руският в. „Российская газета”. Окончателните резултати от вота предстои да бъдат доуточнени в следващите дни. Едно обаче е ясно- нито една политическа сила не може самостоятелно да управлява страната. Сега главната интрига се състои в това дали политиците ще успеят да създадат устойчива коалиция от най-малко три партии, за да започне формирането на правителство. Или България я чакат нови избори?
Независимо от победата си, консерваторите от ГЕРБ ще трябва да си търсят коалиционни партньори, за да успеят да формират правителство. Това предаде руската агенция ТАСС, като допълни, че на тези избори рекордно количество партии- осем на брой, ще преминат четирипроцентовата бариера за влизане в 43-то Народно събрание. 

Бедните роднини в ЕС гласуваха – коментари в британския печат (Агенция „Фокус”)
В неделя българите гласуваха в предсрочни избори „на последния шанс”, които може да им донесат нова крехка коалиция, която ще бори с разрешаването на банковата криза и ще се опитва да съживи икономическия растеж в най-бедния член на ЕС, коментира британският вестник The Scotsman.
Ръководената от бивш бодигард и каратист дясноцентристка партия ГЕРБ вероятно ще спечели вота, но няма да получи мнозинство, което може да доведе до пазарлъци с по-малките парии и опозицията. Новото правителство ще бъде петото в балканската страна за последните 2 години – период, в който страната преживя масови протести, които свалиха предишния кабинет на ГЕРБ и които до известна степен отстраниха неговия наследник.
Нов период на нестабилност ще бъде отблъскващ за инвеститорите, както и за избирателите, които видяха как страната им преминава от една криза в друга. Само през тази година преките чуждестранни инвестиции спаднаха с над една пета.
България очаква политическата нестабилност в страната да продължи, след като третите парламентарни избори за по-малко от две години не завършиха с категоричен резултат, коментира и британският вестник The Guardian.
Изборите бяха свикани, след като служебното правителство бе вторият поред кабинет, който подаде оставка в рамките на две години на фона на протести срещу корупцията и бедността.
Българската дясноцентристка партия ГЕРБ, ръководена от бившия премиер Бойко Борисов, изглежда ще спечели парламентарните избори, без да получи мнозинство, показват последните проучвания, цитирани от британския вестник Financial Times.
ГЕРБ ще получи около 32,9% от гласовете, докато нейните социалистически опоненти имат подкрепата на около 16,5%. Подобен резултат ще даде на ГЕРБ само 85 места в 240-местния парламент, което ще принуди Борисов да потърси повече от един коалиционен партньор, за да формира правителство.
Едва 49% от избирателите участваха във вота. Най-ниската избирателна активност за последните 20 години отразява масовото недоволство от политиците от всички партии на фона на застиналата икономика, влошаващите се стандарти на образование и здравеопазване и широкоразпространената корупция. 

Фактор, Македония: Кой с кого в новото правителство в България?
Осем политически партии ще влязат в състава на новия български парламент, след вчерашните предсрочни парламентарни избори. Това сочат предварителните резултати, предаде македонското електронно издание Фактор. Въз основа на 97% от преброените бюлетини резултатите са следните: ГЕРБ – 32,66; БСП – 15,34; ДПС – 14,79; Реформаторския блок – 8,92; Патриотичния фронт – 7,30%; България без цензура – 5,69%; Атака – 4,53%; АБВ – 4,16%. Разликата между втората и третата партия е незначителна, още повече, че в тези проценти не са включени гласовете от чужбина. Това отваря дилемата – кой ще участва в управляващата коалиция в България, посочва изданието.

HRT: ГЕРБ печели изборите в България, но няма мнозинство 
Бойко Борисов спечели предсрочните парламентарни избори, но няма мнозинство за да формира правителство, предаде хърватската национална телевизия HRT. Телевизията посочва, че ГЕРБ спечели 32,6% от гласовете, но гласовете й не са достатъчни за да формира правителство. Въпреки това партията има голяма преднина пред останалите партии. Окончателните резултати от изборите ще бъдат съобщение най-вероятно днес, посочва телевизията. БСП, която подкрепяше правителството на Пламен Орешарски на изборите спечели 15,29%, а ДПС 14,91%. В парламента още влизат Реформаторския блок, Патриотичния фронт, България без цензура, „Атака” и АБВ. 

Ще има ли нови избори в България (коментари в руските медии)
Опозиционната консервативна партия ГЕРБ победи на провелите се в неделя предсрочни парламентарни избори, предаде Lenta.ru. 
Консерваторите на бившия министър-председател Бойко Борисов успяха да изместят социалистите от парламента, получавайки приблизително два пъти повече гласове от управляващата доскоро Българска социалистическа партия, коментира „Коммерсант”. 
С получения вот обаче ГЕРБ няма да може да състави самостоятелно правителство, пише руският в. „Российская газета”. Окончателните резултати от вота предстои да бъдат доуточнени в следващите дни. Едно обаче е ясно- нито една политическа сила не може самостоятелно да управлява страната. Сега главната интрига се състои в това дали политиците ще успеят да създадат устойчива коалиция от най-малко три партии, за да започне формирането на правителство. Или България я чакат нови избори?
Независимо от победата си, консерваторите от ГЕРБ ще трябва да си търсят коалиционни партньори, за да успеят да формират правителство. Това предаде руската агенция ТАСС, като допълни, че на тези избори рекордно количество партии- осем на брой, ще преминат четирипроцентовата бариера за влизане в 43-то Народно събрание. 

Al Jazееra – Balkans: Борисов печели изборите в България 
Дясната партия ГЕРБ на бившия премиер Бойко Борисов печели изборите в България, съобщава Al Jazееra – Balkans . Телевизията посочва, че ГЕРБ печели 34% от броя на гласовете. След нея е БСП с 16,1%, а на трето място ДПС с 14,1%. 
„Първо което трябва да направим е да формираме стабилно правителство. Разбира се това зависи и от лидерите на останалите партии, в противен случай България ще влезе в тежка политическа криза. Ще направим каквото е необходимо и остава да се надяваме, че ще успеем. Ще проведем консултации. Трябва да зная мнението и на останалите лидери и тогава ще можем да кажем, че някоя коалиция има смисъл”, заявил Борисов пред Al Jazееra – Balkans.

Десницата печели изборите в България (коментари в сръбските медии)
Десницата печели предсрочните парламентарни избори в България, предаде радио b92. Според първоначалните информации на първо място е ГЕРБ с 32,2%. За да спечели по-голямо мнозинство са необходими над 33 %. Радиото посочва, че изборите се проведоха при слаба избирателна активност. 
Изборите в България протекоха при слаба избирателна активност, съобщава електронното издание Akter . Българският президент Росен Плевнелиев призова сънародниците си да гласуват на изборите, тъй като те ще определят бъдещето на страната. България е страна със седем милиона жители и почти седем милиона избиратели (над 6, 875 млн.), най-бедната страна в ЕС, която се бори с корупцията. 
Бойко Борисов спечели изборите в България, но не може сам да формира правителство, предаде електронното издание SEEbiz . Изданието посочва, че партията на Борисов ГЕРБ е спечелила 32,6% от гласовете и има голямо предимство пред останалите партии, но няма достатъчно гласове сама да формира правителство. Социалистите от своя страна спечелиха 15,29%, посочва изданието. 
Партията на бившия премиер на България Бойко Борисов спечели на предсрочните парламентарни избори, предаде агенция Beta . ГЕРБ, посочва, изданието, има огромно предимство пред останалите седем партии, които влизат в парламента. Социалистическата партия, която подкрепяше правителството на Пламен Орешарски, спечели 15,29%, посочва агенцията

Бойко Борисов спечели изборите в България (коментари в македонските медии
Изборите в България са централна тема в македонските медии днес. 
Прогнозите за много фрагментиран парламент в България се потвърдиха. Сега се очаква да се разбере дали ще се формира стабилно правителство, което ще се справи с политическата, обществено-социална и икономическа криза, или проблемите ще се задълбочат, коментира македонското електронно издание Локално. Според изданието след изборите трудно би могло някой да се нарече победител. Според резултатите в парламента ще има осем партии. 
В България вчера се проведоха предсрочни парламентарни избори, на които се очаква социалистите след една година управление да бъдат свалени от власт, пише вестник ”Дневник”. Изборите спечели ГЕРБ на Бойко Борисов, но дилемата е дали ще успее да формира правителство и страната да влезе в по-стабилен политически период. Според преценките Борисов ще трябва да прави коалиция с Реформаторския блок, посочва изданието. Говорителят на ЦИК Цветозар Томов заяви пред Агенция „Фокус”, че всички избирателни урни били отворени на време и че българите имаха възможност да гласуват в 60 страни. 
Бившият премиер Бойко Борисов и неговата партия ГЕРБ печелят предсрочните парламентарни избори. Това сочат първоначалните резултати, предаде Република. Според последните информации, посочва изданието, ГЕРБ печели 32,61% или 90 депутатски места. БСП – Лява България – 15,27%, ДПС – 14%, Реформаторския блок – 8,87%, Патриотичния фронт – 7,32%, България без цензура – 5,58%, „Атака” – 5,56%, АБВ – 4,18%. Бройките показват, че Борисов няма да може сам да формира правителство и ще трябва да се коалира. 
Бойко Борисов е победител на предсрочните парламентарни избори в България, съобщава Telegraf. Според първоначалните информации ГЕРБ печели около 90 депутати в парламента и е далеч от мнозинство за формиране на правителство. Единствената партия, която съобщи, че приема коалиция с Борисов е Реформаторския блок, но не е ясно дали двете партии ще могат да достигнат необходимото мнозинство. Без значение, кой ще управлява, българите очакват подобряване на жизнения стандарт и намаляване на корупцията, нещо за което всички досегашни власти търпят сериозни критики от европейските власти. 
Заглавията на други медии в Македония са: 
ГЕРБ – 32.61%, БСП – 15.27%, ДПС – 14.96%, е заглавието на Локално. 
Десният ГЕРБ на Бойко Борисов спечели изборите, но няма мнозинство – Lider. 
ГЕРБ на Бойко Борисов е победител на изборите в България – НОВА ТВ.

Euronews: ГЕРБ побеждава на парламентарните избори 
Дясноцентристката партия ГЕРБ победи на предсрочните парламентарни избори в България, предаде Euronews. Според оповестените до този момент резултати обаче партията няма да успее да постигне мнозинство и ще трябва да потърси коалиционни партньори.
Следващото правителство на страната ще бъде петото поред в рамките само на две години. 

Focus: Българските социалисти не се задържаха дълго на власт 
Социалистите в България не се задържаха дълго на власт, коментира германското издание Focus. Предсрочните избори, които се проведоха в неделя в балканската държава, излъчиха за победител партията на бившия премиер Бойко Борисов. Въпреки това, съставът на новия парламент повдига опасения за хаос. За пръв път след Промяната в парламента ще влязат осем партии. Сред тях ще е и турската партия (ДПС), която беше част от последното правителство, и две крайни националистически формации.
" При тази конфигурация аз не виждам как ще се направи правителство", каза Борисов в изборната нощ.

Tageblatt: Ниска активност на изборите в България 
Вторите предсрочни парламентарни избори в България в рамките на 17 месеца не бяха посрещнати с голям интерес, пише люксембургския в. Tageblatt. Избирателната активност отбеляза отрицателен рекорд. Балканската страна е в най-дълбоката си криза от присъединяването към ЕС през 2007 г.
Новото правителство ще трябва да изиграе важна роля в изпълнението на проекта "Южен поток" с Русия. ГЕРБ, както и социалистите, категорично държат на него. Но консерваторите искат да построят българската отсечка от газопровода само ако са спазени всички стандарти на ЕС. Оттеглилото се от властта правителство на социалистите замрази подготовката за изграждането на „Южен поток”. Газопроводът трябва да заобиколи изпадналата в криза Украйна и да гарантира руските доставки на газ за Южна и Централна Европа. 

Deutsche Welle: В България се очертава разпокъсан парламент 
На парламентарните избори в България, както се очакваше, спечели консервативната партия ГЕРБ, предаде Deutsche Welle. Тя обаче не можа да спечели абсолютно мнозинство, което превръща формирането на правителство в трудна задача.
На тези избори общо осем партии успяха да прекрачат четирипроцентовата бариера за влизане в парламента. Това ще утежни допълнително съставянето на кабинет. Очертава се едно разпокъсано Народно събрание.
Според политическите наблюдатели България спешно се нуждае от дейно правителство. Бюджетният дефицит расте, а брутният вътрешен продукт е нисък. Важните реформи изостават. Обезпечаването с газ на някогашната страна от Източния блок почти изцяло зависи от Русия.
Също както при последните избори и този път вотът беше помрачен от доказателства и обвинения за купуване на гласове. По-бедните българи продават гласа си за по 50 лева. Във вота се включиха и десетки хиляди турци с двойно гражданство.

AFP: Пирова победа за коравия политик на България 
В понеделник България се изправя пред по-нататъшна политическа несигурност, след като изборите за третото правителство в рамките на две години излъчиха за победител ГЕРБ- партията на бившия премиер Бойко Борисов, предаде AFP. За бившия бодигард с черен колан по карате обаче това е една пирова победа.
Коравият политик, който подаде оставка като премиер на балканската държава през февруари 2013 г., в крайна сметка не успя да получи абсолютно мнозинство в парламента.
„Искам да управлявам”, заяви 55-годишният Борисов, като в драматичен стил добави, че алтернативата би била "нови избори" и "фалит" за най-бедната страна в Европейския съюз.
Дали той ще успее да скалъпи коалиция, или поне ще си спечели достатъчно подкрепа в 240-местния парламент, е несигурно.

Пресконференция на БСП oт 5 Октомври 2014

Михаил Миков, председател на Националния съвет на Българската социалистическа партия

Михаил Миков: Най-напред по традиция искам да благодаря на всички български граждани, които участваха в тези избори, защото демокрацията е преди всичко участие. Искам да благодаря на всички, които с гласа си подкрепиха платформата, подкрепиха политиката, която предлагаше „БСП – лява България“ на тези избори. Искам да благодаря на членовете и симпатизантите, на хилядите членове на избирателни комисии, застъпници и други активисти, които участваха в нашата кампания убедени, че политиката, която предлагаме за България е необходима на по-голямата част от българските граждани. Все още не е ясно колко точно политически партии влизат в Народното събрание, но е ясно, че 43-то Народно събрание ще бъде силно фрагментирано. Днес много често се задава въпросът – „Дали БСП ще участва в коалиция?“ Доскоро се задаваше въпросът – „Защо БСП участва във властта?“ Избирателите ни отредиха мястото на опозиция в този парламент. Това повелява ние да бъдем една конструктивна и лоялна опозиция, която ще подкрепя всички национално отговорни и необходими на по-голямата част от българските граждани решения в законодателството. Трябва да видим как ще започнат разговорите по евентуално възможно съставяне на правителство. Отговорността за тези разговори на първо място е на победителя – ГЕРБ и ползвам случая да ги поздравя с победата. Ще участваме в разговори по националните приоритети, но в никакъв случай не може да става въпрос за скрити разговори по отношение на подялба на властта. Прави впечатление на тези избори, че българските граждани отново не дадоха активна подкрепа за политическите платформи, които им бяха представени или за политическите партии и политиците, които кандидатстваха за тяхната любов. Това крие много тежки рискове пред възможностите за излизане от кризата на недоверие в партиите, в политиката, в институциите, в механизмите на представителната демокрация. За нас и с оглед на получения резултат на получения резултат. Най-важна и първостепенна задача остава да бъдем автентичните представители на „лява България“. Благодаря ви.
Атанас Мерджанов: Благодаря ви, г-н Миков. Ще помоля колегите за кратки и бързи въпроси в следния порядък – първи, втори, трети микрофон без да повтаряме представители на една и съща медия. Г-жа Беновска, заповядайте К-2. 
Илиана Беновска, К-2: Благодаря ви, г-н Мерджанов. Радио К-2 Беновска. Г-н Миков, г-н председателю на БСП, госпожи и господа на ръководни длъжности в партията, моля да не търсите някакъв подтекст във въпроса ми да се съсредоточите във фактите – няколкократно молихме вашия екслидер и президент на партията на европейските социалисти Сергей Станишев да отговори в първо лице, единствено число – защо БСП губи толкова пъти от ГЕРБ, в това число и днес? Можете ли вие, г-н председателю Миков, и вашите колеги от ръководството на партията да аргументирате причините или да ги отречете? Благодаря за този въпрос и вторият ми въпрос е – не е ли редно, когато за сега прогнозните резултати изглеждат по следния начин – БСП и ДПС имате съвкупно резултат малко по-малък от този на ГЕРБ да подкрепите политическа партия ГЕРБ в определени национални приоритети с, подчертавам, подписано коалиционно споразумение, което ние гражданското общество и медиите да можем да контролираме, за да няма отново политически криза и нови предсрочни избори? Защото, сега, ми се стори, г-н Миков, оборете ме в думите ми, че вие се опитвате да кажете: да, ние сме ОК да разговаряме с ГЕРБ, но вратата за странично излизане от тези разговори все още е отворена. Националната отговорност принадлежи на трите партии, които са гласували над 68% - 34% за ГЕРБ, БСП и ДПС с почти толкова от 40% гласоподавателната активност. Благодаря ви.
Атанас Мерджанов: Благодаря.
Михаил Миков: Благодаря ви, г-жо Беновска. Вие развихте теза, по която можем до утре сутринта да коментираме. Ще се опитам да бъда по-кратък. Защо БСП загуби от ГЕРБ? БСП е партия, която в годините е губила не само от ГЕРБ и от други политически партии. Била е в тежка ситуация, но е намирала начини и сили да излезе от тези ситуации и отново да печели доверието на гражданите. Има редица причини, които тепърва ще анализираме. Част от тях са обективни, но има една голяма част, които са вътрешно партийни, персонални. Едва ли сега имаме готовност да дадем отговор на този въпрос. Подкрепа с коалиционно споразумение е коалиция. Аз, поне, така го разбирам, а това, че ние ще подкрепяме национални приоритети, смятам, че го заявих в изложението си и не можем да говорим за нова политическа криза. Кризата е същата. Кризата върви в България от времето, в което институциите бяха тотално бламирани, когато неуважението към институциите, към политическия опонент, към политиката като такава, към представителната демокрация, се превърна в атрактивен начин на политическо поведение. Сега всички събираме плодовете от посятото. Пак заявявам – ние няма да имаме такъв тип поведение, защото смятаме, че представителната и парламентарната демокрация няма алтернатива. Благодарява.
Илиана Беновска, К-2: Исках една реплика, господин Миков, секундичка само – не чух…
Атанас Мерджанов: Госпожо Беновска, искам да помоля за кратки и точни въпроси. Интересът към пресконференцията е голям. Моля ви…
Илиана Беновска, К-2: Не чух отговор на въпроса в първо лице…
Атанас Мерджанов: Моля ви… Втори микрофон, „24 часа“, заповядайте.
Лиляна Клисурова, „24 часа“: Лиляна Клисурова, „24 часа“, господин Миков, вие сте лидер от много кратко, но тук при този резултат на БСП неминуемо стои въпроса и за отговорността. Какви промени да очакваме? Казахте, че част от причините за загубата са и вътре в партията. Какви промени да очакваме от вас оттук насетне в партията? И вторият ми въпрос е: какви ще бъдат отношенията с АБВ оттук нататък? Благодаря.
Атанас Мерджанов: Благодаря ви.
Михаил Миков: Благодаря ви, госпожо Клисурова. Едва ли мога тази вечер и колегите – не сме обсъждали необходимите промени, но всички, членовете на Изпълнителното бюро, на Националния съвет, областните, общинските съвети са със съзнание за необходими промени. Тази вечер нито тук е мястото, нито сега е времето те да бъдат подробно коментирани. Що се отнася за отношенията ни с АБВ – възможни са два варианта. Ако АБВ бъде парламентарно представена партия, то тогава това ще се определя, включително и от нейното място в парламента. Ако не бъде парламентарно представена партия, тогава ще обсъдим допълнително възможни отношения. Благодаря.
Атанас Мерджанов: Благодаря. Трети микрофон, Десислава Ризова, БТВ, заповядайте.
Десислава Ризова, БТВ: Добър вечер, колеги, Десислава Ризова, БТВ. Господин Миков, бих искала да ви попитам – след като дойдат гласовете от чужбина, възможно ли е при тази малка разлика между втория и третия вие да станете трета политическа сила, вместо втора. И ако ми позволите – на последните избори имахте около 17%, сега имате около 15, това тенденция ли е и имате ли възможности, способности вие като ръководство на БСП да я спрете? Благодаря.
Михаил Миков: Благодаря ви и аз, госпожо Ризова. Не случайно направих уговорка в началото – ние приемаме резултатът такъв, какъвто е и това дали ще бъдем втори или трети ще зависи от гласовете и от окончателното преброяване, но това няма по съществен начин да промени доверието, което получихме от българските избиратели – коректно, почтено, те гласуваха така за нас. Токова доверие ние дадоха в 43-то Народно събрание. Що се отнася до процентите – смятам, че това не е тенденция, но това е оценка, включително оценка за участието ни в предишния мандат, за отношенията ни с нашия партньор в предишния мандат, за онези публични сигнали, които ние сме дали към българското общество, към българските граждани и с които във висока степен сме изгубили доверие от предишните предсрочни парламентарни избори през 2013 година. Благодаря ви.
Атанас Мерджанов: Благодаря. Първи микрофон, Биляна Веселинова, „Стандарт“.
Биляна Веселинова, „Стандарт“: Вестник „Стандарт“, добър вечер, господин Миков, добър вечер, уважаеми дами и господа. Господин Миков, към вас имам въпрос. Преди няколко дни в интервю за „Стандарт“ говорителят на Националния съвет на БСП Атанас Мерджанов каза, че в БСП знаете много добре каква е цената на коалициите. Каква цена е готова да плати сега БСП, за да е в управляващата коалиция и в 43-ия парламент? И ако позволите – имате 12 червени линии, очертани в предизборната програма, казвате, че те са гарант да запазите доверието към вашите избиратели, но кои от тях бихте прекрачили, образно казано, за да бъде в управлението, например – като прогресивното подоходно облагане? Благодаря.
Атанас Мерджанов: Благодаря.
Михаил Миков: Благодаря, госпожо Веселинова. Много пъти сме плащали цена и на тези избори също плащаме цена, но няма цена заради участието във властта да измениш на тези, които са те подкрепили с гласа си. Няма такава цена. Що се отнася до 12-те линии – много ще се радваме да подкрепяме политики, в които присъстват основни въпроси от нашата предизборна платформа. Смятаме, че част от тях са и общоприемливи, но също така са и национално необходими, освен че ги предлагаме ние като левица и зад тях застанаха около половин милион български граждани.
Атанас Мерджанов: Благодаря ви. Втори микрофон, БТА.
Теодора Цанева: Теодора Цанева, БТА. Да разбираме ли, че при никакви обстоятелства няма да преосмислите позицията си да сте в опозиция? Имаше призив от Бойко Борисов да преспите с резултатите и да не се прибързва с решенията. И другият ми въпрос е: как ще се отразят едни нови избори на държавата? За такива вече се заговори още по време на предизборната кампания. Благодаря.
Михаил Миков: Как ще се отразят нови избори – ами, не мисля, че ще се отразят добре, особено ако след тях следват други нови и нови избори. Проблемът не е в изборите. Проблемът е в отношението към представителната демокрация и упражняването на властта и ние изпитваме цената на упражняването на властта с този резултат. А що се отнася до преспиването, до разговорите – нека всички да преспиват, всички да гледат резултатите. Има един основен резултат – че трудно се постига стабилност, когато не се отстъпва. И това се отнася и за големите, и за малките, и днешната парламентарна конфигурация, както се очертава – правя пак тази уговорка – го доказва по категоричен начин. Разбира се, резултатите ще бъдат анализирани и в различни партийни формати. Позициите в парламента ни ще бъдат, както и досега, обсъждани в тези партийни формати. Но обективният резултат от изборите е такъв, че на този етап ние заявяваме тази позиция. 
Атанас Мерджанов: Благодаря ви, трети микрофон – Нова телевизия е наред. 
Репортер, Нова телевизия: Ако се опитаме да смятаме на предишните парламентарни избори и на тези – партията ви пада с 10 пункта, или коалицията. Мислите ли, че на едни следващи избори ще правим сметки дали ще прескочите прага за влизане в парламента? И дали ако някой на последните примерно седем-осем загуби се беше изправил да каже „Аз съм виновен и си отивам“, нещата можеха днес да изглеждат различно? Благодаря ви.
Атанас Мерджанов: Благодаря ви за загрижеността.
Михаил Миков: И аз на свой ред ми позволете да благодаря за това. На предишните парламентарни избори имаме 950 хиляди гласа, на тези – около 480 хиляди се очертават, пак казвам, по предварителното преброяване, плюс-минус 5, 6, 7, 10 хиляди. Отговорът ви на другия въпрос не бих могъл да го дам аз. При всички случаи, има редица неща, които в БСП, в Коалиция „БСП – лява България“, защото аз наистина смятам, че коалицията има същинско съдържание, то трябва да бъде уплътнено и отговорността и на БСП, и на коалиционните партньори трябва да бъде издигана на ново равнище, за да получаваме доверие, както с работата в Народното събрание, така и най-вече работата с хората. Що се отнася до резултатите, те са такива, каквито са. 
Атанас Мерджанов: Първи микрофон, вестник „Телеграф“.
Радослав Киров, в. „Телеграф“: Г-н Миков, вече казахте, че избирателят ви е отредил ролята на опозиция. Но все пак, има ли важни за държавата въпроси, с цената на които, за да бъдат постигнати, бихте подкрепили кабинет с мандат на ГЕРБ. И вторият ми въпрос е: как стои въпросът с вашата оставка начело на БСП?
Михаил Миков: Благодаря ви. Този въпрос се забави тази вечер. Дали бихме подкрепили кабинет на ГЕРБ – първо, нямаме такава покана. Но второ – мисля, че в началото доста ясно заявих позицията – разбирането за Народното събрание и за мнозинствата в него като всенародна отговорност, като всенародна политика, приключи преди около 25 години. Сега има политическа отговорност и ясни политики и трябва все повече да се връщаме на тази плоскост, защото част от /…/ на недоверието в политиката днес е, че политическите платформи, политическите позиции все по-често се изместват или от лични симпатии, или от някакви други причини – не дай Боже от задкулисни договорености, които са голям проблем на функционирането на демокрацията в България. 
Атанас Мерджанов: Благодаря ви. Втори микрофон, в. „Монитор“.
Мария Папазова, в. „Монитор“: Г-н Миков, опасявате ли се, че резултатът на БСП на тези избори ще засили тези междуличностни конфликти вътре в партията, за които вече говорихте? И вторият ми въпрос е: смятате ли, че тези избори легитимираха АБВ като алтернатива на БСП? 
Михаил Миков: И в рамките на предизборната кампания съм имал повод, и колегите ми, да заявим, че заявяването на алтернатива не е достатъчно. Политиката, законодателната дейност, отстояването на интересите на гражданите – това е доказателството кой на кого е алтернатива. Ние смятаме, че „БСП-лява България“ е автентичният представител на /…/ хора в България. Ще комуникираме не само с АБВ и други партии, които определят себе си като леви, но изпитанието, за всяко от тях, е ежедневното доказване и защитаване на интересите. Разсърдих ли ги тези хора, които си тръгнаха? Добре, само да ги изчакаме, ап о отношение на междуличностните конфликти – вижте, БСП е демократична партия. Има своите органи, има отношенията между лидери на мнения, между представители на различни групи в партията и най-нормалното е понякога да има по-висок тон и отношения, които не винаги се вписват в разбирането за ръководната роля на председателя, на лидера или там както искате го наречете. Това никак не ме смущава. Аз дълги години съм бил в такива отношения и партията е доказвала, че когато нещата се поставят на принципна основа, дори между междуличностните конфликти могат да бъдат преодолявани и партията да върви напред. Все пак, това е част от вътрешнопартийния живот в демократичните формации. В нашата партия тя е постоянно наблюдавана и много често такива отношение се преекспонират като опит за индикиране на дълбоки, крайни противоречия, които едва ли не, едничката цел е да бъде отслабена БСП. Благодаря. 
Атанас Мерджанов: Благодаря ви. Трети микрофон – БНР, доколкото забелязвам. 
Лили Царева, БНР: Лили Царева – програма „Хоризонт“. Г-н Миков, променихте името на коалицията си, за да бъде ясно изписано и визирано БСП, за да не сбъркат избирателите. След тези резултати днес, съжалявахте ли, че управлявахте предишния мандат през тази година, а не оставихте други да се променят? 
Михаил Миков: Връзката с името на коалицията с това, че сме /…/ предишния мандат, бихте ли, или да ви отговоря – два въпроса ли да ги разбирам? 
Лили Царева, БНР: Може и така. 
Михаил Миков: Два въпроса. Значи, единият е, че променихме – да, защото имаше и настроения в партията и разбиране, че БСП носи основната тежест и отговорност. Не смятам това за грешка, смятам, че тепърва има потенциал за уплътняването на „БСП-лява България“ като автентичната широка коалиция, в която участват социалдемократи, социалисти, комунисти, еколози. Що се отнася за това съжаляваме ли? Вижте, политиката не е нещо, в което човек трябва да изпитва съжаление. Както се пее във френския шансон – не съжалявам за нищо. Опитът, включително, и тежкият, горчивият опит е много по-ценен, ако от него могат да се вземат поуки за бъдещето. Смятам, че моите другари така смятат. 
Атанас Мерджанов: Благодаря ви, г-н Миков. Заповядайте на първи микрофон.
Пламена Тодорова, „Клуб Z“: Добър вечер Пламена Тодорова, „Клуб Z“. Г-н Миков, тъй като казахте, че коалицията има своето съдържание, а партиите в нея своята отговорност – смятате ли да разширявате или стеснявате и в каква посока? вторият ми въпрос, ако позволите – мислите ли, че нещо в поведението или в действията на бившия лидер г-н Сергей Станишев доведе до някаква степен до този резултат, сега? 
Михаил Миков: Благодаря. Дори и да мисля няма да го споделя. Що се отнася до разширяването на коалицията – тепърва трябва да уплътним нашите взаимоотношения. Трябва да си повярваме и да се ангажираме повече в отстояването на лява политика, за да ни повярват и хората. Сега, при този изборен резултат има ли мераклии да влизат в коалицията, не знам, ако знаете някой? Но вижте, лявото представителство в България е изключително голямо предизвикателство – не само за мен, за коалиционните ни партньорите, за другарите пред вас и тези, които са актива на БСП. Смятам, че то е едно огромно предизвикателство за България и ние ще отстояваме тази политика. Така че „БСП-лява България“ да печели доверието на тези хора да ги представлява.
Атанас Мерджанов: Благодаря.
Петър Петров, в. „Банкер“: Петър Петров, в. „Банкер“. Очевидно е, че има някаква паралелна реалност в БСП, щом смятате, че сте „автентичната левица“. Очевидно е, че няма да се промените. Г-н Миков, ще инициирате ли конгрес и ще поемете ли лична отговорност за загубата на изборите? И грешка ли беше според вас, че изключихте Георги Първанов от партията? Благодаря.
Михаил Миков: Благодаря ви, г-н Петров, както за квалификациите в началната част на вашето изказване, така и по отношение на въпроса. Аз няма как да избягам от своята отговорност на председател на Националния съвет, в никакъв случай. Така че не само ще поема вина, аз нося цялата отговорност. Разбира се, и другарите, с които сме отпред, и Изпълнителното бюро, и Националният съвет. Така че този въпрос е доста реторичен. Аз я нося тази отговорност, въпросът дали ще я поема не стои. 
Атанас Мерджанов: Благодаря. Трети микрофон, Дарик радио.
Деа Манолова: Деа Манолова, Дарик радио. По-рано вечерта посочихте като една от причините за лошия резултат на БСП тежкото управление, от което излизате. В същото време доскорошният ви партньор ДПС бележи ръст. Как си го обяснявате и чувствате ли се изиграни от ДПС да поемате негативите от кабинета „Орешарски“? Благодаря.
Михаил Миков: Чувствата, сантиментите и съжаленията, както казах преди малко – в политиката /…/ такива емоционални категории. Ние участвахме отговорно в едно изключително тежко заради парламентарната конфигурация и резултатите от предсрочните избори 2013 година управление, с ясното съзнание, че отсъствието на парламентарно мнозинство е изключително тежка отговорност. В същото време участвахме, за да можем да постигнем онези неща, които смятаме, че са лява политика – по отношение на възрастните хора, по отношение на майките с деца, по отношение на младите хора, по отношение на работещите, минималните заплати и всичко това. Така че отговорността ние я носим. Управлението беше тежко, продължаваме напред. И отговорността са резултатите тази вечер. 
Таня Иванова, ТВ7: Таня Иванова, ТВ7. Г-н Миков, ще останете в опозиция и не бихте застанали с ГЕРБ в коалиция, защото не може избирателите ви да го приемат това нещо, или заради лични политически убеждения? И бихте ли се извинили на твърдия електорат на БСП за този резултат?
Михаил Миков: Този въпрос с извиненията – резултатът е такъв, какъвто е. На мекия, на твърдия електорат за какво да се извиняваме – че сме получили доверие с такава тежест, която отрежда политическото ни място в 43-то Народно събрание? Може ли да повторите другата част от въпроса?
Таня Иванова, ТВ7: Защо оставате в опозиция, а не бихте застанали в коалиция евентуално с ГЕРБ – заради личните политически убеждения, или заради това, че не бихте обяснили на симпатизантите на БСП подобна крачка? Както примерно в Германия.
Михаил Миков: С тази Германия тук от десетина-петнайсет дена само Германия, та Германия. И в други страни има ляво-десни коалиции на принципна основа. Но искам да ви кажа първо – този въпрос не знам защо толкова упорито се задава към нас. Ние сме политическа партия, която не е спечелила изборите, няма да получим мандат. Той трябва да се зададе на партията, която получава мандат. Второ – всеки разговор в нашата партия, включително и по най-остри, деликатни и прочее въпроси, минава през нейните органи, минава през дискусия там. И трето – опитът ни от управление в такъв тип парламентарни съюзи – хайде да избягаме малко от тази думичка, не за друго, в нея има буквата „л“ – парламентарни съюзи винаги трябва да се обуславя от усещането на гражданите за твоята политическа последователност и за тежестта, която ти можеш да имаш в нея. Пак казвам, ние ще подкрепяме решения, които са национално отговорни, независимо откъде идват, включително и на партия ГЕРБ. 
Атанас Мерджанов: Благодаря ви, г-н Миков. Само ще помоля под различна форма да не се задават едни и същи въпроси, по същество. Втори микрофон, в. „Преса“. 
Мария Филева, в. „Преса“: Мария Филева, в. „Преса“. Г-н Миков, ще има ли наказания за слабия резултат и раздели в партията? И каква е ролята на ДПС за вашия резултат? И още един, трети въпрос, ако позволите – колко живот давате на този пъстър парламент? Ще изкара ли целия мандат?
Атанас Мерджанов: Този последният въпрос беше нов, г-жо Филева. Другите вече бяха задавани. Благодаря ви.
Михаил Миков: Те задават различни въпроси под различна форма, ние даваме едни и същи отговори под различна форма. Ролята на ДПС за нашия резултат – вижте, за нашия резултат носим отговорност ние. Анализът за другите фактори – политически, обективни, субективни – ще си го направим. Интересното е, че ни се повтаря „след управление, съвместно“, но това са изводи, които смятам, че сме си направили и ще имаме и време да направим и по-подробни. Други въпроси?
Мария Филева, в. „Преса“: Ще има ли наказания за тези резултати и раздели и колко живот давате на този пъстър парламент? Ще успее ли цели четиригодишен мандат да изкара?
Михаил Миков: А, колко – много важен въпрос. Зависи. При тази тежка фрагментация, сериозна фрагментация на представителството, зависи как ще се формира, как ще се учреди Народното събрание, кой каква политическа позиция ще избере в него. Зависи доколко правителството, което дай Боже да се излъчи, ще уважава Народното събрание, ще спазва Конституцията и правилата на парламентарната демокрация, за да можем да реставрираме доверието в институцията „Народно събрание“. Ние, независимо от броя мандати, ще бъдем много сериозен съюзник в това отношение – ако разбира се има такова разбиране. Ако ще се разглежда политическата конфигурация като подкрепа за действия, които се вземат някъде извън публичната сцена, парламентът няма да има дълъг живот. Всичко това при условие, че се състави правителство, нали? 
Христина Добрева, „Всеки ден“: Христина Добрева, „Всеки ден“. Г-н Миков, макар и отскоро лидер, готов ли сте вие да направите разбора на коалицията, за която толкова много говорите, и да видите най-накрая коя партия в нея какъв принос е дала за БСП? В този смисъл говорите и за уплътняването й. Склонни ли сте на разговори с АБВ за нейното уплътняване? И вторият ми въпрос, ако позволите…
Михаил Миков: Можете ли да повторите тази част от въпроса?
Христина Добрева, „Всеки ден“: Дал сте готови на преговори с АБВ за уплътняване на лявата коалиция, т.е. включването на АБВ в нея в някакъв момент? И вторият ми въпрос е: дали не им омръзна на част от вашите избиратели да виждат едни и същи лица в последните 25 години и това да е част от причините за провала? Благодаря.
Михаил Миков: Благодаря. Участието в коалицията е доброволен и взаимен акт. Аз не съм чул досега АБВ да са поискали да участват в „БСП – лява България“. Ако някой от вас е чул, да каже – ще го обсъдим сериозни, отговорно. Второ – АБВ трябва ясно да заявят левия си характер, да изчистят образа си като носители на ляво представителство. Трябва да се доказват, включително и в Народното събрание, ако влязат, или ако не влязат, като такива. Засега те са структура, формирование, в което даже те се определят като „лявоцентристка формация“. Не личи много лявото. Що се отнася до въпроса за коалицията – мисля, че достатъчно отговорни са всички в коалицията, за да си проведем сериозния разговор, на взаимодействие, на уплътняване на коалицията. Разбор – нито съм треньор… тази спортна терминология или военна терминология не е подходяща за политиката.
Атанас Мерджанов: Благодаря ви. Заповядайте на първи микрофон. Само искам да предупредя, че това е предпоследният кръг въпроси. Заповядайте. 
Репортер, агенция „Блиц“: Агенция „Блиц“. Въпросът ми е свързан отново с АБВ. Съжалявам, но това е партия, която въпреки че, казвате, не се е заявила като лява, произлиза от БСП и постигна доста сериозен успех на тези избори. Също така Татяна Дончева регистрира успех, минавайки психологическата граница от 1%. Въпросът ми е: разпада ли се БСП и дали вие, като председател, можете да направите нещо да предотвратите появата на трета формация? 
Михаил Миков: БСП не се разпада. Аз смятам, че „БСП – лява България“ – и продължавам да го повтарям, и ще продължа да го повтарям – има сериозната амбиция да бъде автентичният представител на левите хора в България. На тези избори очевидно не сме успели да ги убедим. А дали БСП се разпада – вижте, никой не бива да разглежда никоя партия като някакъв монолитен къс бетон. Вие знаете, че в голямата история, която сме наследили, има различни периоди – периоди, в които са се отделяли и събирали широки и тесни социалисти, но самата политическа платформа на левицата в България е надживяла много други партии, които са били представителство заради властта, а не заради интересите на гражданите. Така че нямам притеснение за разпадане на БСП. Наистина, много дейци са излезли от БСП. Те са отишли не само в ляво, в център – има и такива в десницата, но това е богатството на политическия плурализъм. Виждате колко „л“-та има в тези думи.
Атанас Мерджанов: Благодаря ви. Втори микрофон, в. „Дневник“. 
Биляна Рилска, „Дневник“: Биляна Рилска, „Дневник“. Г-н Миков, обвързахте продължителността на следващия парламент с това дали ще се формира правителство. Откъде идват съмненията ви? И ако участвахте само като БСП, дали можеше да се говори за по-добър резултат на лявото, ако не бяхте в коалиция?
Михаил Миков: На втория въпрос – аз лично смятам, че не. Някой може да смята, че би бил по-добър резултатът, аз лично смятам, че не. Нямам съмнения. Обстановката е много трудна и тя идва и от един друг проблем. Проблемът е, че често поставянето на етикет на една партия не може изцяло да разкрие същинската й политика, която предлага на гражданите. Вижте при тази фрагментация какво се получава – засили се националистическият вот. Има вече поне три формации, които участваха в изборите и постигнаха такъв резултат. Мисля, че това е много сериозен индикатор и белег върху европейското лице на България, върху който всички трябва да се замислят, защото когато популизмът и националпопулизмът – посееш тук един квадратен метър - в условия на социално-икономическа криза има качеството на много бързо възпроизводство и зараза. И всеки, който участва в стимулирането, в посяването на това, днес, гледайки фрагментацията на парламента и политическото представителство на тези партии, които определят себе си като националистически, трябва да си даде сметка. Разбира се, стимулирането на този процес е част от онова голямо етническо, напоследък забелязвам - и езиково, от предизборната кампания на ДПС, което може да има един ефект за правата на тези, които говорят различен майчин език от българския. Но има и обратен ефект за онези, които страдат от разбирането, че това е неприемливо. Това е прочитът на резултатите към този момент и мисля, че никой не бива да си затваря очите пред това. 
Атанас Мерджанов: Благодаря ви. Трети микрофон, в. „Труд“. 
Здравка Андонова, в. „Труд“: Здравка Андонова, в. „Труд“. В края на изборния ден Бойко Борисов каза: „Аз съм готов да си заложа главата, заедно с другите, да изкараме България от кризата“. Г-н Миков, има ли проблеми в държавата, които биха предизвикали подобна готовност от вас? И другият ми въпрос е дали ще санкционирате социалисти за това, че провеждаха кампания за преференциален вот?
Михаил Миков: Това за главата - и ние сме готови да си залагаме главите за излизане от кризата. Въпросът е от това да произтичат конкретни стъпки, конкретни действия, успокояване на обстановката, създаване на нормално функциониращ парламент, върховенство на парламента, върховенство на закона, реформи, които са необходими, за които се иска подкрепа, невинаги приятни. Конкретно – първо, второ, трето, четвърто, пето, разговори, разговори, разговори, разговори, подкрепа. А иначе за санкциите – нека да анализираме конкретно поведение. Не навсякъде преференциите бяха разбирани като възможност за подобряване резултата на партията и на коалицията. Увлякоха се някои другари да смятат, че ще ми бъде интересно да видим резултатите и от преференциалното гласуване. Увлякоха се някои другари, изгуби се акцентът на кампанията на някои места. Това вътрешно тях ги преумори, натовари, страдаха, боледуваха, състезаваха се помежду си, изпуснаха главната цел на кампанията. Това нещо забелязах тук-таме, но чак за санкции… Аз самият гласувах преференциално.
Атанас Мерджанов: Благодаря ви, г-н Миков. До момента сме отговорили на въпросите на 17 медии. Последен кръг. Първи микрофон, Канал 1.
Вера Александрова, БНТ: Вера Александрова, БНТ. Г-н Миков, казахте, че БСП е автентичен представител на „лява България“, но изборите днес показаха, че лявото пространство е много раздробено. БСП ще предприеме ли някакви стъпки за укрепване на лявото пространство? И ще си позволя отново да ви попитам за АБВ – партньор или конкурент ще бъде АБВ в бъдещия парламент на БСП?
Михаил Миков: Благодаря. Повторението е майка на знанието. У нас всичко е раздробено. На първо място е раздробен авторитетът на институциите. Самата фрагментация показа, че всичко е раздробено. Въпросът е раздробяването да става заради политически различия, а не заради личностни настроения, претенции, отношения. Защото хората, колкото и да не гледат политическите платформи, в един момент си задават въпроса: „Добре бе, ако и тези, и тези, и тези претендират, че са леви, каква е разликата, освен във фамилните им имена?“ Мисля, че това е големият въпрос. И колкото и сега да минава така, на фона на популярността, на пиара, на медиите, на приятелските, другарски симпатии – така да се правят партиите, все повече хората ще осъзнаят, че политиката е нещо, което трябва да отговаря на техните интереси: тези са леви, тези са десни, тези са центристи. Поизгубили сме компаса в последните десетина-петнайсет години, но мисля, че социално-икономическата обстановка и перспективите пред страната и живота на хората все повече ще наместват компаса. 
Янаки Стоилов: Тъй като този въпрос няколко пъти се задава - като че ли ни пращате да търсим отговора извън се беси. Не забелязвате ли, защото мисля, че ние го разбираме, че в момента е накърнено, отслабено е доверието в БСП и нашата задача е сега да търсим как да върнем това доверие, а не да намаляваме доверието към себе си и да търсим в някой друг доверие, което не ни достига. Това е големият въпрос. Мисля, че нашите избиратели и ние самите го разбираме. Не ни пращайте на други адреси.
Атанас Мерджанов: Благодаря ви, г-н Стоилов. Заповядайте на втори микрофон.
Цветелина Цековска, Агенция „Фокус“: Агенция „Фокус“, Цветелина Цековска. Г-н Миков, отчитате ли като неуспех последната година в управлението за БСП и смятате ли, че това е причина за откровено слабия резултат на тези избори?
Михаил Миков: БСП излезе с тежки поражения от това управление. В същото време може би хората са го забравили – политиката на социално размразяване беше факт от нашето участие в управлението. Политиката на увеличаване на минималните доходи, политика, насочена към възрастните, към младите – казах го преди малко. Това не е въпрос, който смятам за неуспех. Вторият и третия въпрос е, че примерно възрастните хора, пенсионерите гласуват по симпатия. Точно толкова, колкото гласуват за тези, които водят политика към тях по отношение на доходите, ако щете и като уважение към техния статус - по същия начин си гласуват и вдясно. Така че може да сме загубили от това управление, но не смятам, че политиката, която беше провеждана в редица сфери – да не ви ги изброявам, цял месец ги изброявахме пред гражданите – балансирането развитие на регионите, друг курс към бизнеса – „държава-бизнес“, връщане на ДДС, спокойствие – това не са неуспехи, така че… Резултатът е неуспешен обаче от изборите.
Атанас Мерджанов: Благодаря ви, заповядайте на трети микрофон.
Георги Ангелов, „Труд“: Георги Ангелов, вестник „Труд“, като втора…
Атанас Мерджанов: Моля ви се, моля, вестник „Труд“ вече зададе въпрос, „Медияпул“ ще помоля на първи микрофон. Това е последен въпрос.
Полина Паунова, „Медияпул“: Благодаря, господин Миков, казахте, цитирам ви точно, „задкулисните договорености са големият проблем в българската политика“. В какви задкулисни договорености влезе БСП, че да получите този процент подкрепа? И допускате ли вариант да получите мандат, тъй като в предния парламента вие също бяхте втора политическа сила, тогава обаче бяхте уверени, че втората политическа сила може да управлява, защо сега не сте уверени?
Михаил Миков: Защото съм учил аритметика. Защото съм учил аритметика. Виждате, че и победителят в изборите не е особено щастлив от резултата си. Казах: „усещането за задкулисни договорености“ – това е голям проблем и той тръгва и от политиката в Народното събрание, в общините, съдебната власт. Възниква въпросът за онова усещане за крайно, така, непублично функциониране на институциите. Апропо затова настоявах толкова и за тази стенограма да се разсекрети от разговорите при президента, защото натрупването на такива тайни неща – все по-малко хора ще излизат на изборите. Това е големият проблем и мисля, че всички политически партии ще го разберат постепенно.
Атанас Мерджанов: Благодарим на всички за участието. Благодарим за търпението на българските телевизионни зрители и радио слушатели. Благодаря ви, приятна вечер.

Единайста заповед: гласувай!

Любо Канов

Евгений Михайлов е направил абсолютно безпощаден и изчерпателен анализ за същината на проваления преход.

Не е възможно България да просъществува дълго, ако продължава масовата безпаметност, която даже не може да си спомни какво ставаше преди един месец или преди една година. Да не говоримза съдбоносните активни мероприятия през всичките тези години, обстойно споменати в интервюто на Евгений.

Няма да се получи нищо, ако продължи апатичното блеене, че нямало за кого да гласува и се изпълнява планът на ДС за ниска избирателна активност на работещите и производителните, за сметка на неграмотните, крепостните и платените “избиратели”.

Всички трябва да се вдигнат в неделя и да гласуват!

Поведението на свръхвзискателни чистофайници, които се гнусят и от най-малките нарушения на правоговора и които се занимават с обсъждане на практически проблеми от живота и съдбата на нацията от префърцунена естетска позиция не води до никъде.

Видя се докъде се стига когато вместо прямо изговаряне и ясни практически действия се работи с макиавелистки потайни договорки и многоходови комбинации, замислени в нечии конспиративни лаборатории.

Сега наистина е настъпило време разделно, защото ченгетата подготвиха и осъществиха пъклен план за дестабилизация на България през банковите лостове, медиите и специалните служби.

Сигурен съм, че вече се подготвят ударните отряди на февруарските провокатори, агитките и мутренските бригади за зимните вълнения и провокации, защото създадената каша от Тройната коалиция ще има много тежки финансови последствия, а беззаконието е завладяло всички етажи на държавата.

А е ясно, че ГЕРБ ще бъде държан отговорен, ако състави правителство. И те ще носят тази тежка отговорност. Няма кой друг.

Между България и пропадането й в евразийската кочина паралелно с рухването на валутния борд стоят единствено проевропейските български партии членки на ЕНП. И всякакви интригантски макиавелистки номера и крамоли всред онова което се предполага да е българско дясно са гибелни, защото демотивират и отблъскват мислещите и продуктивни хора, които са сърцевината на евентуалното й европейско бъдеще.

22 септември настоява да се промени цялата порочна Конституция и да се преоснове системата върху здрава база, особено в съдебната система и прокуратурата. Това в момента не изглежда да е възможно поради непосилните препятствия заложени в миналото от такива гласовити демократи с псевдоними като конституционния Георги Марков, който сега се опитва бойко да се качи върху гърба на Бойко и да изнася моралистични и политическо-конституционни проповеди, които дори когато звучат убедително са под подозрение поради ролите на съдията. Включително и при гигантския гамбит с идването на Царя.

При тези предстоящи избори ще става въпрос за удържане на разпада иницииран от февруарските и костинбродските провокации платени от едни и същи донори и играчи от подмолите на задкулисието, независимо дали на повърхността е Бареков, Манолова, Сидеров, Дудев, Шамара или Чегеварата.

Отдолу винаги се долавят сенките на Доган, Пеевски, Василев, а още по-отзад руско-съветската пета колона и нейният ДеСарски обслужващ антураж, в който фигурират от десетилетия и хора в синьо.

Като реална възможност за тръгване по пътя към конституционна промяна след неизбежно трудната икономическа и финансова стабилизация на страната, която ще е приоритет веднага след тази избори, вероятно ще бъде спешното насрочване на референдум за радикална промяна на изборната система с електронното гласуване като номер едно, следвано от мажоритарното гласуване и задължителното гласуване.

Неграмотното псевдо-гласуване може да бъде ограничено с просто изискване да се прочетат елементарни текстове в бюлетината преди да се пристъпи към гласуване.

При положение, че се осъществи успешна реформа на избирателната система, промяната на Конституцията ще бъде много по-малко утопична отколкото изглежда сега и идеите на 22 септември за Конституционен блок ще могат да се реализират.

Но сега има само една единствена близка задача и дълг: всички да гласуват.