Защо идеите за промяна на съдебния модел опънаха нервите на най-яростните им противници
Сотир Цацаров отрича да има конфликт с правосъдния министър. Едва ли обаче някой му вярва
Когато в четвъртък правосъдният министър Христо Иванов каца в Брюксел, за да се срещне с главния секретар на Европейската комисия (ЕК) Катрин Дей, той носи със себе си две новини. Лошата - че проектът за конституционни промени е бил бламиран в парламентарната комисия, а добрата - че най-накрая прокуратурата разследва министър за корупция. Него самият.
Съвсем не на шега по същото време на 2000 километра на изток Висшият съдебен съвет (ВСС) приемаше поредната декларация срещу правосъдния министър, като някои от членовете на съвета поискаха оставката му.
Съвсем насериозно ден по-рано прокуратурата се самосезира от анонимна публикация и разпореди пълна проверка на всички обществени поръчки, сключвани някога в Министерството на правосъдието. Пак тази седмица парламентарната коалиция, застанала срещу реформите (в която освен цялата опозиция влизат и фракции от управляващите), се втвърди и не подкрепи на комисия проекта за четвърта поправка в конституцията. Зад тази плетеница от събития договорките за съдбата на законодателните промени, които Христо Иванов лансира, за да постави основните за преформатиране на модела на управление на съдебната система и освобождаването и от изгражданите дълги години зависимости, продължават.
"Очевидно има огромна съпротива, очевидно тази съпротива идва от хората, на които настоящият модел им харесва, но сегашният модел на състояние на нещата не харесва на българските граждани. В момента падат маските и всеки избира страната, на която да застане", коментира Христо Иванов в четвъртък от Брюксел.
Съвсем не на шега по същото време на 2000 километра на изток Висшият съдебен съвет (ВСС) приемаше поредната декларация срещу правосъдния министър, като някои от членовете на съвета поискаха оставката му.
Съвсем насериозно ден по-рано прокуратурата се самосезира от анонимна публикация и разпореди пълна проверка на всички обществени поръчки, сключвани някога в Министерството на правосъдието. Пак тази седмица парламентарната коалиция, застанала срещу реформите (в която освен цялата опозиция влизат и фракции от управляващите), се втвърди и не подкрепи на комисия проекта за четвърта поправка в конституцията. Зад тази плетеница от събития договорките за съдбата на законодателните промени, които Христо Иванов лансира, за да постави основните за преформатиране на модела на управление на съдебната система и освобождаването и от изгражданите дълги години зависимости, продължават.
"Очевидно има огромна съпротива, очевидно тази съпротива идва от хората, на които настоящият модел им харесва, но сегашният модел на състояние на нещата не харесва на българските граждани. В момента падат маските и всеки избира страната, на която да застане", коментира Христо Иванов в четвъртък от Брюксел.
Макар и натискът, на който той е подложен, да е започнал от първия му ден в правосъдното министерство, атаката срещу него през последните няколко седмици ескалира и става все по-видима и всестранна. От публичните сюжети се вижда, че основните неформални стълбове на демокрацията – независима съдебна система, свободните медии и силна опозиция, са прогнили или несъществуващи.
"КОЙ" си я владее [съдебната власт - бел. ред.]. Тя си е негова. Ако трябва да сме сериозни, смятам, че повишаването на независимостта на съда трябва да стане крайъгълен камък на българската демокрация. Не се ли спаси съдът, няма шанс за промяна в обществото", коментира през седмицата в интервю за mediapool членът на ВСС Галя Карагьозова, която подкрепя реформите. Ироничното е, че голяма част от медиите, които критикуват идеите за реформа, също са близки до този модел, а пък опозицията до такава степен е оплетена в собствените си интриги и зависимости, че не може да изпълнява политическата си функция.
С малко помощ отвън
Поводът за започналата в сряда от прокуратурата пълна проверка на всички обществени поръчки, правени някога от Министерството на правосъдието, стана публикация в "Труд" за договор за поддържане на климатици в Министерството на правосъдието на стойност 19 600 лв. без ДДС.
Статията, която беше определена като манипулативна и невярна от правосъдното министерство, е подписана от автор "Калоян Стоев". Това е псевдоним, който седи над няколко текста, насочени срещу идеите за реформа. Журналисти от всекидневника разказват, че тези текстове идвали "отвън" в късния следобед, което ставало причина за свалянето на страници с готови материали.
Не е нужно човек да следи всеки ден работата на прокуратурата, за да знае, че самосезирането и назначената мащабна проверка не е рутина, за каквото се опитва да я представи главният прокурор Сотир Цацаров. През последните няколко години в българските медии са публикувани стотици разследвания, които разкриват злоупотреби, чийто мащаб със сигурност е по-голям от поръчката за поддръжката на сто климатика. За тях обаче държавното обвинение е оставало със затворени очи.
В момента срещу Христо Иванов текат и поне още две прокурорски проверки, едната от които е по сигнал на създаденото преди няколко месеца сдружение "План Б". В това производство министърът ще трябва да доказва, че... той лично, а не друг се подписва вместо него, макар и подобно твърдение да се съдържа само в подателите на сигнала, които виждат разлика в подписите му. Същото сдружение организира "спонтанен" митинг на млади активисти... в защита на ВСС от правосъдния министър.
Към дългия списък от спонтанни мероприятия може да добавим и демарша на депутата от някогашната партия на Николай Бареков Светлин Танчев (братовчед на зам. главния прокурор Борислав Сарафов). В интервю за Канал 3, услужливо започващо с въпроса ("Вярно ли е, че правосъдният министър е заложил на карта членството ни в Шенген, като на везните е сложил конституционната реформа?") Танчев поиска оставка на Христо Иванов. Поводът - германския депутат Ахим Бархман му е бил казал, че правосъдният министър е настоял Германия да не подкрепя влизането на България в Шенген, "докато не се гласува съдебната реформа", което било национално предателство.
Думите на Светлин Танчев бяха опровергани с официално писмо от Бархман, който заяви също така, че страната му подкрепя съдебната реформа на българското правителство.
Oтлагане или отрязване
Паралелно с тази драматургия във вторник временната комисия в парламента за промени в конституцията изненадващо отхвърли проекта, зад който бяха застанали всички партии, участващи в управляващата коалиция, с изключение на АБВ. Двата гласа, които не достигнаха, всъщност бяха на отсъстващите Димитър Делчев (Реформаторски блок) и Емил Димитров (Патриотичния фронт), които са сред вносителите на проекта. Решението на комисията по никакъв начин не предопределя това, което ще се случи в пленарната зала, но носи политически негатив за нейните основни носители и обратното - налива вода в мелницата на противниците на промените.
Оттук нататък пътищата пред проекта са няколко, като основната интрига е кога точно ще влезе в пленарната зала. Според конституцията промените трябва да бъдат гласувани не по-късно от три месеца след внасянето им, което означава, че проектът може да бъде подложен за първо гласуване до края на август.
За да минат промените, са необходими минимум 160 гласа, с колкото управляващите не разполагат. Нещо повече - АБВ, които са част от управляващата коалиция, имат политическо решение да не подкрепят проекта. Другата политическа сила, на която управляващите разчитаха - БСП също втвърди позициите си и ако доскоро даваше знак, че може да гласува "за" промените, тази седмица показа, че е категорично "против". За промяна на позицията не помогна дори и договорката, че освобождаващият се скоро пост на омбудсмана може да бъде "даден" на червения депутат Мая Манолова.
Отлагането на гласуването във времето може да даде възможност за продължаване на преговорите. Източници на "Капитал" разказват, че "на масата" са поставени не един и два поста, които парламентът трябва да попълни до края на годината. Пречка пред подобен сценарий са насрочените за есента местни избори и предшестващата ги предизборна кампания, която със сигурност ще затрудни мобилизирането на сили в края на лятото и началото на есента.
Евентуалното отхвърляне на промените може да дестабилизира и без това крехкия баланс в управлението. Нещо, за което през седмицата намекна Радан Кънев в интервю пред "Дневник": "Неуспехът само на конституционните промени ще вкара България в състояние на криза - и вътрешна, и международна - трябва да сме наясно с това." Лидерът на ДСБ набелязва и евентуалният следващ ход "ако - недай боже - не минат промените на конституцията": "ще настояваме за радикални мерки в самия закон, които да изчистят туморите, които пречат в момента", а от съдбата на тези промени "законът за съдебната власт може да реши съдбата на настоящото мнозинство и на правителството в този му вид".
Притесненията на правосъдния министър са, че реформа само през устройствения закон на съдебната власт няма да позволи трайно и стабилно преформатиране на модела на нейното управление, за което настоява самата ЕК.
Oтлагане или отрязване
Паралелно с тази драматургия във вторник временната комисия в парламента за промени в конституцията изненадващо отхвърли проекта, зад който бяха застанали всички партии, участващи в управляващата коалиция, с изключение на АБВ. Двата гласа, които не достигнаха, всъщност бяха на отсъстващите Димитър Делчев (Реформаторски блок) и Емил Димитров (Патриотичния фронт), които са сред вносителите на проекта. Решението на комисията по никакъв начин не предопределя това, което ще се случи в пленарната зала, но носи политически негатив за нейните основни носители и обратното - налива вода в мелницата на противниците на промените.
Оттук нататък пътищата пред проекта са няколко, като основната интрига е кога точно ще влезе в пленарната зала. Според конституцията промените трябва да бъдат гласувани не по-късно от три месеца след внасянето им, което означава, че проектът може да бъде подложен за първо гласуване до края на август.
За да минат промените, са необходими минимум 160 гласа, с колкото управляващите не разполагат. Нещо повече - АБВ, които са част от управляващата коалиция, имат политическо решение да не подкрепят проекта. Другата политическа сила, на която управляващите разчитаха - БСП също втвърди позициите си и ако доскоро даваше знак, че може да гласува "за" промените, тази седмица показа, че е категорично "против". За промяна на позицията не помогна дори и договорката, че освобождаващият се скоро пост на омбудсмана може да бъде "даден" на червения депутат Мая Манолова.
Отлагането на гласуването във времето може да даде възможност за продължаване на преговорите. Източници на "Капитал" разказват, че "на масата" са поставени не един и два поста, които парламентът трябва да попълни до края на годината. Пречка пред подобен сценарий са насрочените за есента местни избори и предшестващата ги предизборна кампания, която със сигурност ще затрудни мобилизирането на сили в края на лятото и началото на есента.
Евентуалното отхвърляне на промените може да дестабилизира и без това крехкия баланс в управлението. Нещо, за което през седмицата намекна Радан Кънев в интервю пред "Дневник": "Неуспехът само на конституционните промени ще вкара България в състояние на криза - и вътрешна, и международна - трябва да сме наясно с това." Лидерът на ДСБ набелязва и евентуалният следващ ход "ако - недай боже - не минат промените на конституцията": "ще настояваме за радикални мерки в самия закон, които да изчистят туморите, които пречат в момента", а от съдбата на тези промени "законът за съдебната власт може да реши съдбата на настоящото мнозинство и на правителството в този му вид".
Притесненията на правосъдния министър са, че реформа само през устройствения закон на съдебната власт няма да позволи трайно и стабилно преформатиране на модела на нейното управление, за което настоява самата ЕК.
Източници от управляващата коалиция разказаха пред "Капитал", че съществува и реален вариант промените в конституцията да получат неочакваната подкрепа от ДПС, но само на първо четене. За разлика от БСП, която се страхува, че може да плати и политическа цена, ако "играе" с управляващите, ДПС, която няма подобни притеснения, може да използва възможността, за да се възползва от разпродажбата на постове, като в замяна спомогне за отпускане на напрежението, което отхвърлянето на проекта неминуемо ще предизвика. Движението на няколко пъти е помагало на ГЕРБ в ключови гласувания в рамките на този парламент, а в началото на годината гласува за стратегията за съдебна реформа.
Гласуването на промените на първо четене съвсем не означава тяхното окончателно приемане. Ако се съберат гласове за т.нар. малко конституционно мнозинство (т.е. 160, а не 180 депутата), второто гласуване може да бъде отложено до пет месеца след първото. Това ще позволи въпросът със съдебната реформа да бъде изместен за началото на следващата година, т.е. след местните избори. Протакане, което е от полза не само на част от управляващите, но идва и като бонус за бенефициерите от статуквото в правосъдната система.
В началото на година Брюксел отпусна сериозен кредит на правителството и прокуратурата (последното по настояване на премиера Бойко Борисов) с януарския си доклад, който според източници на "Капитал" от комисията е изчерпан още в първите няколко месеца. Преди няколко месеца първият зам.-председател на ЕК Франс Тимерманс директно заяви, че подобни компромиси няма да бъдат правени и комисията ще очаква реални и системни резултати. Предвид липсата на каквито и да било успехи в борбата с организираната престъпност и корупцията мащабната съдебна реформа и създаването на антикорупционни органи са единственото, с което България може да се похвали пред комисията, която следващата сряда ще направи т.нар. устен доклад за напредъка в ключовите области.
Кой и защо всъщност е против
Разделяне на ВСС на съдийски и прокурорски камари, скъсяване на мандата му, въвеждане на явно гласуване на назначенията в съдебната власт и засилване правомощията на съдебния инспекторат - това са идеите в четвъртата поправка на конституцията, които предизвикаха съпротивата през последните няколко месеца. Ако тези текстове бъдат приети, голяма е вероятността действащият модел на управление на системата да бъде безвъзвратно променен.
Ето защо не е учудващо, че най-шумните реакции идват от мнозинството в сега действащия състав на съдебния съвет. През последните няколко седмици стана традиция в началото на заседанието на кадровия орган да се отделя по някой друг час за дружна критика срещу министъра, като тази седмица наред с приетата декларация срещу него няколко членове директно поискаха оставката му, защото ги "обижда на корейци". Преди време Христо Иванов сравни едно от събранията на съдиите, на които се обсъжда проектът за съдебната реформа, с партийно събрание в Северна Корея.
За лицемерното поведение на кадровиците на съдебната власт е показателен фактът, че те подминаха с пълно мълчание съобщението, което преди две седмици им отправи пленумът на съдиите от Върховния касационен съд. Висшите магистрати на практика обявиха съвета в несъстоятелност, като казаха, че този му състав не се ползва с доверието на съдиите.
Реакцията на мнозинството в съдебния съвет е рефлексия от страха, че мандатът му, който изтича в края на 2017 г., може да бъде прекъснат по-рано. Идея, за която неколкократно намекна премиерът Бойко Борисов и която на първо време ще създаде проблем за част от членовете на съвета, защото немалка част от тях през последните седем години са заемали синекурни длъжности (някои от тях идват от Инспектората към ВСС) и евентуалното им връщане в съдебната система би означавало, че ще трябва да се трудят наравно с редовите магистрати, чиито проблеми пренебрегваха.
Хипотетичното предсрочно разпускане на съвета и формирането на следващ, по съвсем нови правила и с реална представителност на всички съдии и прокурори, ще предизвика тежка щета за тези, които контролират сегашния ВСС, а през него и съдебната система. И това е големият проблем - актуалното разпределение на силите позволяваше налагането на близки до ДПС кандидатури на важни постове, но то затваря и един друг порочен модел за консумиране на властта.
От източници в изпълнителната власт "Капитал" научи, че още при определяне на границите на съдебната реформа Христо Иванов е направил компромис пакетът за конституционни промени да не засяга правомощията и продължителността на мандата на главния прокурор, структурата на прокуратурата, както и създаването на независим орган за разследване, който да се занимава с корупцията по високите етажи на властта. Всички тези изисквания щели пряко да засегнат лостовете за влияние на главния прокурор. След като правосъдният министър Христо Иванов е направил тази отстъпка, Бойко Борисов е дал зелена светлина за останалите промени - преформатиране на модела на администриране на съда и прокуратурата, както и въвеждането на явно гласуване по кадровите и дисциплинарните въпроси на съвета.
Сегашната конфигурация на ВСС позволява на Сотир Цацаров да разчита на пълно мнозинство, от което се възползва не само за назначаването на магистрати на ръководни длъжности както в държавното обвинение, така и в ключови съдилища. Главният прокурор налага тезата, че промяната на модела на ВСС не е толкова важна за обществото, колкото реформа на процесуалните закони и други "прости практични неща", като "кой ще пази съдии и прокурори в 42 сгради".
Въпреки че отрече да има каквато и да е била връзка с разногласията в дебата за съдебна реформа, разпоредената от прокуратурата пълна проверка на обществените поръчки на ръководеното от Христо Иванов министерство показва, че Сотир Цацаров, който все по-често прави политически коментари, е решен да брани позициите си и използвайки и ресурса на институцията. Нещо, което виждаме редовно през последните години – и с Костинброд, и с неслучилото се дело за масовото подслушване от Цветан Цветанов, и с проверката срещу президента Росен Плевнелиев.
А явно целта на цялата пиротехника е да постави радетелите на реформата в сюжета на онзи стар виц, в който се обадили от Радио Ереван на случайно избран севернокорейски гражданин и го попитали как е положението в държавата, а той отговорил: "Не мога да се оплача."
Няма коментари:
Публикуване на коментар