Лични впечатления от паметника на Самуил (снимки)

Евгени Петров, снимки: Авторът

Понеже в дебата вчера силно се възпротивих срещу оценките на паметника на Самуил по преразказ с картинки, обещах, че ще си кажа мнението като го видя.

Бях там 2 пъти през деня и вечерта, в 21.20-21.30 ч. Възможни са различни степени на одобрение, за мен определено е добър. Фигурата не е просто парче материя, тя изразява чувство, което е най-важното за една творба. Има и тъга и умора и сила и дори усещане за вина. Недопустимо е (според мен и моя начин на възприятие) подобна творба да се нарече кич, комикс или чучело.

Снимките от снощи се оказаха меко казано подвеждащи. Обективът на фотоапарата в полумрак експонира най-ярко най-светещите части и така засилва както контраста, така и светлината в очите. Не е чудно, че аранжирането на обектите и светлината към картини и скулптори в музеите е цяло изкуство. Истинската светлина на очите е мека, жълтеникава и приглушена. Признавам, че стои неестествено за традиционното възприятие, но е абсолютна схоластика първата реакция към новото и непривичното да бъде отрицанието. Това издава духовна ограниченост, далеч от претендираната интелектуална взискателност.

Снимка около 21.30 ч. със светкавица

Снимките със светкавица коренно се различават от снимките без светкавица, а в единия и другия случай има драстична разлика дори в цветовете на паметника поради различната цветна температура.

Снимка около 21.30 ч. без светкавица. И светлината в очите и цветът на самата статуя са съвсем различни.

Мястото ми се струва много подходящо, не претоварва по никакъв начин средата, размерите не доминират, а се вписват отлично и хармонират на околното пространство. Всички говорят за съчетаването на скулптората с композицията на Далчев и за Света София, но мисля, че има дълбока символика във факта, че паметникът на Самуил, чието име се свързва с ослепената армия, е в близост и до паметника на Незнайния войн.

Над стотина души около 21.45 ч. Камери, фотоапарати със стативи и десетки смартфони. Доста млади хора. Сред зрителите – Петко Симеонов, (до дамата в червено) който също одобрява паметника.

Необичайно много хора, повечето – вечерта. Категорично повечето от тях одобряваха паметника. Млади хора с колела, деца и възрастни снимаха и се снимаха. Паметникът категорично не заслужава тази остра, невъздържана, на места обидна и високомерна критика от шепа интелектуалци по дефиниция.

Искам ясно да го кажа –  усещането е, че между средностатистическия образован българин и т.нар. каймак на интелигенцията зее пропаст и се увеличава с всяка нейна назидателна изява.

юни 10, 2015

Източник: http://vevesti.bg