Дигиталните архиви на Политбюро и „народния съд” влизат в училище

Председателят Държавна агенция „Архиви” доц. Михаил Груев и Крис Чънг, генерален мениджър на Samsung България след подписаното споразумение за партньорство | Фотограф: Христо Христов.

Част от дигитализираните държавни архиви, сред които са документите на Политбюро на ЦК на БКП и тези  за „народния съд”,  ще бъдат предоставени за създаване на дигитално съдържание, което да се използва в обучението по история, литература и изкуства в училище.

Съдържанието ще бъде достъпно чрез онлайн платформата на Samsung Smartclassroom.bg, която ще започне да функционира ефективно в края на месец октомври 2015 г.

Това стана ясно днес, след като председателят на Държавна агенция „Архиви” доц. Михаил Груев и  Крис Чънг, генерален мениджър на Samsung България, подписаха споразумение за партньорство. Неговата цел е да подпомага дигитализирането на държавните архиви, а чрез  програмата „Смарт класна стая” на Samsung създаденото дигитално съдържание да се използва като допълнителен ресурс в обучението по история, литература и изкуства в училище.

По време на съвместната им пресконференция беше разяснено, че 
SmartClassroom е уеб базирана платформа за интерактивно и колаборативно обучение, предназначена за учители и ученици от цялата страна, която може да се използва както за работа в клас, така и за самостоятелна работа вкъщи. Учебното съдържание, качено на тази платформа, което ще бъде споделяно, ще е внимателно подбрано и предварително одобрено от образователни експерти.

Председателят на Държавна агенция „Архиви” Михаил Груев изрази задоволство от подкрепата и възможността дигитализираните вече национални архиви да бъдат популяризиране чрез уеб базираната платформа в училище. Техническата подкрепа на Samsung България е не по-малко ценна за агенцията, чийто държавен бюджет през последните години е постоянно орязван и тя се нуждае от технически и финансов ресурс за продължаване на дигитализирането на архивното наследство на страната и неговото съхранение.

„Решението за партньорство с Държавна агенция „Архиви“ е продиктувано от нашите приоритети чрез своите иновации и технологии да създаваме положителна промяна в живота на хората и обществото, в което работим и оперираме като компания”, заяви заяви Крис Чънг, генерален мениджър на Samsung България.

„За нас това споразумение е възможност не само да подпомогнем процеса на дигитализация и съхранение на важни и ценни национални документи от българската история и култура, но и да осигурим възможност това дигитално съдържание да бъде достъпно за всички учители и ученици, спомагайки за по-атрактивен и ефективен процес на обучение“, допълни той.

Споразумението е за срок от три години. В рамките на партньорството Samsung България ще осигурява специализирана техника, която ще се използва за дигитализация на ценни документи и архиви от държавната агенция.

Използването на дигиталните технологии ще допринесе значително за опазването и популяризирането на архивите като част от националното културно богатство и ценен информационен източник, убедени са Държавна агенция „Архиви” и Samsung България.

Дигитализирането на държавните архиви в България започна през 2012 г. До тази година Държавна агенция „Архиви” е пуснала онлайн следните дигитални проекти:

• Протоколите на Политбюро на ЦК на БКП (1944-1989) – линк към сайта;
• Загиналите военнослужещи в Балканските войни (1912-1913) – линк към сайта;
• Полицейските досиета на известни личности преди 1944 г. – линк към сайта;
• Еврейската общност в България – линк към сайта;
• „Народният съд” (1944-1945) – линк към сайта;
• Войните на България (1878-1945), в момента е представена само Втората световна война (1939-1945) –линк към сайта;
• Фотоархив – линк към сайта.

Отделно от споразумението със Samsung България Държавна агенция „Архиви” обяви на пресконференцията финализирането на предаването на архива на Кимон Георгиев. Огромният по обем личен архив на политика, участвал в три преврата (последният на 9 септември 1944 г.), е дарен на Държавна агенция архиви от неговия зет Гиньо Ганев, парламентарист преди и след 10 ноември 1989 г. 

Източник: desebg.com

Пожарът на Партийния дом с петолъчката - една мръсна тайна на прехода

26/08/14 

Днес се навършват 24 г. пожара на века. Така през вече далечната 1990 г. нарекоха подпалването на Партийния дом на БКП в столицата.

През лятото на 1990 г. Народното събрание взема решение да бъдат демонтирани символите на комунистическата власт от публични места. Висшият съвет на БСП се съгласява да се махне огромната рубинена петолъчка от върха на Партийния дом, но умишлено протака свалянето й.През това време на площад „Батенберг” е разположен „Градът на истината”, създаден от гневни граждани, които не приемат манипулираните резултати от изборите за Велико народно събрание.Пламен Станчев, активист на движение “Инициатива за гражданско недоволство”, и вечният бунтар отец Димитър Амбарев обявяват, че ще се самозапалят, ако съветският символ не бъдат свален до 20.30 ч. на 26 август. Протестът им провокира хиляди столичани, които се събират на площада. 

В 20.40 ч. лидерът на „Подкрепа” д-р Константин Тренчев говори пред събралите се и заплашва властта, че хората ще атакуват омразната сградата, символ на комунизма. В 21.15 ч. в ефира на БНТ Радой Ралин и земеделският поет Йосиф Петров отправят призив към президента петолъчката да бъде демонтирана, за да не се стига до крайности. Минути по-късно разярени от комунистическата наглост граждани атакуват сградата и нахлуват в нея, а малко по-късно Партийният дом вече е обхванат от пламъци. Радио София излъчва призив на президента Желев за въздържане от насилие. Огнената стихия е погасена малко след 3 часа през нощта. Изгарят 40 помещения, унищожено и разграбено е имуществото в 94 стаи. 

юНа сутринта полицията използва инцидента с пожара и помита Града на истината, а Главна прокуратура образува Наказателно дело № 53.Още същия ден тръгват и различни версии за зловещия инцидент. БСП обвиняват за пожара лумпенизираната тълпа, но се чуват и първи съмнения, че палежът е умишлен. Планиран е от бивши комунистически фактори, за да се унищожат документи и да се прикрият следите на тоталитарния режим.През 1991-ва следствието излиза със становище, че пожарът е дело на “екзалтирани екстремисти”. Официално обвиняеми са 38 души, сред тях са Пламен Станчев и Константин Тренчев. Съдът връща делото в прокуратурата четири пъти, докато – на 23 август 1996 г. – следствието е официално прекратено.Пет години по-късно в следствения арест случайно попада лице, обявено за издирване заради пожара. 

Заподозреният е бил сред живеещите в Града на истината, а в палатката му полицаите открили “плячка” от опожарената сграда. Експертизата обаче заключава, че задържаният е невменяем, и обвиненията са свалени и от него.Това е последното известно правно действие по пожара в Партийния дом.Двадесет години след палежа все още няма яснота изгоряла ли е истината за българския преход в приземните етажи на бившия Партиен дом, над който сега се вее националният трибагреник, а сградата се ползва от НС?

Светлина в мрака хвърли документален филм на режисьорката Малина Петрова. Според нея досиетата не са били там, а по-скоро целта на палежа са били документи за връзките, с които е бил обвързан режимът от 1946 до 1989 г. – комуникации, финанси, износ и внос на капитали и пр. Авторката е убедена, че не „лумпените” са запалили Партийния дом, а всичко е протекло по добре отработен сценарий. Главни действащи лица са били “дебеловрати момчета с бухалки”. При работата си над филма тя се натъква на безспорни доказателства, че някои от участниците в бурните събития скоро след тях се оказват притежатели на скъпи имоти в центъра на София, сядат в луксозни коли.Две от ключовите фигури на ранния етап на прехода и до днес са по върховете. Следователят по делото Румен Андреев доскоро е бил зам.-министър в МВР, а Румен Сербезов, министър по времето на Живков, през 1990 г. – депутат и секретар на ВС на БСП, е управител на болница “Токуда” и дирижира едноименната банка.

В техен противовес са съдбите на набедените за подпалвачи. Човекът факла Пламен Станчев, Евгения Саман, Анна Зографова са разпитвани и тормозени из следствените арести, трудно си намират работа, живеят в недоимък.Президентът на КТ “Подкрепа” д-р Тренчев прехвърля вината на покойния Луканов, като го сочи за провокатор на запалването на Българския Райхстаг.През лятото на 2010 г. група интелектуалци заедно с режисьорката Малина Петрова внесоха в прокуратурата искане делото за палежа на Партийния дом да бъде възобновено но и до днес няма никакво развитие.Така в червената мъгла на прехода неразкрита ще остане истината за палежа на Партийния дом, както и какви важни за историята документи бях погълнати от пламъците. Огънят не пречисти БСП, а остави за поколенията натрапчив, горчив вкус за един античовешки режим.

23 август: Европейски ден на жертвите на националсоциализма и комунизма

Написано от Христо Христов
 Петък, 22 Август 2014

Утре, 23 август, Европа отдава почит на жертвите на националсоциалистическия,  комунистическия и други тоталитарни режими.

На този ден преди 75 години Германия и СССР сключват договор за ненападение, известен като Пакта Молотов-Рибентроп. Към договора е приет и секретен протокол, в който са определени „сфери на влияние” и окупационни зони.  На практика пактът между Хитлер и Сталин подготвя Втората световна война.

За първи път датата 23 август да се чества като Ден на жертвите на сталинизма и нацизма е предложена през юни 2008 г. на конференцията „Европейската съвест и комунизмът” в Прага. На форума се приема т. нар. Пражка декларация.

В документа, подписан от чешкия президент Вацлав Хавел, депутати на Европейския парламент и на Чешкия парламент, историци, политически затворници, учени, писатели и дисиденти, се призовава за международно осъждане не само на нацистките престъпления, но и престъпленията на комунизма. В декларацията се предлага 23 август – деня на подписването на съглашението между Хитлер и Сталин да е ден за възпоменание на жертвите на нацистките и комунистическите тоталитарни режими.

През септември 2008 г. Европейският парламент прие декларация с предложение за обявяването на 23 август за Европейски ден за възпоминание на жертвите на престъпленията на сталинизма и нацизма.

В декларацията се посочва, че Пактът Молотов-Рибентроп, сключен на 23 август 1939 г. между Съветския съюз и Германия, е разделил Европа на две сфери на влияние чрез своите секретни допълнителни протоколи.

Членовете на Европейския парламент подчертават, че в Европа е слабо известно влиянието и значението на съветския режим и окупация върху гражданите на посткомунистическите държави.

На 18 септември 2008 г. 40-то Народно събрание прие решение в подкрепа на Пражката декларация за европейската съвест и комунизма от 3 юни 2008 г. и необходимостта истината за престъпленията на комунистическите режими да стане достояние на обществото. Решението не е подкрепено от народните представители на БСП (наследниците на БКП продължават да честват 9-ти септември, бел. ред.).

На 27 ноември 2009 г. по предложение на депутата от Синята коалиция Лъчезар Тошев 41-то Народно събрание прие решение, с което обяви 23 август за Ден на памет за престъпленията на националсоциалистическите, комунистическите и другите тоталитарни режими и за почитане паметта на жертвите им. На 23 август 2010 г. този ден е честван в България за първи път.

В България няма мемориално място, където да се отдаде почит към жертвите на всички тоталитарни режими. От 2010 г. панихида в памет на жертвите на тоталитарните режими се извършва пред Мемориала на жертвите на комунизма край НДК в столицата. Най-високопоставената фигура, която лично е присъствала на церемонията на 23 август, е председателят на Народното събрание Цецка Цачева през 2011 г.

Американски журналист: Аз видях как Червената армия окупира България

Статията “Аз видях как руснаците окупираха България” е писана от американския журналист Чарлз Ланиус. В началото на Втората световна война той е кореспондент на National Broadcasting Company в Европа – първо в Рим, после в Берлин.

През 1941 година следва германската армия на Балканите и наблюдава нахлуването  в Русия. След това е преместен в Швейцария, а към края на 1943 г. – в Турция, в очакване да влезе отново на Балканите.

Статията е публикувана за първи път от сайта ExtremeCentrePoint.com през 2010 г. Те получили превода от свещеник Георги Недялков, избягал от България през 1944 г.

Наблюдавах как Червената армия нахлу в разрушената от войната София, България, в 14,10 ч на 16 септември 1944 г. Престоях в България 8 месеца, за да видя какво става в тази окупирана от руснаците страна.

Пристигнах от Турция на 7.9. Официалните лица на българското консулство в Истанбул искаха американски журналисти да дойдат в страната и да изпреварят руснаците. Един автомобил ме чакаше на границата и с двама тайни полицаи, въоръжени с пистолети, потеглих за София. На следната сутрин се срещнах с новия министър-председател Константин Муравиев, дългогодишен либерал. Неговото правителство бе съставено само преди седмица. Той ми направи впечатление на честен и искрено говорещ демократ. Съобщи ми колко безнадеждно се опитал да сключи примирие със съюзниците. На другия ден коалиционно правителство, доминирано от комунисти, свали правителството на Муравиев и той бе хвърлен в затвора. 
Първите руснаци бяха преминали границата на 8 септември. Сега един лъскав американски автомобил “Пакард” водеше колона от изкаляни и изпочупени джипове и камиони, американско производство. Бойното поделение се състоеше от момчета с розови бузи, загрубели старци с увиснали мустаци и едрогърди жени – всички с общ знаменател: вид на свирепи безжалостни воини.

Слухове за изнасилвания и грабежи, идващи от провинцията, предхождаха руснаците. Одобрителните викове и приветствия на посрещачите започнаха, когато водещата колона премина под портрета на Сталин, окачен върху набързо построената победна арка, украсена с червени знамена. Вечерта софийските ресторанти и кафенета бяха препълнени с гладни руснаци. Контролираха движението военни полицаи, които бяха заменени от едрогърдести рускини с ботуши и шмайзери.

Седмица по-късно руснаците приключиха окупирането на България. Червената армия започна операции за събиране на храна. Селяни, които допреди часове развяваха червени знамена и крещяха приветствия, сега протестираха, когато съветските войници им грабеха прасета, говеда, коне и си присвояваха храната и фуража им. След няколко злополучни случая обаче селяните разбраха, че е най-добре да оставят войниците да вземат каквото си искат. Скоро стана явно, че Съветите ще управляват България твърдо, неумолимо и тоталитарно. Те действаха косвено, но ефикасно чрез Отечествения фронт, безпартийна организация от типа “предпочитан и покровителстван от Москва”.

Отечественият фронт бе организиран от хитрата Цола Драгойчева, фанатична 
комунистка, обучена от Москва, а днес диктатор на България. При факта, че комунистите контролират въоръжените партизани и проникването на руската армия в страната, то за нея беше сравнително лесно да постави комунисти на най-важните министерски постове в новото правителство.

По времето на преврата комунистите не брояха повече от 5% от цялото население, което възлизаше на около 8 млн. Мнозинство са селяни, традиционни симпатизанти на Русия, но със сигурност антикомунисти. Почти всеки селянин притежава собствена земя и си е господар. Гражданите на София са синове и дъщери или внуци на селяни. Когато спечелят пари, обикновено ги влагат в недвижими имоти. Големи богаташи всъщност няма.

Във всеки град и село на България комунистите завзеха цивилната администрация. Обикновени престъпници – убийци и крадци – бяха освободени от затворите и назначени на постове в полицията на Югов. Те често арестуваха хора просто защото са добре облечени. Решаваха с куршуми стари лични спорове с хора, на които имаха зъб. Българи ми съобщаваха, че почти навсякъде биещите полицейски началници, кметове, бирници и някои техни заместници били разстрелвани или пребивани до смърт. Повече от сто бивши регенти, министри, заместниците им, народни представители и дворцови служители на починалия цар бяха осъдени на смърт от така наречения Народен съд. Според официалните съобщения “народните съдилища” са осъдил и на смърт и затвор над 5000 души. Десетки хиляди са избити и репресирани без съд и присъда.

По-късно почна да се проявява силна реакция срещу Съветския съюз и поставеното от него правителство. Българите очакваха либерално демократично управление, излъчено от народа, но вместо това получиха комунистическа диктатура. Пряк политически резултат бе, че започнаха да гледат към САЩ повече от когато и да било преди. Имаха достатъчно лош опит от фашизма и не искаха комунизъм. Мислеха, че САЩ ще им помогнат да станат демократична страна. Руснаците и комунистите обаче бяха добре осведомени за тази тенденция и започнаха усилено да пречат и подбиват престижа на Америка.

Първа възможност за това им се удаде, когато от Турция дойдоха четирима американски военни да търсят и освободят американски летци от свалени в България американски самолети. Възглавявана от поручик Хари Харпър, групата свърши отлична работа. Само за 3 дни 355 американски офицери и войници бяха на път за Турция. От Харпър зависеше да бъдат открити още американски военни в провинцията. Една вечер обаче руски поручик им заявил, че не са желани в България. Харпър протестирал пред руския комендант, но той им дал 24 часа да напуснат страната. Британската мисия, оглавявана от Харолд Гибсън, получила същото нареждане. Към 6 ч вечерта двете мисии с 15 автомобила се срещнаха пред хотел “България”.

Съветските представители задържаха потеглянето им с 2 часа, за да не разберат софиянци какво става. След това, придружени от руски конвой, мисиите потеглиха за Турция. Стотици българи, станали свидетели на това престъпление, бяха слисани – нали руснаците, британците и американците са съюзници? На следващия ден събитието с добавки и украшения бе публикувано в местната преса.

Американски и британски членове на Съюзническата контролна комисия започнаха да изпитват големи трудности при получаване на доставки или влизане на техни сътрудници в България. Мнозина служители на американското външно министерство чакаха седмици да влязат в страната, а после ги лишаваха от право да действат свободно. Без разрешение американците не можеха да се движат на повече от 6 км около София, а и тогава трябваше да бъдат придружавани от руски офицер. През зимата трябваше да имат специално разрешение, за да карат ски в неделя – въоръжени руснаци ги пазеха, като че ли са военнопленници. Когато американски офицери отиваха на лов през януари, бяха задължени да доставят храна на придружаващите ги руски офицери. Ако ген. Крейн, началник на военната ни мисия, както и представителят на външното министерство Мейнард Б. Барнс, искаха просто да се разходят из страната, трябваше дни напред преди това да питат за разрешение и да вземат руски офицери със себе си.

През март един американски преводач, сержант Борис-Бъки Кувшинов, беше жестоко бит от двама съветски офицери. От болничното си легло той ми разправи какво е станало. Една вечер руснаци го спрели на главна улица в София и му поискали документите: “Разбрах, че искаха да предизвикат скандал, псуваха ме по руски и казваха, че американците били копелета и двулични съюзници. Предложих да отидем в руския щаб и там да покажа документите си, но единият офицер извади пистолета си и ме удари през брадата, а след това двамата започнаха да ме бият, повалиха ме на земята, ритаха ме и ми блъскаха главата в циментовите стълби”.

Ген. Крейн изпрати официален протест. След 3 седмици руският командир полковник Смирнов повика в канцеларията си един американски офицер с преводач и каза: “Проведохме внимателно разследване и установихме, че тези мъже не са офицери от Червената армия. Те са били беларуси, които откраднали съветски униформи и нападнали сержанта ви, за да ви дискредитират храбрата Червена армия”.

В София изобилстваха доносници и полицейски шпиони.

В хотел “България” трима мъже седяха малко встрани от входа и мислейки се за незабележими, записваха влизането на всеки чужденец, освен на руснаците. Приятели и познати изведнъж престанаха да ме посещават. Когато ги срещнах на улицата, ми казваха, че били разпитвани от милицията и решили, че е опасно да ги виждат с американец. Отказваха да говорят на друго място, освен на открито, където никой не би могъл да ги подслушва. Даже лица, които имаха работа в американската легация, се притесняваха да отидат. Неприятелското и подозрително отношение на руснаците и комунистите имаше двояк ефект: нашият престиж пострада много, а съветският се повиши. Българите бързо забелязаха пренебрежението на руснаците към нас. Чудеха как една самоуважаваща се и велика държава може да допуска такова отношение. Ден след ден българите живееха под все по-увеличаващата се сянка на Русия.

Комунистите искаха да превърнат България в икономически зависима държава от Русия. Познавам американски тютюнотърговец, който месеци се мъчеше да купи тютюн. Преговаряше с доминирания от комунисти търговски комитет на ОФ, който бе иззел всичкия тютюн. Предложи да плати в долари, но комунистите поискаха да заплати в натура. Тогава американският търговец им предложи 4 кг памук за 1 кг тютюн. Но комунистите продадоха тютюна на руснаците, които им платиха на цена приблизително 1 кг памук за 1 кг тютюн. По-късно в Америка научих, че Русия е предложила на американски тютюневи компании големи количества български тютюн на много високи цени.

Комунистите полагаха свръхусилия да русифицират страната. В училищата бе наложено политическо обучение от нови учители, а много бивши учители изпратиха в концлагери. Учебниците бяха преработени в комунистическо-руски дух. Руската пропагандна машина бе в пълен ход. Установен бе и контрол върху кината и театрите. Бе невъзможно да пращам обективни и верни репортажи. Контактите с външния свят практически спряха. Съветската цензура наложи строг контрол. Нямах право да пращам писма вън от страната. Телефоните бяха прекъснати. Само цензурирани телеграми до Ню Йорк и Лондон можеха да бъдат пращани чрез Москва.

Чернобилската атомна катастрофа и престъпното мълчание на комунистическото управление

Автор: Христо Христов
Източник: http://desebg.com/index.php?option=com_content&view=article&id=221

Тодор Живков не казва истината за Чернобил на българското общество и предпочита да мълчи за аварията, за да не засегне съветските интереси | Снимка: БТА.

\








Сайтът Държавна сигурност.com предлага текст от книгата на Христо Христов „Тодор Живков. Биография”,посветен на реакцията на комунистическото управление след аварията в съветската АЕЦ „Чернобил” през 1986 г.

Днес се навършват 25 години от най-тежката атомна авария през ХХ век.

На 26 април 1986 г. в съветската атомна електроцентрала в Чернобил, Украйна възниква най-тежката авария в историята на ядрената енергетика. Облакът от радиоактивни отпадъци, който се разнася, минава и над Източна Европа, включително и над България. Управлението на Тодор Живков и той лично не предупреждават своевременно за това обществото.

В подобни кризисни ситуации, когато е застрашено здравето на нацията от ръководителите й се очаква адекватна реакция и навременни мерки. От страна на Тодор Живков в качеството му на ръководител на НРБ такова реакция липсва. Грижа и превантивни мерки са взети от УБО по отношение на храната и водата на правоимащите, а обществото е оставено да тъне в неведение.

Когато още на 26 април вечерта световните информационни агенции дават гласност на атомната авария в България обществото е оставено в неведение. Москва официално мълчи. А Живков, който може с едно телефонно обаждане да се свърже с Москва, дори не си дава сметка, че в този момент той е човекът, който трябва да защити българския народ. Запазването на съветските интереси обаче без съмнение се оказват по-важни. Москва продължава да мълчи и на 27 април. Първото безобидно съобщение за аварията е пуснато по радиото и телевизия в СССР едва на 28 април вечерта.

Признанието на Григор Стоичков за мълчанието на комунистическата власт след катастрофата

Показателно за мълчанието на Живков по този случай е разказът за случилото се на тогавашния зам.-председател на Министерския съвет Григор Стоичков, който е председател на правителствената комисия за преодоляване на последствията от бедствия и аварии. Той не само потвърждава липсата на реакция от страна на първия партиен и държавен ръководител, но и високомерното поведение на съветските власти, спестило информация за аварията на правителствено ниво. През 1990 г. Стоичков свидетелства пред прокуратурата:
„За Аварията в Чернобилската АЕЦ Министерският съвет не е получил официално съобщение от съветска страна, нито от съветското ръководство, както и от ЦК на БКП и лично от Тодор Живков. Първото кратно неофициално съобщение за аварията ние получихме на 29 април 1986 г. На 30 април излезе официалното съобщение на съветското правителство, което беше публикувано във в. „Работническо дело“. Още на 29 април споделих с председателя на Министерския съвет Георги Атанасов за станалата авария и го информирах, че по линия на Гражданска защита са дадени указания за наблюдение. Предложих му да се проведе съвещание, което се състоя на 4 май. На същото бяха разяснени мерките, които следва да се провеждат от министерствата и председателите на общинските съвети.”

Съветският посланик в София наредил да не се "шуми"

Съобщения за българското население са давани от КИАЕМЦ на 2, 4, 6 май, но те са много кратки и лаконични и закъснели. На 10 май следва ново правителствено съвещание. „В този период от време аз се обърнах към посланика на СССР Леонид Греков за изпращане на специалист за оказване на помощ. Той ми препоръча да се обърна към съветския Комитет за мирно използване на атомната енергия. Греков ми каза, че ние преувеличаваме опасността от радиационното замърсяване и „шумим“ повече отколкото трябва. Отговорих, че като правителство ние сме длъжни да проведем тези мероприятия, които нашите специалисти считат за необходими”, пояснява Григор Стоичков.

Живков е информиран, но мълчи

Той изготвя специален доклад по случая, адресиран до председателя на Държавния съвет Тодор Живков и министъра на народната отбрана Добри Джуров. „Информирах Живков, че има замърсяване и че сме взели мерки за разместване на зърното, за спиране продажбата на известно количество сирене и производството на ябълков сок. Казаното от мен беше възприето само като една информация без той да вземе отношение”, казва Стоичков.

В началото на 1987 г. е изготвен нов доклад до Живков относно „Предварителна информация за радиационната обстановка в страната в края на 1986 г.“ В него се посочва, че в резултат на изхранването на животните със замърсени фуражи се очаква повишаване на радиацията. Онова, което следва е  повторно повишаване на радиацията в млякото и месото. Очевидно как радиацията се отразява на населението не е била от първостепенно значение за Тодор Живков, който в случаи, които пряко засягат интересите на СССР, както аварията в Чернобил, предпочита да не взима решения, които да предизвикат неодобрението на Москва.

След политическите промени в България в края на 1989 г. прокуратурата образува следствие за скриване от обществото на аварията в съветската атомна електроцентрала. По делото пред съда са изправени бившият вицепремиер Григор Стоичков и Любомир Шиндаров, бивш първи зам.-министър на здравеопазването и главен санитарен инспектор в НРБ. Стоичков е получава ефективна присъда, а Шиндаров условна по обвинение за омаловажаване на последиците от аварията и прикриване на истината за нея.

Гошо Тарабата (Георги Димитров)

Когато запалили Райхстага на 27 февруари 1933 г., няколко часа по-късно арестували Георги Димитров като заподозрян, че е драснал клечката. Заварили го в квартирата му понаквасен с шнапс, в прегръдките на някаква балерина. Епизодът е забулен в мъгла от изследователите на историята на БКП, за да не се оцапа репутацията му на кристално чист революционер. Истината е, че не балерина е делила легло с Димитров през онази нощ, а балетист от Берлинския балет. Всъщност това алиби го отървало от доживотен пандиз в Моабит, а не прехвалените му речи в съда, още повече, че немския му бил толкова лош, че присъстващите в залата си запушвали ушите.

Дъщерята на

Райко Даскалов, Светла,

публично изкрещяла

в лицето на Димитров

“прогнил сифилистик”.

Ругатните по адрес на Георги Димитров не били безпочвени. Всеизвестна била слабостта му към женската/мъжката  плът и най-вече към алкохола. Димитров даже си имал и таен прякор- Гошо Тарабата. Последните си дни той прекарал на легло под медицински грижи. Бил с напреднала форма на цироза. Именно страстта му към високоспиртните напитки го вкарала в гроба.

Read more: http://www.bulblog.com/?p=601#ixzz2sUAYADZg