Показват се публикациите с етикет комунизъм. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет комунизъм. Показване на всички публикации

петък, 9 октомври 2015 г.

Дигиталните архиви на Политбюро и „народния съд” влизат в училище

alt
Председателят Държавна агенция „Архиви” доц. Михаил Груев и Крис Чънг, генерален мениджър на Samsung България след подписаното споразумение за партньорство | Фотограф: Христо Христов.

Част от дигитализираните държавни архиви, сред които са документите на Политбюро на ЦК на БКП и тези  за „народния съд”,  ще бъдат предоставени за създаване на дигитално съдържание, което да се използва в обучението по история, литература и изкуства в училище.


Съдържанието ще бъде достъпно чрез онлайн платформата на Samsung Smartclassroom.bg, която ще започне да функционира ефективно в края на месец октомври 2015 г.
Това стана ясно днес, след като председателят на Държавна агенция „Архиви” доц. Михаил Груев и  Крис Чънг, генерален мениджър на Samsung България, подписаха споразумение за партньорство. Неговата цел е да подпомага дигитализирането на държавните архиви, а чрез  програмата „Смарт класна стая” на Samsung създаденото дигитално съдържание да се използва като допълнителен ресурс в обучението по история, литература и изкуства в училище.
По време на съвместната им пресконференция беше разяснено, че 
SmartClassroom е уеб базирана платформа за интерактивно и колаборативно обучение, предназначена за учители и ученици от цялата страна, която може да се използва както за работа в клас, така и за самостоятелна работа вкъщи. Учебното съдържание, качено на тази платформа, което ще бъде споделяно, ще е внимателно подбрано и предварително одобрено от образователни експерти.
Председателят на Държавна агенция „Архиви” Михаил Груев изрази задоволство от подкрепата и възможността дигитализираните вече национални архиви да бъдат популяризиране чрез уеб базираната платформа в училище. Техническата подкрепа на Samsung България е не по-малко ценна за агенцията, чийто държавен бюджет през последните години е постоянно орязван и тя се нуждае от технически и финансов ресурс за продължаване на дигитализирането на архивното наследство на страната и неговото съхранение.
„Решението за партньорство с Държавна агенция „Архиви“ е продиктувано от нашите приоритети чрез своите иновации и технологии да създаваме положителна промяна в живота на хората и обществото, в което работим и оперираме като компания”, заяви заяви Крис Чънг, генерален мениджър на Samsung България.
„За нас това споразумение е възможност не само да подпомогнем процеса на дигитализация и съхранение на важни и ценни национални документи от българската история и култура, но и да осигурим възможност това дигитално съдържание да бъде достъпно за всички учители и ученици, спомагайки за по-атрактивен и ефективен процес на обучение“, допълни той.
Споразумението е за срок от три години. В рамките на партньорството Samsung България ще осигурява специализирана техника, която ще се използва за дигитализация на ценни документи и архиви от държавната агенция.
Използването на дигиталните технологии ще допринесе значително за опазването и популяризирането на архивите като част от националното културно богатство и ценен информационен източник, убедени са Държавна агенция „Архиви” и Samsung България.
Дигитализирането на държавните архиви в България започна през 2012 г. До тази година Държавна агенция „Архиви” е пуснала онлайн следните дигитални проекти:
Отделно от споразумението със Samsung България Държавна агенция „Архиви” обяви на пресконференцията финализирането на предаването на архива на Кимон Георгиев. Огромният по обем личен архив на политика, участвал в три преврата (последният на 9 септември 1944 г.), е дарен на Държавна агенция архиви от неговия зет Гиньо Ганев, парламентарист преди и след 10 ноември 1989 г. 

Източник: desebg.com

вторник, 11 август 2015 г.

Коментар от Димитрин Вичев

Само пълен идиот или гладен кариерист може да твърди , че Борисов и ГЕРБ не са ГМО храст с дълбоки комунистически корени създаден от някой българо - руски псевдогенетик Мичурин. Това е някаква кръстоска между КГБ, ДС агенти и обикновени бандити във вид на тиквен храст. Целта на този генно модифициран комунистически партийно-ботанически вид е да вирее в европейски и натовски климат и всяка кисела слива или дива ябълка, която ражда да се възприема от зомбираните потребители у нас и в чужбина, като европейски продукт с исторически и географски произход. Някои от "плодовете" са уникална българска кюстендилска слива и Червена превъзходна ябълка сорт Бок / на тур. език говно/Този ГМО продукт е всъщност най-обикновена тиква, която ни убеждават, че е чудотворна, лечебна, с неземен произход желана, мечтана и обичана от целия свят. А е просто тъпа селска кратуна. Но за съжаление се създават нови големи бостани и се развиват нови клонинги, като от тъпа селска пръчка се прави политически дудук и от лудо Яне - кметски пъпеш. Политическата флора и фауна в България е така заразена и променена, че мишки летят като соколи и раждат прасета, които се съешават с пиуета и се представят и се мислят,че са райски ябълки и херувими в парламентарната градина. Хора, избягвайте ги! Не ги докосвайте! Опасни са за вашето здраве! Някои са заразени с бруцелоза, други с антракс. А понеже са във вид на тикви и компири по тях лазят колорадски бръмбари и листни путински въшки. Изобщо положението е извън контрол. Трябва да ни изолират като африканска държава заразена с ебола, и да идват доктори с маски и жълти костюми от световната здравомислеща организация. Да пръскат, да режат, да изгарят и да ни държат под карантина. Че сме опасно заразна страна с много болни вече хора"..
И всичко това е.... гнило. Всичко, а не отделни филизи, пъпки, клонки, луковици и корне-без-плодия... Когато само отделни представители на безнадеждно заразената от "московската чума" политическа фауна на България са определяни в /пост/стилистиката на кремълските лекари-убийци като "гнили мандаринени кори", хвърлени под "здравите сили", за да опорочат, профанират и спънат постъпателното движение напред, към Прогреса и Щастието, това е оправдаващ се сталинизъм. Но самият този "подход", избран навремето от сталинистите след смъртта на "бащата на народите", е гнил и лъжлив.Изобщо... символиката на гнилото е много "востребована" в сталинизма. От една страна, за да нагнетява непрекъснато напрежение в обществото и да разпалва "класовата борба", която дори и в безкласовото общество нямало да затихне - такива били "законите на диалектиката". Но метафората на "гнилото" се налага/наслагва върху здравото, дори в някои случаи - върху цветущото, за да се оправдае масовото изтребление - "изкореняването на враждебните класи". А който не е унищожен.... не е подлежал на унищожение. Той просто добре се е прикривал, мимикрирал е, но вътрешно... вътрешно е бил гнил, само че"всевиждащият, всезнаещ и всеможещ" "вожд" не го е "забелязал". Именно "вождовете" на тоталитарните /и неототалитарните/ и авторитарните държавни формации култивират потайно, далече от Масата "гнилостта", без да я етикетират като "гнилост". Подпомагат "пато-логичното" избирателно. Селектират негодни и гнили пер се видове, сортове и породи, които обаче дават за пример. Гнилото, гнилостното и загниващото все още са трите кита на тази постсимволика. Повечето помним пропагандния вкус на "загниващия Запад" на детските си устни. Помним и нашата "вкусова" съпротива. Нашия биологичен, сетивен резистанс. като контра-пропаганда на телесното, на здраво-телесното, в скромни граници, без претенции за "желязност" и "челичност". И накрая... остава вечното "двоично" : просто здраво срещу просто гнило. Наречете го "загниващо манихейство" от друга епоха - героична, черно-бяла, контрастна... И няма да бъдете прави. Дори и да не сте в лагера на любителите на неприкритото, прикритото и прикриваното гнило. 

вторник, 9 юни 2015 г.

Човекът като средство за производство

Lubo Kanov

9 юни 2015
Забележителната черта на комунизма е неговата изключителна липса на въображение. Това идва от основоположниците му и, разбира се е основна черта на неговите последователи през всичките тези десетки години, които скоро ще станат един век на активна развала на човешкото общество. Говорено е и е казано ясно от поетите за естетическата грозота която комунизма олицетворява, за низкия му вкус, за неговата уродливост като физическо присъствие и като безобразие, когато се намесва в архитектурата, изкуството и културата на една цивилизация. Но по-малко е казано за липсата на въображение на комуниста и по-точно за неговата пълна неспособност да проумее и да си въобрази човека като потенциал или като ценност. Нито един режим следващ болшевишката система за организиране на обществото не можа да си представи какво представлява не само отделния човек, но и каква невероятна съзидателна сила са хората заедно и като индивиди просто поради даденият им по природа инстинкт да създават и измислят неща от които всички могат да се ползват и да живеят по-добре. Теоретиците на марксизма винаги се вторачват в средствата за производство, в машините които пеят из небето синьо, благоговеят пред търнокопа и мистрията, но никога не могат да проумеят работата на ума и на човешката изобретателност, която променя завинаги света който обитаваме към по-добро. Презрението на комуниста към човешкия талант и креативност се изразява в неговия светоглед, където се говори не за човеци, а за човешки маси, не за хора, а за членове, не за служители на хората, а за анонимни органи без лице или индивидуална отговорност. "Масите" се разглеждат като механични неодушевени инструменти за постигане на социалистическа утопия, която обаче изключва личното благоденствие, лична собственост или просперитет на всеки насилствено въдворен в нейното постигане, освен главните идеолози. Теорията е проста и лесна за запомняне: хората са два вида: бедни и богати и бедните с търнокопите трябва да унищожат богатите и да им вземат парите и средствата за производство. Защо един е беден, а друг богат не подлежи на никакъв анализ, а умствената дейност и оригиналността са подозрителни и се наказват с понижение в скалата на обществените ценности. Народите се разглеждат от комунистическите лидери от типа на Ленин, Сталин, Мао, Кастро, Пол Пот или източноевропейските сатрапи с изключително скотовъдско презрение като група от безлични единици, които могат да бъдат пожертвани във всеки момент, така както се коси трева или както се секат дървета и летят някакви безполезни трески под брадвата на диктатурата. На никой от тези бездарни и зловещи масови убийци не може да му хрумне, че в тези с такава безгрижна лекота простреляни черепи на образовани и талантливи хора в Катинската Гора от въоръженият с два пистолета палач Иван Блохин, персонален убиец-ударник, награждаван лично от главния марксист Йосиф Висарионович, те унищожават потенциалните стихове на някой Чеслав Милош, ненаписаната музика на потенциалния Шопен или неконструирания хеликоптер на Сикорски. Никой не може да изчисли колко потенциални фермери и земеделски стопани на процъфтяваща България са били угробени от търнокопа на каскетлиите с червените ленти и съветските шмайзери по безчислените кални дерета и ровини през дъждовните и страшни дни на октомври 1944. Неизброими са жертвите на комуниста, но още по-невъзможно за пресмятане е колко човешки талант и потенциал е закопан и затрит от него от Колима до Потсдам и от Пхенян до Естония. Обаче нищо не трепва в тъпото му лице, няма сянка на съмнение и вина за нанесените щети и каква непоправима вреда са нанесли върху собствените си народ, колко много такива като него са допринесли и продължават да допринасят за неговия упадък. Няма въображение комунистът, за да си представи не само колко хора е унищожил, но и колко от техните възможни талантливи наследници е затрил и не им е позволил да се родят, колко открития, колко културни постижения, колко несъздадена красота е погубил. За него е безразличнен индивида, "масата" е безкраен източник на възпроизводство, ресурс, който не бива да се жали, жените ще родят нови хора, когато предишните се изхабят или ги смели душегубката, докато машината, локомотивът, както е описан от Платонов, е одушевен и важен елемент, много повече от човека. Средство за производство! По наше време москвичът беше достигнал като ценност средностатистическата стойност на един човек на средна възраст, но определено беше по-ценен от стария родител на село. Той, вече грохнал, биваше заставен да продаде каквото има на село, за да се купи с парите москвича и да се пресели в панелката при "децата", където дялайки хурки с джобното ножче в кухнята постепенно стигаше до деня в който се обесваше някоя ранна сутрин в коридора някъде в блоковете на ж.к. Свобода...
Сега обаче си припомних нещо друго. Това е един разговор от преди много години с един истински убеден комунист. Той имаше златна коронка на един от предните си зъби и беше родом от село Дивотино. Аз тогава бях млад медик, а той беше високопоставен дипломат, допускам след Рабфак и изучаване и полагане изпит по Кратката История на КПСС от Й. Сталин. Известно време беше дипломатствал в Москва и изглежда беше пил там от самия извор дълбока обществена и социална мъдрост, защото, макар и с неизличим дивотински диалект след дългите години служба като дипломат, се опитваше да вразумява мен и неколцината приятели, които покрай гаджето на дъщеря му, имахме привилегията да сме слушатели на неговите прозрения. Онова просто нещо, което той беше разбрал и ни втълпяваше бе, че ние никога няма да можем да разберем "тези неща", които се отнасят за същността на комунизма и за "величието" на неговата теория. Най-важното бе, че тя не подлежи на обсъждане. Тези постулати бяха отвъд нашия разум, достъпни само за висши умове, които управляват държавата и процесите, но същевременно бяха аморфни и непознаваеми за индивидуалния човек, защото бяха разтворени в онова колективно цяло, което се нарича "Партията". Ние впрочем бяхме от донякъде заблудените от ХХ и ХХII Конгрес на КПСС, бяхме вече чели "Един Ден на Иван Денисович" и си мислехме, че може да се обсъжда комунизма и неговото възможно очовечаване и дори да се разсъждава гласно. Този дивотински комунист и дипломат обаче твърдо и без колебание отричаше даже и простата възможност да се мисли или да се обсъжда въпросът за ръководната роля на Партията от "масите", каквито очевидно бяхме и ние в очите на такива като него. Запомних преди всичко неговата самодоволна убеденост в това, че всеки опит за самостоятелно мислене е в забранителната територия и че всеки който си мисли, че Партията ще позволи своеволие, ще бъде поставен на мястото му по надлежен ред. Беше прав, разбира се. Той даже не го казваше заплашително, просто сладкодумно просвятваше със златното зъбче така, както един бръснар например би говорил за някой футболен мач. В цялата му посредственост и явна недообразованост нямаше дори сянка на морално съмнение или въображение за алтернативите на неговия "дивотински" светоглед. И тука не искам да кажа нищо лошо за хората от Дивотино, а просто да обознача онази форма на интелектуална неразвитост, която комунизма така успешно култивираше. Ще приключа своят разказ с очаквания финал, а именно че неговите деца, предполагам по съответния ред на привилегиите, учиха в най-елитните училища и получиха длъжности в най-високия разред според тогавашната представа за успех. Дъщерята завърши архитектура, а това беше много желана специалност от децата на номенклатурата и получи синекурна длъжност в един от най-безгрижните институти в центъра на столицата. Ние, както си му е редът заминахме по разпределение из провинциите и впоследствие, съгласно възгледите си, попаднахме в политическия затвор. Синът пък на споменатият по-горе дипломат завърши съответните дипломатически школи в Съветския Съюз, а след десети ноември, макар и да не е ясно какви икономически знания е притежавал и защо именно той, извърши първата масова приватизация на собствеността преди Костовата. В момента този ценен кадър е, доколкото знам, банкер в Лондон и съпруг на друга дъщеря на виден комунист, известен с това, че е скачал с подковани обуща върху българският издател и писател Райко Алексиев, заедно с друг подобен комунист Крум Кюлявков, докато са го смазали до смърт и който след няколко дни е починал в страшни мъки. Тази дъщеря на въпросния комунистически убиец в момента се подготвя да оглави Обединените Нации.

______________

сряда, 8 април 2015 г.

15 години от приемането на Закона за обявяване на комунистическия режим за престъпен

На 26 април (неделя) ще се проведе демонстрация по повод отбелязване 15-годишнината на обявяването на този човеконенавистен и антибългарски режим за незаконен.
Всеки буден българин, съпричастен с годишнината и демокрацията в България може да се чувства поканен. Ето какво гласи прессъобщението на Гражданска инициатива ЗА демонтиране на ПСА:

На 26 април, неделя, от 17 до 19 часа Гражданска инициатива ЗА демонтиране на ПСА организира събитие, посветено на 15 години от приемането на Закона за обявяване на комунистическия режим в България за престъпен.
Събитието ще се проведе пред паметника на съветската армия, който е най-големият, най-ужасяващ и унизителен символ на комунистическия режим в България. Член 1 от цитирания закон гласи, че Българската комунистическа партия (тогава именуваща се Българска работническа партия /комунисти/) идва на власт на 9 септември 1944 г. с помощта на чужда сила, обявила война на България, и в нарушение на действащата Търновска конституция.
На същата тази „чужда сила“, която окупира страната ни и поставя на власт комунистите, реализирали режим на репресии, терор, потъпкване на всички основни права и свободи на българските граждани, днес имаме огромен, невиждано огромен паметник на едно от най-хубавите места в София.
Именно затова вече почти 5 години ние искаме неговото демонтиране и преместване в музей. По време на събитието ще поставим табела с описание на историческите факти, свързани с паметника, които за съжаление са почти непознати на по-голямата част от нашето общество.
Ще използваме годишнината от приемането на закона за обявяване на комунистическия режим за престъпен, за да попитаме политиците какво реално направиха и могат да направят оттук нататък, за да се проведе реална декомунизация и демонтиране на мракобесните тотеми на тоталитарния режим.

Очакваме ви!