Заплатите растат много по-бързо от производителността на труда

Ръстът на заплатите в България изпреварва значително този на икономиката и производителността на труда. Това е становището на Българската стопанска камара (БСК), изразено във връзка с твърдението на вицепремиера и социален министър Ивайло Калфин от понеделник, че бизнесът разчита на ниското заплащане на труда и че дори когато е налице икономически растеж, работните заплати не се увеличават.

Според бизнес организацията икономическо възстановяване, ускорен растеж и увеличаване на производителността, заетостта и доходите могат да се случат не с механично увеличаване на възнагражденията, а с промени в законодателството, работещи мерки и инструменти за намаляване на регулаторната тежест, насърчаване на инвестициите, реформиране на публичните институции и бюджетната сфера, промени в енергийните политики.

Заплати и производителност

"Въпреки че икономиката расте, работните заплати не се увеличават със същите темпове, защото бизнесът крепи дейността си на ниските възнаграждения. Това каза в интервю за "Нова телевизия" вицепремиерът и социален министър Ивайло Калфин. Според него пример за това е времето, когато икономиката растеше с бързи темпове (между 2006 и 2008 г.). "Дори когато върви икономиката, работните заплати не са най-бързо растящите. Бизнесът разчита на ниското заплащане на труда като фактор, който помага да си продава по-добре продукцията", коментира вицепремиерът.

Следва да се отбележи, че рязкото намаляване на заетостта и брутния вътрешен продукт след 2008 г. е съпроводено с номинално и реално увеличение на средната и минималната работна заплата, изпреварващо значително ръста на икономиката и производителността (БВП/зает, БДС/зает) – с над 20-30% за посочените периоди, се казва в становището на БСК. Според експертите на камарата това потвърждава необходимостта от увеличаване на производителността и заетостта и съответстващ на тях ръст на възнагражденията.

Според изчисленията на стопанската камара, направени на база официалните данни на НСИ, между 2008 и 2014 г. номиналната средна работна заплата е нараснала със 150%, реалната – със 135%, а минималната – със 155%. В същото време обаче брутната добавена стойност на един зает се е повишила със 112%.

Спорни решения

Според социалния министър решение на проблема с ниското заплащане има и то е свързано с рязко вдигане на минималната заплата. "Няма административен механизъм, чрез който да се увеличат заплатите, единственото решение е държавата да влияе чрез минималната работна заплата и да се пребори с корупцията", смята Калфин.

Данните на НСИ за производителността на труда показват, че през второто тримесечие тя е нараснала с 2.2% на годишна база. За сравнение - минималната работна заплата се е повишила с близо 12% през 2015 г. и ще продължи да се увеличава с по 10% през следващите две. Статистика на НСИ за брутната средна работна заплата показва, че през второто тримесечие тя се е повишила със 7.6% на годишна база.

Източник: http://www.capital.bg/politika_i_ikonomika/bulgaria/2015/09/07/2605548_bsk_zaplatite_rastat_mnogo_po-burzo_ot/

7 сеп 2015

Българите над 45 години пътуват най-много в чужбина

Най-често в чужбина пътуват българите, прехвърлили 45-годишна възраст. Това показват данните на Националния статистически институт (НСИ) за туристическите пътувания през второто тримесечие на 2015 г.

Пътувания

Според данните над 810,1 хиляди български граждани са пътували с цел туризъм, като 76% от тях са обикаляли в страната, 22,1% - са пътували само в чужбина, а 1,9% са посещавали обекти както у нас, така и зад граница.

Хората, избрали да почиват в България, намалява със 7 на сто, а този на пътувалите в чужбина се увеличава с 2,2%.

По-голямата част от туристическите пътувания както в страната, така и в чужбина са били с цел "почивка и екскурзия". За периода като самостоятелни са били регистрирани 957 хил., или 87,2% от общия брой лични пътувания.

Относителният дял на самостоятелните пътувания без резервация в страната е 92,6 %, а на тези в чужбина - 66,6 %. Съответно делът на личните пътувания, организирани чрез туристическа агенция или туроператор, в чужбина е 33,4 %, а в страната - 7,4 %.

Разходи

В структурата на разходите по видове с най-голям относителен дял в страната са тези за храна - 37,3%, докато зад граница са разходите за транспорт - 30,9 %.

През второто тримесечие на 2015 г. средният разход при пътуване с лична цел на един човек  е 182,29 лв. в страната и 574,08  лв. в чужбина. Същевременно разходите на едно лице за професионално пътуване са средно 165,19 лв. у нас и 973,88 лв. в чужбина.

Източник: НСИ

Изнасяме повече за ЕС

Основни търговски партньори на България са Германия, Италия, Румъния, Гърция, Белгия и Франция

Износът на България за ЕС се е увеличил с 12.3% през първите четири месеца на 2015 спрямо същия период миналата година по данни на НСИ.  За периода той е в размер на 9.3 млрд. лева.  

Основни търговски партньори на България са Германия, Италия, Румъния, Гърция, Белгия и Франция, които формират 69.8% от износа за държавите членки на ЕС. 

През април 2015 износът за ЕС се увеличава с 13.2% спрямо същия месец на 2014 и е в размер на 2.4 млрд. лева. 

Увеличава се и вносът. За периода януари - април 2015 той е със 7.6% по-голям спрямо същия период на 2014 и е на стойност 10.7 млрд. лв. Най-голям е стойностният обем на стоките, внесени от Германия, Италия, Румъния, Испания и Гърция.

Външнотърговското салдо на България с ЕС за първите четири месеца на 2015 е отрицателно и е на стойност 1.4 млрд. лева. 

Най-голям ръст в износа към ЕС има в секторите „Необработени (сурови) материали, негодни за консумация (изкл. горивата)”1 (33.2%) и „Минерални горива, масла и подобни продукти” (32.3%). Спад се наблюдава в сектор „Безалкохолни и алкохолни напитки и тютюн” (15.6%).

При вноса от ЕС най-голямо процентно увеличение е отчетено в секторите „Машини, оборудване и превозни средства” (15.0%) и „Безалкохолни и алкохолни напитки и тютюн” (14.4%). Най-голямо намаление се наблюдава в сектор „Минерални горива, масла и подобни продукти” (37.0%).   

economy

НСИ: Несигурната икономическа среда влошава бизнес климата в България

*Общият показател на бизнес климата е средна претеглена на четири отраслови показателя на бизнес климата - в промишлеността, строителството, търговията на дребно и сектора на услугите, като последният показател е включен в общия динамичен ред от май 2002.

През юни 2015 общият показател на бизнес климата* се понижава с 0.7 пункта спрямо нивото си от май, според НСИ.

Ето какво показват данните са на Националната статистика за отделни отрасли  на икономиката:

Промишленост. Съставният показател „бизнес климат в промишлеността” запазва приблизително равнището си от предходния месец. Анкетата регистрира леко намаление на настоящата производствена активност, като и очакванията на промишлените предприемачи за дейността през следващите три месеца са по-умерени.

Несигурната икономическа среда и недостатъчното търсене от страната продължават да са основните фактори, затрудняващи дейността в отрасъла.

Относно продажните цени в промишлеността по-голямата част от мениджърите предвиждат те да останат без промяна през следващите три месеца.

Строителство. През юни съставният показател „бизнес климат в строителството” остава приблизително на нивото си от май. По мнение на строителните предприемачи настоящата строителна активност се подобрява в сравнение с предходния месец, като и прогнозите им за следващите три месеца остават благоприятни. 

Основните пречки за развитието на бизнеса в отрасъла продължават да бъдат свързани с несигурната икономическа среда, конкуренцията в бранша и финансовите проблеми, като през последния месец е регистрирано намаление на неблагоприятното им въздействие.

По отношение на продажните цени в строителството очакванията на мениджърите са за запазване на тяхното равнище през следващите три месеца.

Търговия на дребно. Съставният показател „бизнес климат в търговията на дребно” се понижава с 2.7 спрямо май, което се дължи на влошените оценки на търговците на дребно за настоящото бизнес състояние на предприятията. Прогнозите им за  развитието  на  бизнеса  в  отрасъла  през  следващите  шест  месеца обаче са благоприятни. Същевременно и очакванията им за обема на продажбите и поръчките към доставчиците през следващите три месеца остават оптимистични макар и по-резервирани в сравнение с май.

Несигурната икономическа среда, конкуренцията в бранша и недостатъчното търсене остават основните фактори, ограничаващи развитието на дейността в отрасъла, като последната анкета отчита засилване на негативното им влияние.

Относно продажните цени преобладаващите очаквания на търговците са те да останат без промяна през следващите три месеца.

Услуги. През юни съставният показател „бизнес климат в сектора на услугите” намалява с 0.9 пункта поради по-неблагоприятните очаквания на мениджърите за бизнес състоянието на предприятията през следващите шест месеца. Мненията им по отношение на настоящото търсене на услуги са по-резервирани, като и в очакванията им за следващите три месеца се наблюдава известен песимизъм.

Основните пречки за развитието на бизнеса в отрасъла продължават да бъдат свързани с несигурната икономическа среда и конкуренцията в бранша.

По-голяма част от мениджърите очакват продажните цени в сектора да запазят своето равнище през следващите три месеца. 

Източник: economy.bg