Как прокуратурата чете вестници

Статия от КАПИТАЛ, автор: Росен Босев | публикувана на 09 юли 2015 г

В изключително редки случаи държавното обвинение се самосезира, но много по-често преследва "източниците" на критичните медии

В сряда прокуратурата съобщи, че започва проверка на всички обществени поръчки правени някога от Министерство на правосъдието. Поводът - публикация в "Труд" за договор за поддържане на климатици в Министерството на правосъдието на стойност 19600 лв. без ДДС. Наказателно-процесуалният кодекс, в който са изброени законните поводи за образуване на разследване изрично посочва, че такава е "информация за извършено престъпление, разпространена чрез средствата за масово осведомяване". Когато информацията не е достатъчна за образуване на досъдебно производство, прокурорът може да разпореди предварителна проверка.

Вчерашният ход на държавното обвинение - и като скорост, и като мащаб обаче е без еквивалент. Въпреки, че в медиите през последните няколко години са публикувани разследвания, разкриващи злоупотреби за милиони, до този момент ръководената от Сотир Цацаров институция не е разпореждала чак толкова всеобхватна проверка на базата само на една журналистическа публикация, в която се твърди щета от няколко хиляди лева. Ето няколко примера:
 

Кога: Март 2013 г.

Публикация: Държавата КТБ, Капитал

Сюжет: Журналистическото разследване в детайли разкрива начина, по който се източва КТБ

Реакция: Прокуратурата игнорира изнесените данни. Започва разследване срещу КТБ една година по-късно, няколко дни преди банката да бъде поставена под особен надзор.

 

Кога: Април 2013 г.

Публикация: "Уотъргейт": А кой ще проверява проверяващия?, mediapool

Сюжет: В статията се разказва как тогавашният зам.-градски прокурор Роман Василев си е позволил да представи на председателя на Окръжен съд – Пловдив (тогава - Сотир Цацаров) неверни обстоятелства в официален документ, за да ангажира председателя на Окръжен съд – Пловдив с произнасяне по случай, в който от доказателствата по делото се установява, че не е и никога не е било от неговата компетентност. Става дума за СРС-тата по разследането срещу Петър Сантиров, Тенчо Попов и Николай Цонев.

Резултат: Прокуратурата образува проверка, която е насочена срещу източниците на журналиста Борис Митов, който е извикан на два пъти да дава обяснение и заплашван с наказателна отговорност. Прокуратурата отказва да проверява изнесените данни за длъжностни престъпления в публикацията. 

 

Кога: Юли 2013

Публикация: 38 млн. лв. по-късно, Капитал

Сюжет: Публикацията обобщава порочният начин при изразходването на 38 млн.лв. предназначени за комуникация по европрограмите

Реакция: Прокуратурата игнорира изнесените данни.

 

Кога: Февруари 2014

Публикация: Виенски Валс, Капитал

Сюжет: Публикацията разкрива, че съпругата на лидера на ПЕС Моника Станишева, бившият правосъден министър Зинаида Златанова и бившият директор на Държавната агенция по туризма Анелия Крушкова са били свързани с фирма, която е печелила обществени поръчки в България

Реакция: Прокуратурата игнорира изнесените данни.

 

Кога: Февруари 2014

Публикация: Властта и имотите на Делян Пеевски, bTV

Сюжет: Журналистическо разследване показва разминаване между декларираните и реално ползваните от депутата от ДПС имоти

Реакция: Прокуратурата игнорира да се занимава с казуса.

 

Кога: Март 2014

Публикация: Подсъдим и върховен съдия на тайна вечеря, Капитал

Сюжет: Подсъдимият по аферата "САПАРД" Марио Николов е засечен от репортер на вестника да вечеря в гръцки ресторант с бившия член на ВСС и тогава съдия ВАС Петър Стоянов. В същото време братът на Николов води дело пред Стоянов за значителна сума

Реакция: Прокуратурата игнорира данните.

Кога: Март 2014
Публикация: Фирмата, купила палата на Бареков, е на негови подчинени, ОфнюзСюжет: Публикацията разкрива, че новоснована фирма, собственост на две млади служителки на партията на Бареков е купила къща в Бояна за над 1 млн. лв.
Реакция: Прокуратурата игнорира данните.
 

Кога: Юни 2014 г.

Публикация: Паниката е по-голяма от проблема, Капитал

Сюжет: Изнесена е информация за умишлено клатене на банковата система:

Реакция: Прокуратурата разпорежда проверка, насочена срещу авторите на публикацията, която има за цел да установи техните източници. Няколко месеца по-късно държавното обвинение отказва да образува разследване. Данните за евентулани престъпления в публикацията не са обект на проверка.

 

Кога: Юни 2014

Публикация: Партията на Бареков набирала дарители без тяхно знание, bTV

Сюжет: Журналистическо разследване показа, че хора, които са декларирани от "България без цензура" като дарители на партията не са знаели за това. В редица други медии излизат данни за съмнителни обстоятелства около събраните от партията на бившия водещ дарения.

Реакция: Прокуратурата съобщава, че ще изиска записите от предаването, но случаят потъва.

 

Кога: Юни 2014

Публикация: Как вирее свръхсекретният допуск на Пеевски в държава от ЕС и НАТО? в. "Сега"

Сюжет: Публикацията е поредната, която разкрива съмнителни обстоятелства около начина, по който депутатът от ДПС Делян Пеевски се е сдобил с разршенеи за достъп до класифицирана информация

Реакция: Прокуратурата игнорира данните.
 

Кога: Август 2014

Публикация: Ахмед Доган и Емел Етем с кредитни карти от КТБ, без да ги декларират, Капитал

Сюжет: Публикацията разкрива данни, че само 67 души имат кредитни карти от банката на Цветан Василев, а лимитът на почетния председател Ахмед Доган на ДПС е най-висок - 78 хил. евро. Въпреки това, картата му, както и тази на бившия министър на държавната политика при бедствия и аварии не са били обявени в подадените от тях декларации за конфликт на интереси и по закона за публичност на имуществото на лица, заемащи висши държавни постове
Реакция: Прокуратурата игнорира данните.

Кога: Август 2014
Публикация: Митът: "Отворете здравата КТБ", Капитал
Сюжет: Публикацията изнася данни за кредитите, отпуснати от КТБ към свързани лица, визирайки данните от одитните доклади
Реакция: Прокуратурата разпорежда проверка, но не на фактите изнесени в публикацията, а на източниците на журналистите. Прокуратурата разпорежда на МВР да снеме обяснение от авторите на публикацията откъде имат цитираната информация. Миналата седмица прокуратурата обраузва досъдебно производство по случая.
 

Кога: Септември 2014 г.

Публикация: Да обереш затвора, Капитал

Сюжет: Служебен апартамент, ползван от години срещу символичен наем от бившия зам.-правосъден министър Сабрие Сапунджиева е ремонтиран основно със средства, предназначени за подобряване на местата за лишаване от свобода.

Реакция: Няма реакция на журналистическите публикации. Чак след като прокуратурата е сезирана от Министерство на правосъдието, започва предварителна проврека, която е възложена на най-ниската брънка в системата на МВР - районно полицейско управление. Преди няколко седмици е образувано следствено дело, по което обаче се разследват служители на затворите, но не и бившият зам.-министър от ДПС.

 

Кога: Октомври 2014 г.

Публикация: 154 коли за ДАНС и НАП с поръчки, подготвени за един участник, bTV

Сюжет: Разследване на bTV показва, че критериите по организирани от ДАНС и НАП обществени поръчки са така подбрани, че пасват само на конкретен производител на автомобили

Реакция: Прокуратурата игнорира изнесените данни

 

Кога: Ноември 2014 г.

Публикация: Съд в несъстоятелност, Капитал

Сюжет: Публикацията, която е продължение на няколко статии от последната година, разкрива схеми в Търговското отделение на Софийски градски съд, включително и конкретни дела, които повдигат подозрения за пране на пари от адвокат.

Реакция: Прокуратурата игнорира изнесените данни.
 

Кога: Януари 2015

Публикация: Как градският съд изхарчи четвърт милион евро, Капитал

Сюжет: Публикацията разкрива съмнителни обстоятелства при реализирането на европейски проект от бившето ръководството на СГГ

Реакция: Прокуратурата игнорира изнесените данни.

 

Кога: Февруари 2015

Публикация: Теория и практика на манипулацията, Капитал

Сюжет: Публикацията изнася данни за манипулиране на обществената поръчка за Северната тангента на Околовръстния път в полза на консорциум, свързан с Делян Пеевски

Реакция: Прокуратурата игнорира изнесените данни

 

Кога: Март 2015

Публикация: Прокуратурата смачка три съдебни решения и оневини Петьо Еврото, mediapool

Сюжет: Публикацията обръща внимание на държавното обвинение, че на три съдебни инстанции българският съд в прав текст е заявил, че бившият вече ръководител на Столичното следствие Петьо Петров е "емблематичен пример за полицейска провокация, инсценирана и проведена с участието на свидетеля Петьо Петров"

Реакция: На две инстанции покуратурата отказва да образува досъдебно производство, а Сотир Цацров - да внесе предложение за образуване на дисциплинарно производство срещу Петров. В резултат на това бездействие следователя напуска системата с дължимото му обезщетение.

 

Кога: Март 2015 г.

Публикация: Как гората над Котел изчезна пред очите на съвкупната власт, За семейните връзки и дървената мафия в малкия град, mediapool

Сюжет: Серия от журналистически разследване за незаконна сеч

Реакция: Няма реакция от прокуратурата
 

Кога: Април 2015

Публикация: "Разследване": По следите на екорекет, Нова ТВ

Сюжет: Псевдоеколози изнудват фирми за стотици хиляди левове.

Реакция: Прокуратурата игнорира изнесените данни.
 

Кога: Май 2015

Публикация: Стотици "червеи" лъснаха в Софийския градски съд, mediapool

Сюжет: Разследването разкрива, че разрешаването на незаконни СРС е било масова практика в ръководството на съда по времето на екипа на Владимира Янева

Реакция: Прокуратурата игнорира изнесените данни.
 

Кога: Юни 2015

Публикация: Фирма-касичка, Капитал

Сюжет: Публикацията изнася данни за корупционни практики при осъществявания от държавата фитосанитарен контрол

Реакция: Прокуратурата игнорира изнесените данни

Списъкът не е изчерпателен. Ще го допълваме.
 

Кога прокуратурата разпитва подателят на сигнала? Когато си иска. "Да снемат обяснения от автора - вас снемат ли ви обяснения като пишете?" така главният прокурор Сотир Цацаров обясни сутринта защо прокуратурата не е разпоредила да разпита автора на текста, станал причина за цялостна проверка на обществените поръчки в министерството на правосъдието. И допълни: "Не мога да си спомня за ваши колеги от Икономедиа, на които сме снемали обяснения" (тук Цацаров се разминава с истината, защото след разпореждане на прокуратурата, по трите проверки образувани за установяване на източници на публикации в "Дневник" и "Капитал" са снети обяснения от общо четирима журналисти.) Прокурори с дългогодишен стаж разказаха, че снемането на обяснения от подателя на сигнала е първото процесуално действие, което се извършва в рамките на подобна проверка: "Щом е назначена предварителна проверка, това означава, че няма достатъчно данни за образуване на досъдебно производство. Ето защо съвсем логично е да се покани този, който е изнесъл данните да изнесе повече информация." Двойните стандарти на прокуратурата обаче се отклоняват от тази практика. Така например по два от сигналите, които Николай Бареков беше подал (първият, станал причина за началото на проверка, насочена срещу президента Росен Плевнелиев, а вторият, станал причина за проверка на източниците на публикация във в."Дневник") евродепутатът въобще не беше извикан на разпит. По сигнала, който "Протестна мрежа" подаде през февруари 2014 г. срещу Цветан Василев, Делян Пеевски, Ирена Кръстева и Бареков,  са призовани част от подписалите го, които обаче са били разпитвани само за факти за банкера, но не и за останалите визирани в сигнала.

Бал без маски

Защо идеите за промяна на съдебния модел опънаха нервите на най-яростните им противници

Сотир Цацаров отрича да има конфликт с правосъдния министър. Едва ли обаче някой му вярва

Когато в четвъртък правосъдният министър Христо Иванов каца в Брюксел, за да се срещне с главния секретар на Европейската комисия (ЕК) Катрин Дей, той носи със себе си две новини. Лошата - че проектът за конституционни промени е бил бламиран в парламентарната комисия, а добрата - че най-накрая прокуратурата разследва министър за корупция. Него самият.

Съвсем не на шега по същото време на 2000 километра на изток Висшият съдебен съвет (ВСС) приемаше поредната декларация срещу правосъдния министър, като някои от членовете на съвета поискаха оставката му.

Съвсем насериозно ден по-рано прокуратурата се самосезира от анонимна публикация и разпореди пълна проверка на всички обществени поръчки, сключвани някога в Министерството на правосъдието. Пак тази седмица парламентарната коалиция, застанала срещу реформите (в която освен цялата опозиция влизат и фракции от управляващите), се втвърди и не подкрепи на комисия проекта за четвърта поправка в конституцията. Зад тази плетеница от събития договорките за съдбата на законодателните промени, които Христо Иванов лансира, за да постави основните за преформатиране на модела на управление на съдебната система и освобождаването и от изгражданите дълги години зависимости, продължават.

"Очевидно има огромна съпротива, очевидно тази съпротива идва от хората, на които настоящият модел им харесва, но сегашният модел на състояние на нещата не харесва на българските граждани. В момента падат маските и всеки избира страната, на която да застане", коментира Христо Иванов в четвъртък от Брюксел. 

 

Макар и натискът, на който той е подложен, да е започнал от първия му ден в правосъдното министерство, атаката срещу него през последните няколко седмици ескалира и става все по-видима и всестранна. От публичните сюжети се вижда, че основните неформални стълбове на демокрацията  – независима съдебна система, свободните медии и силна опозиция, са прогнили или несъществуващи. 

 

"КОЙ" си я владее [съдебната власт - бел. ред.]. Тя си е негова. Ако трябва да сме сериозни, смятам, че повишаването на независимостта на съда трябва да стане крайъгълен камък на българската демокрация. Не се ли спаси съдът, няма шанс за промяна в обществото", коментира през седмицата в интервю за mediapool членът на ВСС Галя Карагьозова, която подкрепя реформите. Ироничното е, че голяма част от медиите, които критикуват идеите за реформа, също са близки до този модел, а пък опозицията до такава степен е оплетена в собствените си интриги и зависимости, че не може да изпълнява политическата си функция.

 

С малко помощ отвън
Поводът за започналата в сряда от прокуратурата пълна проверка на всички обществени поръчки, правени някога от Министерството на правосъдието, стана публикация в "Труд" за договор за поддържане на климатици в Министерството на правосъдието на стойност 19 600 лв. без ДДС.

Статията, която беше определена като манипулативна и  невярна от правосъдното министерство, е подписана от автор "Калоян Стоев". Това е псевдоним, който седи над няколко текста, насочени срещу идеите за реформа.  Журналисти от всекидневника разказват, че тези текстове идвали "отвън" в късния следобед, което ставало причина за свалянето на страници с готови материали.

Не е нужно човек да следи всеки ден работата на прокуратурата, за да знае, че самосезирането и назначената мащабна проверка не е рутина, за каквото се опитва да я представи главният прокурор Сотир Цацаров. През последните няколко години в българските медии са публикувани стотици разследвания, които разкриват злоупотреби, чийто мащаб със сигурност е по-голям от поръчката за поддръжката на сто климатика. За тях обаче държавното обвинение е оставало със затворени очи.

В момента срещу Христо Иванов текат и поне още две прокурорски проверки, едната от които е по сигнал на създаденото преди няколко месеца сдружение "План Б". В това производство министърът ще трябва да доказва, че... той лично, а не друг се подписва вместо него, макар и подобно твърдение да се съдържа само в подателите на сигнала, които виждат разлика в подписите му.  Същото сдружение организира "спонтанен" митинг на млади активисти... в защита на ВСС от правосъдния министър. 

 

Към дългия списък от спонтанни мероприятия може да добавим и демарша на депутата от някогашната партия на Николай Бареков Светлин Танчев (братовчед на зам. главния прокурор Борислав Сарафов). В интервю за Канал 3, услужливо започващо с въпроса  ("Вярно ли е, че правосъдният министър е заложил на карта членството ни в Шенген, като на везните е сложил конституционната реформа?") Танчев поиска оставка на Христо Иванов.  Поводът - германския депутат Ахим Бархман му е бил казал, че правосъдният министър е настоял Германия да не подкрепя влизането на България в Шенген, "докато не се гласува съдебната реформа", което било национално предателство. 

 

Думите на Светлин Танчев бяха опровергани с официално писмо от Бархман, който заяви също така, че страната му подкрепя съдебната реформа на българското правителство.

Oтлагане или отрязване
Паралелно с тази драматургия във вторник временната комисия в парламента за промени в конституцията изненадващо отхвърли проекта, зад който бяха застанали всички партии, участващи в управляващата коалиция, с изключение на АБВ. Двата гласа, които не достигнаха, всъщност бяха на отсъстващите Димитър Делчев (Реформаторски блок) и Емил Димитров (Патриотичния фронт), които са сред вносителите на проекта. Решението на комисията по никакъв начин не предопределя това, което ще се случи в пленарната зала, но носи политически негатив за нейните основни носители и обратното - налива вода в мелницата на противниците на промените.

Оттук нататък пътищата пред проекта са няколко, като основната интрига е кога точно ще влезе в пленарната зала. Според конституцията промените трябва да бъдат гласувани не по-късно от три месеца след внасянето им, което означава, че проектът може да бъде подложен за първо гласуване до края на август.

За да минат промените, са необходими минимум 160 гласа, с колкото управляващите не разполагат. Нещо повече - АБВ, които са част от управляващата коалиция, имат политическо решение да не подкрепят проекта. Другата политическа сила, на която управляващите разчитаха - БСП също втвърди позициите си и ако доскоро даваше знак, че може да гласува "за" промените, тази седмица показа, че е категорично "против". За промяна на позицията не помогна дори и договорката, че освобождаващият се скоро пост на омбудсмана може да бъде "даден" на червения депутат Мая Манолова.

Отлагането на гласуването във времето може да даде възможност за продължаване на преговорите. Източници на "Капитал" разказват, че "на масата" са поставени не един и два поста, които парламентът трябва да попълни до края на годината. Пречка пред подобен сценарий са насрочените за есента местни избори и предшестващата ги предизборна кампания, която със сигурност ще затрудни мобилизирането на сили в края на лятото и началото на есента.

Евентуалното отхвърляне на промените може да дестабилизира и без това крехкия баланс в управлението. Нещо, за което през седмицата намекна Радан Кънев в интервю пред "Дневник": "Неуспехът само на конституционните промени ще вкара България в състояние на криза - и вътрешна, и международна -  трябва да сме наясно с това." Лидерът на ДСБ набелязва и евентуалният следващ ход  "ако - недай боже - не минат промените на конституцията": "ще настояваме за радикални мерки в самия закон, които да изчистят туморите, които пречат в момента", а от съдбата на тези промени "законът за съдебната власт може да реши съдбата на настоящото мнозинство и на правителството в този му вид".

Притесненията на правосъдния министър са, че реформа само през устройствения закон на съдебната власт няма да позволи трайно и стабилно преформатиране на модела на нейното управление, за което настоява самата ЕК. 

Източници от управляващата коалиция разказаха пред "Капитал", че съществува и реален вариант промените в конституцията да получат неочакваната подкрепа от ДПС, но само на първо четене. За разлика от БСП, която се страхува, че може да плати и политическа цена, ако "играе" с управляващите, ДПС, която няма подобни притеснения, може да използва възможността, за да се възползва от разпродажбата на постове, като в замяна спомогне за отпускане на напрежението, което отхвърлянето на проекта неминуемо ще предизвика. Движението на няколко пъти е помагало на ГЕРБ в ключови гласувания в рамките на този парламент, а в началото на годината гласува за стратегията за съдебна реформа.

Гласуването на промените на първо четене съвсем не означава тяхното окончателно приемане. Ако се съберат гласове за т.нар. малко конституционно мнозинство (т.е. 160, а не 180 депутата), второто гласуване може да бъде отложено до пет месеца след първото. Това ще позволи въпросът със съдебната реформа да бъде изместен за началото на следващата година, т.е. след местните избори. Протакане, което е от полза не само на част от управляващите, но идва и като бонус за бенефициерите от статуквото в правосъдната система. 

 

В началото на година Брюксел отпусна сериозен кредит на правителството и прокуратурата (последното по настояване на премиера Бойко Борисов) с януарския си доклад, който според източници на "Капитал" от комисията е изчерпан още в първите няколко месеца. Преди няколко месеца първият зам.-председател на ЕК Франс Тимерманс директно заяви, че подобни компромиси няма да бъдат правени и комисията ще очаква реални и системни резултати. Предвид липсата на каквито и да било успехи в борбата с организираната престъпност и корупцията мащабната съдебна реформа и създаването на антикорупционни органи са единственото, с което България може да се похвали пред комисията, която следващата сряда ще направи т.нар. устен доклад за напредъка в ключовите области. 

 

Кой и защо всъщност е против

Разделяне на ВСС на съдийски и прокурорски камари, скъсяване на мандата му, въвеждане на явно гласуване на назначенията в съдебната власт и засилване правомощията на съдебния инспекторат - това са идеите в четвъртата поправка на конституцията, които предизвикаха съпротивата през последните няколко месеца. Ако тези текстове бъдат приети, голяма е вероятността действащият модел на управление на системата да бъде безвъзвратно променен.

 

Ето защо не е учудващо, че най-шумните реакции идват от мнозинството в сега действащия състав на съдебния съвет. През последните няколко седмици стана традиция в началото на заседанието на кадровия орган да се отделя по някой друг час за дружна критика срещу министъра, като тази седмица наред с приетата декларация срещу него няколко членове директно поискаха оставката му, защото ги "обижда на корейци". Преди време Христо Иванов сравни едно от събранията на съдиите, на които се обсъжда проектът за съдебната реформа, с партийно събрание в Северна Корея. 

 

За лицемерното поведение на кадровиците на съдебната власт е показателен фактът, че те подминаха с пълно мълчание съобщението, което преди две седмици им отправи пленумът на съдиите от Върховния касационен съд. Висшите магистрати на практика обявиха съвета в несъстоятелност, като казаха, че този му състав не се ползва с доверието на съдиите.

Реакцията на мнозинството в съдебния съвет е рефлексия от страха, че мандатът му, който изтича в края на 2017 г., може да бъде прекъснат по-рано. Идея, за която неколкократно намекна премиерът Бойко Борисов и която на първо време ще създаде проблем за част от членовете на съвета, защото немалка част от тях през последните седем години са заемали синекурни длъжности (някои от тях идват от Инспектората към ВСС) и евентуалното им връщане в съдебната система би означавало, че ще трябва да се трудят наравно с редовите магистрати, чиито проблеми пренебрегваха.

Хипотетичното предсрочно разпускане на съвета и формирането на следващ, по съвсем нови правила и с реална представителност на всички съдии и прокурори, ще предизвика тежка щета за тези, които контролират сегашния ВСС, а през него и съдебната система. И това е големият проблем - актуалното разпределение на силите позволяваше налагането на близки до ДПС кандидатури на важни постове, но то затваря и един друг порочен модел за консумиране на властта.

От източници в изпълнителната власт "Капитал" научи, че още при определяне на границите на съдебната реформа Христо Иванов е направил компромис пакетът за конституционни промени да не засяга правомощията и продължителността на мандата на главния прокурор, структурата на прокуратурата, както и създаването на независим орган за разследване, който да се занимава с корупцията по високите етажи на властта. Всички тези изисквания щели пряко да засегнат лостовете за влияние на главния прокурор. След като правосъдният министър Христо Иванов е направил тази отстъпка, Бойко Борисов е дал зелена светлина за останалите промени - преформатиране на модела на администриране на съда и прокуратурата, както и въвеждането на явно гласуване по кадровите и дисциплинарните въпроси на съвета.

Сегашната конфигурация на ВСС позволява на Сотир Цацаров да разчита на пълно мнозинство, от което се възползва не само за назначаването на магистрати на ръководни длъжности както в държавното обвинение, така и в ключови съдилища. Главният прокурор налага тезата, че промяната на модела на ВСС не е толкова важна за обществото, колкото реформа на процесуалните закони и други "прости практични неща", като "кой ще пази съдии и прокурори в 42 сгради".

Въпреки че отрече да има каквато и да е била връзка с разногласията в дебата за съдебна реформа, разпоредената от прокуратурата пълна проверка на обществените поръчки на ръководеното от Христо Иванов министерство показва, че Сотир Цацаров, който все по-често прави политически коментари, е решен да брани позициите си и използвайки и ресурса на институцията. Нещо, което виждаме редовно през последните години – и с Костинброд, и с неслучилото се дело за масовото подслушване от Цветан Цветанов, и с проверката срещу президента Росен Плевнелиев.

А явно целта на цялата пиротехника е да постави радетелите на реформата в сюжета на онзи стар виц, в който се обадили от Радио Ереван на случайно избран севернокорейски гражданин и го попитали как е положението в държавата, а той отговорил: "Не мога да се оплача."

capital.bg

Т. Дончева: Доган, Пеевски, олигарси и масони диктуват в съдебната система

Татяна Дончева

Сега имаме деморализирана система, в която има професионални магистрати, но те са изтикани от фаворитите на злите сили в ъгъла и никога няма да са на ръководна позиция

"Премиерът и лидер на ГЕРБ Бойко Борисов ще се кандидатира за президент на изборите за държавен глава догодина и смята, че за това му е нужна подкрепата на ДПС", заяви в интервю за бТВ лидерът на "Движение 21" Татяна Дончева.

Според нея, това е причината Борисов "само формално" да подкрепя идеите на министъра на правосъдието Христо Иванов за реформа в съдебната система. Дончева уточни, че симпатизира на министъра, но не безкритично.

"Българската съдебна система не просто е лишена от воля, там има кадрови влияния много отдавна – олигархични кръгове, масонски ложи, кръгът Доган-Пеевски, известен като КОЙ. И всеки смята, че най-важното е неговото влияние в съдебната система – може да поръча определени неща на определени нива", коментира Дончева. 

По думите й създаването на този модел е започнало през 2003 г.

"Ние имаме проблем, различен от румънския. Проблемът на липса на хора с мисъл в съдебната система стои, но не е достатъчно да има такива хора. "Злите сили" разпростират влиянието си и от 2003 година са едни и същи, макар да сменят играчите във Висшия съдебен съвет", категорична бе Дончева.

"На нас не ни е достатъчно да направим нов конституционен модел. Ако тези лица вече 10 години са излъчили своето влияние с мрежи, нищо няма да направите. Сега имаме деморализирана система, в която има професионални магистрати, но те са изтикани от фаворитите на "злите сили" в ъгъла и никога няма да са на ръководна позиция. Затова за тях е много възлово да стане тази драматична и радикална промяна. Затова и прокуратурата трябва да се извади от съдебната система и да има прочистване от хората на "злите сили", добави още Татяна Дончева.

Според нея конституционните промени, заложени от Христо Иванов, са изключително минималистични и няма да свършат никакви радикални промени и не поставят фундамент, който да възпрепятства влиянието на "злите сили".

Дончева е категорична, че предложените промени в Конституцията, които вече се обсъждат в парламента, няма да доведат до очакваната реформа в съдебната система.

"Прокуратурата трябва да се извади от съдебната система. Трябва да се прочисти от онези, които злите сили са излъчили", смята Дончева.

Татяна Дончева очаква да има осъдени, и то не само в България, за фалита на КТБ.

Що се отнася до метаморфозата на Георги Близнашки от протестър до съветник на ДПС, Дончева не видя "метаморфоза". "Човешко е да иска да получи повече признание, което не е получил преди", заяви тя.

Доклад: Магистрати бавят дела над 20 години, прокурори и съдии често са неподготвени

13 юни 2015, Дневник.бг

Софийските съдилища са гледали гражданско дело 21 години, а държавното обвинение е разследвало случай на блудство и изнасилване на непълнолетно момиче близо 20 години. Това са част от примерите, които Инспекторатът към Висшия съдебен съвет (ВСС) посочва в доклада си за 2014 година, за установените драстични забавания на дела. През миналата година институцията е проверила 32 съдилища, 27 прокуратури и шест окръжни следствени отдели.

Освен тези примери, инспекторите са отчели като цяло негативни тенденции, че съдилищата не решават делата с необходимата бързина, бездейства се през дълги интервали от време, а прокуратурата не изпълнява дадените от съда указания. Инспекторатът констатира още, че съдии и прокурори влизат неподготвени по дела в залата, разследващите не проявяват достатъчно активеност, сроковете, посочени в процесуалните закони не се спазват.

 

През 2014 година са подадени 581 заявления за бавно правосъдие, а от тях 365 са приети за основателни – 251 са по граждански дела, а 114 – по наказателни. Изплатени са 413 300 лева обезщетения. През миналата година инспекторатът само четири пъти е отправил предложение за дисциплинарни проверки към Висшия съдебен съвет, въпреки че са постъпили 1854 оплаквания за различни нарушения от съдебните органи. От тях над 400 са оставени без разглеждане.

И  ... Софийският градски съд и Ченалова
През 2014 година инспекторатът е отправил 212 препоръки до административни ръководители. Сред тях е и бившият председател на Софийския градски съд Владимира Янева, която е получила инструкции във връзка с четири дела на съдия Румяна Ченалова, станала известна с действията си по случая "Белведере". Янева е трябвало да предприеме мерки за оптимизиране на сроковете по насрочване, движение и приключване на делата на състава, който Ченалова е председателствала,  да изисква справки на всяко тримесечие за дейността на съдията-докладчик, свързана със сроковете за обявяване на съдебните решения.

Янева е уведомила инспекторите, че е изпълнила препоръките. Което не пролича в края на миналата година, когато тя и нейните заместници бяха изслушани във Висшия съдебен съвет заради сигнали от съдии за лошо управление. В крайна сметка Янева беше отстранена заради разследването по "Червеи", а срещу Ченалова бяха образувани три дисциплинарни проверки и едно досъдебно производство (тя дори беше задържана и прекара 72 часа в ареста). Темата за случайното разпределение на делата обаче все още е актуална, след като и досега не е изработена по-защитена версия на системата.

Причината разследване на блудство и изнасилване на непълнолетна да се проточи над 20 години, е защото  Софийската районна прокуратура го спира за цели 16 години заради отсъствието на свидетел.

Въпросният свидетел обаче многократно е преминавал границата,

установя проверка в регистрите на МВР по-късно при възобновяването му. Затова инспекторите пишат: "разследващите, ако са проявили нужното усърдие, са могли да издирят и призоват лицето и да преодолеят на по-ранен етап пречките, довели до спирането на производството. Досъдебните производства не се ръководят, организират и провеждат по начин, който да осигури спазване на разумния срок при разследването на делата", пише в доклада.

Заради пропуски в администрирането на жалбите до горестоящите съдилища, софийските съдилища са забавили гражданско дело цели 21 години и 7 месеца. Делото е било по Закона за собствеността, а основната причина за продължителната забава е погрешното прилагане на делото по друго дело (в продължение на 13 години) след връщането му от ВКС за ново разглеждане от друг състав на СГС. Същевременно ВКС е насрочил първото по делото заседание година и три месеца след образуването му.

Сред другите примери, посочени в доклада са дело за делба, продължило над шест години в Софийския районен съд и още седем в горната инстанция - Софийския градски съд. Дело за грабеж пък е било забавено на 15 години по вина и на разследващите, и на съда.

Живко Сталев: „както лошата храна разваля стомаха, така и лошата духовна храна разваля разсъдъка“

Живко Сталев – „както лошата храна разваля стомаха, така и лошата духовна храна разваля разсъдъка“. И моята убедена съпричастност с доказаното от КРИСТИЯН ТАКОВ - "13-те опорни точки срещу съдебната реформа

Когато съдебната реформа се зададе, противниците й реагираха първосигнално и решиха, че с килограми и тъпота ще затрупат идеята. После разбраха, че не става. Сега вече ги е срам да са „против“ открито. И ги е страх.
Прибегнаха към интелекта или онова, което го замества при техните организми.
И родиха. Да видим, какво.
Новите опорни точки срещу съдебната реформа могат се обособят в четири групи.
Първа група: Отклоняване на вниманието и усилията към частни, ежедневни и сравнително дребни проблеми

Езикови проявления:

„реформата трябва да се съсредоточи към недоделките в процесуалните закони (ГПК, НПК)“
„проблемът не е във Висшия съдебен съвет, а на „друго място“
„реформа, да, разбира се… ама не точно такава, а малко по-инаква“
„трябва да помислим зряло, да преценим задълбочено и да преценим мъдро“
„не е там проблемът на държавата и няма да се свърши тази работа така„.

Няма обаче да чуете, къде, аджеба, е проблемът и как ще се свърши работата.

Към тази група се включва и опитът за отклоняване и отсвирване на нещата към едно далечно и неопределимо бъдеще. Типичен представител е любимият ми „просветителски“ аргумент: „дайте да наблегнем на образованието, та като го оправим, след 20-30 години ще вземат да излизат блестящи юристи. И тя системата, сама ще си се оправи“. Разбира се, предполага се, че междувременно ще им преподаваме ние – че кой друг?

Цел – замазване, отлагане, изкривяване, обезсилване и най-добре – провал на реформата.

Хитрото на тая група опори е, че посочените проблеми безспорно съществуват; решаването им обаче няма да преодолее най-дебелите и болезнени в момента пороци на правораздаването. По същата логика – да вземем първо да се преборим с диабета, озоновата дупка, бездомните кучета и ниските заплати на учителите, а после да се захванем със съдебна реформа.

Всъщност, всеки трябва да си копае нивата. Проблемите в едно общество се решават паралелно. Подобни призиви целят, да отклонят обществена енергия от съдебната реформа и да я оставят да потъне в пясъците на въпроси, които интересуват само част от хората. Това са опити за отлагане на неизбежното и приличат на уговорките между пенсионерки по телефона – „Айде, Ветке, да се видим най-после – ама като се позатопли времето“. Вече е жега и се не трае, Ветке!
Втора група: Политически аргументи от тип „заклинание“

Езикови проявления:

„разделянето на ВСС е самоцелно“ (и ние няма да го подкрепим);
„нарушава се независимостта на съдебната власт“;
„цели се подмяна на хората“ (?) във ВСС, ВАС, ВКС и т.н. и т.н..

Заклинанията са по дефиниция леко слабоумни. Те затова са и аксиоматични. Носителите на такива послания никога не аргументират, нито се задълбочават. Те стрелят с къси глупости. Всяко пояснение би им съборило картонената кула.

Този тип аргументи са лозунгарски, аксиоматични и магически. Те въздействат върху обичливи привърженици, защото са от типа „айде, наш`те!“. Който си ви обича, няма да си ви и пита.

Ако накарате такъв аргументатор да обясни, какво точно е „съдебна власт“ и има ли разлика между нея и „правораздавателна система“, или като как всъщност точно и само по себе си се посяга на нейната независимост, или пък какво е съдържанието на тази независимост, ще чуете дълбоко хлъцване. Може да предизвикате и мозъчен инцидент.
Трета група: „Научни“ аргументи

Носителите на тия аргументи са по-извисени. Някои от тях дори вероятно си вярват. Неразбрали или забравили, за какво става дума в правото, те са се опили от хълцаща публика, която шъпне „Леле, как сложно го каза!“. За да аргументираш така е препоръчително, да си поне доцент. Изречения, по-къси от 17 реда са забранени. Обърканата пунктуация е предимство. Логическите грешки са задължителни. Връзката с действителността задължително трябва да е скъсана, а най-добре е, никога да не е била установявана.

Езикови прояви:

Позоваване на практика на Конституционния съд, съгласно която „както е известно“, е нужно Велико народно събрание за такава реформа. Обикновено се гарнира с вездесъщото решение № 3/2013 на КС. След клетва в решението и в значението му (без цитат, по възможност), се „обяснява“, че въз основа на него, реформата може да се инициира само от Велико Народно събрание

Това е т.нар. „рестриктивен“ аргумент.

Целта е да ни облъчат с идеята, че реформата е всъщност политически невъзможна – защото засега е практически немислимо, да се свика Велико народно събрание.

Другият тип „научен“ аргумент бие в точно обратната посока – че въобще няма нужда от промяна в Конституцията и реформата може да стане с просто изменение в Закона за съдебната власт.

С този аргумент пак се цели осуетяване на реформата, но по друг начин. Ако законодателните изменения не са предшествани от конституционна промяна, в удобен момент те ще бъдат атакувани пред Конституционния съд. В зависимост от „подходящ“ негов състав реформата ще бъде или осуетена, или осакатена, или най- малкото забавена.
Четвърта група: Ниска топка

Най-тривиалният аргумент. От архаичен тип. Обидно ниска топка, но има своя публика.

Първият тип от тази група е: „ние не сме корумпирани, дайте доказателства , че сме„. Обикновено се настоява на договор за подкуп, искат се писмени показания с нотариална заверка на подписа (задължително и от далия подкупа, и от получилия го). Като не се представят, настъпва тържество. Произнася се мантра за правовата държава, накърнени човешки права на заподозрения в корупция и той влиза целият в бяло – като Орешарски на прием при Иван Искров.
Другият тип аргументит е на атавистично ниво. Копае под дъното с народностна ирония от типа „Ти ли па че ми кажеш на мене“. С такъв тип аргумент се стреля предимно по чужденци. Негови мишени напоследък бяха френският посланик Ксавие дьо Кабан по повод казванията му за съдия Румяна Ченалова и за „гнилите ябълки“ и Моника Маковей. На посланика му казаха да се държи прилично и дипломатично – т.е. да си трае. На Моника Маковей й казаха, че нея и в Румъния не я обичат; камо ли в България.

Что делать?

В това многоговорене как да отсеем плявата от зърното и как да разберем кого да слушаме и от кого да се пазим? Много е просто, всъщност:

Виж, кой говори.

Ако лицето има дузина провали, десетки позори и плува в подозрения, просто спрете да слушате. Няма смисъл. Само ще ви облъчва с тъпота.

Ако някой говори неясно, това значи, три неща:
или сам въобще не разбира, какво приказва;
или ви лъже;
или и двете.

По думите на големия наш професор по право – Живко Сталев – „както лошата храна разваля стомаха, така и лошата духовна храна разваля разсъдъка“.
И още няколко неща:

· не гледайте сутрешен блок, в който прекъсват събеседника по три пъти на изречение и осем пъти в минута;
· не гледайте интервю, в което водещият е отишъл на крака в злачно-сенчест кабинет с ненатрапливи следи от късен сталински барок, та да подаде удобни въпроси на благосклонен властник;
· не гледайте предаване от типа „Всички гледни точки“, в който точките се представят едновременно и чрез надвикване на опонентите – минимум петима, без горна граница;
· не гледате рубрика, която неизменно завършва с думи на водещия „това е тема с продължение“;
· не гледайте разговор, в който бос в материята водещ смело обявява битка на крокодил в родното блато на крокодила и крокодилът го хапва на нафора;
· не изслушвайте допитвания до „обикновени хора“ по улицата или „на пряката ни телефонна линия“ по въпроси на атомната енергетика, рефинансирането на външния дълг и абстрактното изкуство;
· не бъдете аудитория на формати от типа „Срещи в градския нужник“;
· не гледайте водещ, който е допускал някой от изброените грехове."
________________________________

29 май 2015, от профила на Ilian Nistorov

В Министерство на околната среда и водите четат съдебната практика както дявола евангелието

Кирил Терзийски, ПДИ

Кирил Терзийски

Втора година поред Министерство на околната среда и водите (МОСВ) заема позиция, че по реда на Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ) може да се иска информация, но не и достъп до конкретни документи. В съответствие с тази позиция, министерство и подчинените му структури редовно отказват да предоставят конкретни документи. В случаите, когато министерството реши да предостави достъп, това става чрез преразказване на документите в писмени справки, за които понякога се искат баснословни суми. Опитите на две неправителствени организации да убедят министерството, че подобна позиция и практика по ЗДОИ не само е незаконосъобразна, но и противоречи на трайната съдебна практика, удрят на камък.
        

Припомняме, че действително през 2003 в съдебната практика бе поставен като дискусионен въпросът дали заявителите могат да опишат в заявленията си исканата информация като посочат конкретни документи. Появи се колеблива съдебна практика на тричленни състави на Върховния административен съд (ВАС), според която по реда на ЗДОИ може да се иска информация, но не и само достъп до документи като материален носител на информацията. Още през 2004 обаче тази практика бе коригирана с решение на петчленен състав на ВАС[1], според което документите представляват материални носители на информация и няма пречка искана по ЗДОИ информация да бъде описвана от заявителите чрез посочване на конкретни документи.  С това решение на петчленен състав на ВАС възникналият като дискусионен в съдебната практика въпрос бе еднозначно разрешен и до 2006 съдебните състави потвърждаваха тази практика. Друг петчленен състав на ВАС посочи в свое решение, че: Не бива да се забравя, че терминът информация е синоним на документ. Думата информация следва да се разбира като документ, който доставя сведение за нещо. Съдържанието на документа е информацията, която той предоставя за определени факти или обстоятелства. Следователно, без документ не може да има достъп до обществена информация. Достъпът до обществената информация е равносилно на получаване на документа, който съдържа тази информация[2].

Впоследствие, през 2007 и 2008 отново се появиха съдебни решения на тричленни състави на ВАС, според които по реда на ЗДОИ може да се иска информация, но не и само достъп до документи като материален носител на информацията. Обяснението за повторното поставяне на този въпрос в съдебната практика бе, че през 2007 без предварителна подготовка делата по ЗДОИ започнаха да се разглеждат от Трето отделение на ВАС, вместо от разглеждалото ги 7 (седем) години поред Пето отделение. Това частично изгубване на приемствеността в съдебната практика бе преодоляно с решение на петчленен състав на ВАС от 2008, с което бе отменен отказ на министъра на културата да предостави копие от своя заповед[3]. В него магистратите изложиха най-подробни доводи, според които дали се иска конкретен документ или се иска описателно информацията в него е без значение за валидността на зявлението за достъп до информация. През 2011 отново с решение на петчленен състав на ВАС министърът на вътрешните работи бе задължен да се произнесе по искане за достъп до договора на вече несъществуващото Министерство на извънредните ситуации (МИС) с фирма „Контракс” за проектиране, изпълнение и издръжка на Центъра за аерокосмическо наблюдение. Петчленният състав на ВАС отново прие, че дали се иска конкретният материален носител на информацията или се иска описателно самата информация е ирелевантно за дължимостта й[4].

Изложеното ясно показва, че към момента въпросът за формулиране на заявлението за достъп до информация е решен еднозначно с четири решения на петчленни състави на ВАС, според които документите представляват материални носители на информация и няма пречка искана по ЗДОИ информация да бъде описвана от заявителите чрез посочване на конкретни документи. В мотивите на решенията си всички петчленни състави на ВАС се обединяват около извода, че дали се иска конкретния материален носител на информацията или се иска описателно самата информация е ирелевантно за дължимостта й.

Във връзка с описаната съдебна практика на петчленни състави на ВАС и с оглед зачестилите случаи, в които МОСВ отказва предоставяне на информация с мотив, че по реда на ЗДОИ не могат да се искат конкретни документи, на 3 октомври 2014 неправителствената организация „ВВФ – Световен фонд за дивата природа, Дунавско – Карпатска програма България“ отправя предложение до МОСВ да преразгледа и уеднакви административната си практика като осигури гарантирания от закона достъп до информация, включително и под формата на копия от документи. В отговор, с писмо от 9 декември 2014 министърът на околната среда и водите Ивелина Василева изразява становище, че при постановяване на решенията/ отказите за предоставяне на информация министерството се съобразява с преобладаващата съдебна практика, според която, когато искането в заявлението за достъп до обществена информация на молителя е да получи копия от документи, а не информация, не е налице валидно искане за достъп до обществена информация. В подкрепа на тази позиция в становището на МОСВ са цитирани три решения на тричленни състави на Върховния административен съд (ВАС).

Изправени пред невъзможността да убедят министъра, че практиката да се отказва достъп до документи е незаконосъобразна и в противоречие с трайната съдебна практика на петчленни състави на ВАС, в началото на 2015 „Световния фонд за дивата природа – България” се обърнаха към ПДИ с молба за подкрепа. Паралелно с това в ПДИ постъпи и сигнал от страна на Петър Пенчев – член на Обществения съвет на Асоциация на свободното слово „Анна Политковская” и зам.-председател на Национално движение „Екогласност”, който също се бе сблъскал с практиката на министерството да отказва предоставяне на достъп до документи.

На 3 февруари 2015 ПДИ подаде становище, с което на свой ред отправи предложение до МОСВ за усъвършенстване на дейността на министерството по прилагането на ЗДОИ чрез преустановяване на административната практика да се отказва достъп до копия от документи. В становището си изложихме подробно и детайлно развитието на съдебната практика по спорния въпрос като акцентирахме върху това, че преобладаващата съдебна практика (и то на петчленни състави на ВАС) не е в смисъла посочван от МОСВ.

Отговорът на министъра разби надеждите ни, че съдържателният диалог и положителната промяна са възможни в тази толкова важна за околната среда институция.

С писмо от 19 март 2015 министър Василева ни уведоми, че по въпроса за достъп до документи е налице противоречива практика на ВАС, поради което министерството е възприело подход, когато се иска достъп до документ да предоставя информацията под формата на писмена справка, в която се преразказва съдържанието на съответния документ. Убедена в законосъобразността на този подход министър Василева ни уведомява, че ще го прилага до постановяване на тълкувателно решение на ВАС или до нормативно изменение, което ще изключи възможностите за противоречиво тълкуване.

Направо да онемее човек. Как успя министърът да види противоречие там, където има несравними неща? От едната страна са няколко колебливи решения на тричленни състави на ВАС, а от другата - трайна съдебна практика на петчленни състави на ВАС. Все пак петчленният състав на ВАС е едно ниво по-високо в съдебната йерархия от тричленния състав. Това обаче явно не е достатъчно за министър Василева, която не признава въпроса за еднозначно решен от петчленни състави на ВАС и смята, че е необходимо да бъде постановено тълкувателно решение от Общото събрание на колегиите на ВАС по въпроса. Единствената друга възможност заявителите да получават копия от документи министърът вижда в изменение на ЗДОИ. Уви, Василева не излага в детайли идеите си за промяна на закона, но може да се предположи, че една промяна в стил Специално за министъра на околната среда отбелязваме, че по ЗДОИ могат да се искат документи – би свършила работа.

За съжаление, в случая, хуморът е за сметка на прозрачността и достъпа до информация. В реалността незаконосъобразната практика на МОСВ се прилага с пълна сила. Нещо повече, тя се прилага и от част от подчинените на министерството структури. Това пролича и в рамките на проучването на ПДИ на институциите по ЗДОИ през 2015.

В тазгодишното проучване искахме от институциите достъп до копия от заповеди за определяне на служители по ЗДОИ и длъжностните характеристики на съответните служители. МОСВ ни отговориха, че служителите по ЗДОИ са определени във вътрешните им правила, които са публикувани и ни предоставиха само извадка от длъжностните им характеристики. Басейнова дирекция – Благоевград ни уведоми, че заявлението не следва да бъде удовлетворено, тъй като по реда на ЗДОИ може да се иска информация, но не и достъп до документи. Решението на директора на Басейновата дирекция е обжалвано от ПДИ. Предстои образуването на дело в Административен съд – Благоевград.

С подкрепата на ПДИ е заведено дело и срещу отказ на МОСВ да разгледа заявление на Александър Дунчев (София), с което се иска копие от анализ на министерството относно уреждането на  взаимоотношенията на държавата със собственици на обекти, разположени и въздействащи върху околната среда в националните паркове. Отказът отново е с мотив, че заявлението не съдържа искане за информация, а само претенция за предоставяне на документ. Предстои разглеждане на делото от ВАС на 22 април 2015.

Единственият светъл лъч в тази ситуация е, че както отказите на МОСВ да предоставя достъп до документи, така и тези на подчинените му структури, продължават да подлежат на съдебен контрол и могат да бъдат преодолени във всеки конкретен случай чрез обжалване по съдебен ред. Остава въпросът защо е нужно всеки път, когато заявител желае да получи достъп до документ, а не до преразказ с елементи на разсъждение, достъпът до заветния документ да минава през воденето на съдебно дело. Остава и надеждата, че след спечелването на определен брой дела срещу министерството или подчинените му структури тази порочна административна практика ще бъде преустановена.

---

[1] Решение № 2113/09.03.2004 г. по а. д. № 38/2004 г. на ВАС, Петчленен състав, съдия-докладчик Андрей Икономов.

[2] Решение № 1165/01.02.2006 г. по а.д. № 9728/2005 г. на ВАС, Петчленен състав – ІІ колегия, съдия-докладчик Иван Трендафилов.

[3] Решение № 8969/24.07.2008 г. по а.д. № 6569/2008 г. на ВАС, Петчленен състав – І колегия, съдия-докладчик Цветана Сурлекова.

[4] Решение № 2761/23.02.2011 г. по а.д. № 13930/2010 г. на ВАС, Петчленен състав – ІІ колегия, съдия-докладчик Любомира Мотова

© 2015 Програма Достъп до Информация