Ако българската публичност ви изглежда много по-различна през последните година и половина „повредата не е във вашия телевизор“. Първоначално несигурната реакция на протестите срещу кабинета „Пеевски“ бързо отстъпиха място на добре координирана политическа и публична кампания с различни елементи. Нахлуването на Русия в Украйна предостави допълнителни амуниции и някои типове поведение и реторика започнаха осезаемо да приличат на уеб и информационна война, която Москва ескалира. „Опорните точки“ се превърнаха в управлявана координатна система с ежедневни осъвременявания, троловете станаха армии, медии – рупори започнаха координирано да пласират еднотипни и като съдържание и като подход послания, думи и понятия навлязоха внезапно и сякаш като по команда. Изведнъж езикът на аргументите бе изоставен, а социалните медии станаха поле за директни лични обиди и персонално преследване. Така подредено това описание звучи като някаква разновидност на теориите на конспирацията, но още първите разследвания около поведението на Русия в Крим започват да разкриват отчетливо мисленето, организацията и инфраструктурата на информационната война, която се прехвърля и по нашите земи.
Едно от най-интересните е изследването на Йоланта Дарчевска от полския институт за източни изследвания, озаглавено „Анатомия на руската информационна война. Операцията в Крим“. В него могат да бъдат открити множество интересни подробности от различните теоретични течения на руската експанзия до чисто институционалното възраждане и надграждане на съветския апарат за водене на информационна война. Посочени са и документите, в които е формулиран нейния светоглед, стратегия и инструментариум. Дори повърхностния поглед върху случващото се показва мащаба, нивото на подготовка и ресурсното осигуряване на новата настъпателна политика на Москва. Видимо е използван и опита на други авторитарни режими, които през последните десетилетия успяха в значителна степен да усвоят тънкости на управлението за сметка на голата сила, с която традиционно и единствено работят.
В този смисъл, ако зад инфо битките си представяте просто традиционните тролове, които седнали пред компютрите усърдно и координирано разпръскват съответните „опорни точки“, грешите. Оказва се, че си има съответната „номенклатура“ от функции и задачи, цяло разделение на труда, он и оффлайн. Някои са определени да генерират „експертни обяснения“, други имат за задача да осигуряват бързото хоризонтално разпространение на информация, снимки, видео материали и т.н. Очаквано в номенклатурата присъстват и „демотиваторите“, чиято задача е повече от ясна и вече достатъчно добре позната. Има си хора, които се занимават и с директното „омаскаряване“ и унижаване на опоненти. Например, производство на чаши за кафе облепени с обидни карикатура на журналисти от неправилните медии. Дори троловете не са това, което бяха. Москва си има вече автоматичен „тролов“ софтуер, който генерира и разпространява „патриотични послания“. Имайте го предвид следващия път, когато четете форуми.
Друг интересен елемент от цялостната конструкция са мрежите от директно финансирани и контролирани „граждански организации“, форуми, платформи и т.н., които се активират в точния момент по точната кауза. Вътре в самата Русия такъв е например случая с подписалите декларацията на коалицията „руска пролет“ през март тази година. Основното ядро структури са свързани с различни разклонения на евразийското движение и негови структури, например евразийския младежки съюз. Създаден е и съответния инфо сайт (rusvesna.su), който пък има за партньори фонд „Роснаука“ и парламента на т.н. Новорусия (също с подходящ сайт – novoross.info). Тези „граждански“ структури се подсигуряват информационно от различни инфо „кластъри“, които имат ядра от сайтове около които са разположени платформи, блогове и социални медии, през които да се разпространяват максимално бързо координираните послания. Такъв тип сайтове са rossia3.ru или evrazia.info.
Контролът върху виртуалната реалност в самата Русия обаче не е достатъчно условие за успех на уеб войната. Около превземането на Крим бяха целенасочено използвани множество сайтове в обществата, спрямо които също са насочени тези действия. Така наречените „сайтове на руската диаспора“ активно се включват в координираното разпространение на „опорните точки“ - baltija.eu, glagol.in.ua, imperiya.by и други. Създадено е и ново поколение сайтове около държавната агенция Regnum, която е специално насочено към държавите от „близката чужбина“. Връзките са видими и на индивидуално ниво. Например, един от администраторите на тези сайтове вече официално се представя като изпълнителен директор на московския институт за „информационна война“. Ако пък човек се загледа още по-внимателно зад тези сайтове ще може да види и все по-разрастващата се мрежа от организации, които формират инфраструктура в тези общества. Пример тук е белгийската федерация на рускоезичните организации, в която членуват 32 структури, стигащи до ниво квартал в Брюксел. Към нея са асоциирани още 6, а списъка със „спонтанно възникнали“ организации едва ли ще спре дотук.
Само преди седмици се оказа невъзможно официалните институции в България да сглобят и назоват директно картината, от която тук са видими някои фрагменти. Разбира се, всеки може да интерпретира тази картина по различен начин. Някои могат да кажат, че това е просто огледална и закъсняла реакция на това, което прави Запада. Други могат да допълнят още по-стряскащи подробности. Със сигурност има различни гледни точки в каква степен тази стратегия вече се осъществява и на българска територия. Като санитарен минимум обаче страната не може да си позволи да не разпознае и реагира на тази радикална промяна в поведението на руската държава и нейния опит с агресия да променя суверенното право на свободните нации да решават своето културно и политическо място в Европа. Изплуващата картина на инфраструктурата на тази информационна, и не само, агресия единствено усилва неотложността от действие.
Няма коментари:
Публикуване на коментар