Заплатите растат много по-бързо от производителността на труда

Ръстът на заплатите в България изпреварва значително този на икономиката и производителността на труда. Това е становището на Българската стопанска камара (БСК), изразено във връзка с твърдението на вицепремиера и социален министър Ивайло Калфин от понеделник, че бизнесът разчита на ниското заплащане на труда и че дори когато е налице икономически растеж, работните заплати не се увеличават.

Според бизнес организацията икономическо възстановяване, ускорен растеж и увеличаване на производителността, заетостта и доходите могат да се случат не с механично увеличаване на възнагражденията, а с промени в законодателството, работещи мерки и инструменти за намаляване на регулаторната тежест, насърчаване на инвестициите, реформиране на публичните институции и бюджетната сфера, промени в енергийните политики.

Заплати и производителност

"Въпреки че икономиката расте, работните заплати не се увеличават със същите темпове, защото бизнесът крепи дейността си на ниските възнаграждения. Това каза в интервю за "Нова телевизия" вицепремиерът и социален министър Ивайло Калфин. Според него пример за това е времето, когато икономиката растеше с бързи темпове (между 2006 и 2008 г.). "Дори когато върви икономиката, работните заплати не са най-бързо растящите. Бизнесът разчита на ниското заплащане на труда като фактор, който помага да си продава по-добре продукцията", коментира вицепремиерът.

Следва да се отбележи, че рязкото намаляване на заетостта и брутния вътрешен продукт след 2008 г. е съпроводено с номинално и реално увеличение на средната и минималната работна заплата, изпреварващо значително ръста на икономиката и производителността (БВП/зает, БДС/зает) – с над 20-30% за посочените периоди, се казва в становището на БСК. Според експертите на камарата това потвърждава необходимостта от увеличаване на производителността и заетостта и съответстващ на тях ръст на възнагражденията.

Според изчисленията на стопанската камара, направени на база официалните данни на НСИ, между 2008 и 2014 г. номиналната средна работна заплата е нараснала със 150%, реалната – със 135%, а минималната – със 155%. В същото време обаче брутната добавена стойност на един зает се е повишила със 112%.

Спорни решения

Според социалния министър решение на проблема с ниското заплащане има и то е свързано с рязко вдигане на минималната заплата. "Няма административен механизъм, чрез който да се увеличат заплатите, единственото решение е държавата да влияе чрез минималната работна заплата и да се пребори с корупцията", смята Калфин.

Данните на НСИ за производителността на труда показват, че през второто тримесечие тя е нараснала с 2.2% на годишна база. За сравнение - минималната работна заплата се е повишила с близо 12% през 2015 г. и ще продължи да се увеличава с по 10% през следващите две. Статистика на НСИ за брутната средна работна заплата показва, че през второто тримесечие тя се е повишила със 7.6% на годишна база.

Източник: http://www.capital.bg/politika_i_ikonomika/bulgaria/2015/09/07/2605548_bsk_zaplatite_rastat_mnogo_po-burzo_ot/

7 сеп 2015

Швейцарците получават почти 14 пъти по-високи заплати от българите

Швейцарците получават най-високите заплати в Европа, които са почти 14 пъти повече от възнагражденията за труд на българите и близо 14 пъти, сочат данни на Федералната статистическа служба, публикувано в четвъртък и цитирано от Франс прес и БТА.

През 2010 година служител на пълно работно време в промишления сектор или в услугите в Швейцария е получавал средно брутна годишна заплата от 63 549 евро, което е 13.8 пъти повече в сравнение с получаваното от български работник.

Швейцария заема лидерското място, изпреварвайки Норвегия (55 370 евро средна годишна заплата) и Дания (51 485 евро), посочва статистическата служба в публикацията си.

Най-ниските възнаграждения сред 15-те по-стари членки на ЕС са в Португалия (17 193 евро), Гърция (25 696 евро) и Испания (26 621 евро).

На дъното в класацията са Румъния със средна годишна заплата от 6048 евро и България (4618 евро).

Размерът на средногодишната брутна заплата в Швейцария обаче е повлиян от силния курс на швейцарския франк, отбелязва службата.

За да бъдат сравнени заплатите, изразяващи реалната покупателна сила, възнагражденията в национална парична единица трябва да бъдат превърнати в обща виртуална валута, наречена стандарт на покупателната способност (СПС).

В тази виртуална валута швейцарските заплати са само 4.3 пъти над българските.

В евро възнагражденията на швейцарските служители са 1.6 пъти над заплатите на австрийците и германците, 1,8 пъти по-високи от френските и два пъти над италианските заплати. При използване на СПС разликите се свиват.

Как влияе ръстът на минималната заплата върху заетостта в България

Публикуваме съкратена част от изследването на Института за пазарна икономика. 

Влиянието на минималната работна заплата (МРЗ) върху заетостта от години е обект на академичен интерес и централна тема в редица изследвания. За България обаче до момента не е публикувано емпирично изследване, анализиращо влиянието на динамиката на минималната заплата върху заетостта в страната.

В същото време минималната заплата расте с бързи темпове през последните години, като за периода между 2000 и 2013 г. се е увеличила от 75 лева до 310 лева или над 3,5 пъти. Това покачване изпреварва значително както нарастването на средните заплати, така и ръста на БВП и производителността на труда. Разликите в заплащането между отделните региони също са значителни, което предполага и различни потенциални ефекти от вдигането на МРЗ в отделните части на страната.

През 2014 г. и 2015 г. МРЗ продължава да расте с бърз темп (до 340 лв. от 2014 г., 360 лева от януари 2015 г. и 380 лв. от юли 2015 г.), а средносрочната бюджетна рамка предвижда тя да достигне 420 лева от началото на 2016 г. и 450 лв. – от началото на 2017 г. Предвид бързото нарастване на минималната заплата е изключително важно да се изследва потенциалният ефект от тази политика върху заетостта, особено сред най-уязвимите групи на пазара на труда.

Екипът на ИПИ си постави за цел да запълни липсата на емпирични изследвания по темата в България, като анализира потенциалните ефекти от повишаването на МРЗ върху заетостта сред най-нискоквалифицираните, т.е. тези с начално и по-ниско образование. За нуждите на изследването беше конструиран панелен иконометричен модел с областни данни за България за периода 2003-2013 г.

Направеният анализ привежда ясни иконометрични доказателства в подкрепа на хипотезата, че ръстът на минималната работна заплата влияе негативно върху заетостта сред най-ниско образованите в България.

Всяко вдигане на минималната работна заплата със 100 лева води до съкращаването на коефициента на заетост сред тези с начално и по-ниско образование средно с 1,4 процентни пункта.

Спрямо данните за работната сила за 2013 г., това означава загуба на 24 520 работни места. При положение, че коефициентът на заетост традиционно е много нисък в тази група на пазара на труда - варира от около 9% до около 26% в различните области през 2013 г., едно такова намаление на заетостта в отговор на покачването на МРЗ изобщо не е за подценяване. В зависимост от областта това означава, че всеки 100 лева повишение на МРЗ води до загуба между 5% и 16% от съществуващите работни места.

Представеното емпирично изследване за България, което покрива един относително дълъг период от 11 години и всички области в страната, цели да запълни липсата на (публични) изследвания за влиянието от вдигането на минималната заплата върху заетостта. Анализът потвърждава притесненията на редица икономисти, че вдигането на МРЗ се  случва за сметка на заетостта на най-ниско квалифицираните. Имайки предвид резултатите от анализа, е все по-малко чудно защо заетостта сред най-ниско квалифицираните в България е на такива ниски нива и не успява да достигне дори 10% в някои от по-слабо развитите области.

На база на направения модел може да се прогнозира и какъв би бил ефектът от планираното вдигане на МРЗ до 450 лева през 2017 г. върху заетостта сред най-ниско образованите. Ако минималната заплата нарасне от 340 лева през 2013 г. (последната година от изследвания период) до 450 лева през 2017 г., може да се очаква понижение на коефициента на заетост сред тези с начално и по-ниско образование с 1,54 процентни пункта. Т.е. ако заетостта сред населението на 15-64 години с основно и по-ниско образование е била 17,5% през 2013 г., планираното вдигане на МРЗ може да доведе до намаление на коефициента на заетост в тази група до под 16% през 2017 година (при равни други условия). Ако приемем, че работната сила сред тези с начално и по-ниско образование остане непроменена между 2013 и 2017 г., то това намаление в коефициента на заетост означава загуба на 26 272 работни места.

Тези доказани негативни ефекти върху заетостта трябва да се отчитат от правителството и цялото общество всеки път, когато се обсъжда поредното вдигане на минималната работна заплата. Защото не всички, които работят на минимална заплата, ще се радват на по-високи доходи след покачването ѝ - десетки хиляди просто ще изгубят работата си. Решението дали да се повиши МРЗ би следвало да бъде осъзнат избор на по-ниска заетост сред най-ниско квалифицираните.

Предвид направения анализ, ИПИ препоръчва да се замрази покачването на минималната заплата в бъдеще, с цел да се предотврати по-нататъшната загуба на работни места сред една от най-уязвимите групи на пазара на труда – тези с начално и по-ниско образование. В противен случай, коефициентът на заетост в тази група ще достигне критично ниски нива, а безработицата и икономическата неактивност ще продължат да нарастват.

Дневник, 05/07/2015

---

Вижте също: Минимална работна заплата - същност и свързани понятия

---

Вижте минималната работна заплата в България по години тук: http://top-account.net/spravochnik/401-minimalna-rabotna-zaplata.html 

Божидар Данев: Мечтата на младия човек у нас е да бъде чиновник

Според министъра на труда и социалната политика Ивайло Калфин бизнесът трябва да се замисли защо младите хора предпочитат да бъдат чиновници

Младите хора у нас предпочитат да са чиновници, а не да работят в реалния сектор. Това каза изпълнителният председател на Българската стопанска камара Божидар Данев по време на форум за младежката заетост, организиран от Европейската сметна палата и българската Сметна палата.

Свързани новини

Обречени сме да развием „икономика на mall-овете и call-центровете“, ако продължаваме да произвеждаме кадри, за които няма работни места

По думите му заплащането в държавния и обществения сектор е по-високо - над 900 лева средна работна заплата, докато в реалния сектор e 850 лева. Темповете на нарастване на заплатите в обществения сектор също са по-високи, допълни Данев. 

Според министърът на труда и социалната политика Ивайло Калфин  бизнесът трябва да се замисли защо младите хора предпочитат да бъдат чиновници.

Източник: economy.bg

Страната на абсурдите: Съдът в Разград осъди Русенския съд

Информацията за заплатите на магистратите е обществена, а не лична и сведенията по този казус задължително трябва да се предоставят на всеки, който ги поиска. Това става ясно от решение на Административен съд - Разград по дело срещу Окръжния съд в Русе, съобщи КЛУБ Z.

Спорът за съдийските възнаграждения влезе в залата на Темида по искане на Националната асоциация за обществена защита. Гражданските активисти подадоха през 2013 г. заявление по Закона за достъп до обществената информация (ЗДОИ), с което искаха да научат как се формира месечното възнаграждение на административния ръководител на Окръжен съд - Русе. Питането е отправено къмВСС, но висшият орган на третата власт отбягва прекия отговор и препраща молбата до... съда, за чиито действия се иска информация.

В русенската магистратура на свой ред се бавят, за да осуетят изнасянето на видимо неудобните за тях сведения. За тази цел специално оправомощен от председателя на съда магистрат отказва информацията на заявителя, като пространно обяснява, че въпросът касае лични данни, които не следва да бъдат обществено достояние. В неправителствената  организация, поискала да се вдигне завесата, не приемат обяснението за отказа като меродавно и завеждат дело. Казусът е изпратен за решаване в Разградския съд.

Така две години по-късно, през април 2015, магистратите  от лудогорския град се произнасят по иска на гражданските активисти, съобщават от Програма достъп до информация. Тълкуването им изцяло отхвърля тезата на русенските им колеги, според които заплата на съдийския шеф е и следва да си остане негова лична тайна:

„Дейността по определянето на заплатата на административния ръководител на съда е обществена, тъй като е свързана с организирането, разходването и контролирането на бюджетни средства. В казуса не е необходимо да се разкриват данни за конкретното възнаграждение, получавано от физическото лице, заемащо длъжността“, гласи част от решението. 

Административните съдии в Разград припомнят, че има и други нормативни документи, които правят защитата на личните данни на магистратите много по-занижена спрямо останалите граждани - публичния регистър на Сметната палата, Закона за публичност на имуществото на лица, заемащи висши държавни, обществени и други длъжности в публичния и частния сектор, Закона за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия и Закона за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси.

Съдът в Разград намира още, че: „От отговора на поставения въпрос заявителят ще има възможност да си създаде мнение за начина, по който се определят възнагражденията на административните ръководители на съдебните органи по принцип, с посочване на съответните индекси за заеманата длъжност и ранг, регламентирани с Таблица №1 на ВСС за определяне на максималните основни месечни заплати на съдии, прокурори и следователи и процента за придобит трудов стаж и професионален опит, който следва да се начислява като допълнително трудово възнаграждение”.

Магистратурата в Разград  постановява съдът в Русе да се произнесе по компетентност, сиреч да даде исканите от него сведения на заявителя по ЗДОИ.

Решението ще бъде обжалвано и най-вероятно казусът ще стигне до ВАС.

Министерските заплати спират да се вдигат на всеки три месеца

Заплатите на министрите няма да се вдигат на всеки три месеца, както е в момента, съобщава Нова телевизия. Предвижда се занапред доходите на висшите държавници да не са вързани със средните заплати в обществения сектор, които националната статистика отчита.

В момента заплатите на министрите растат на всяко тримесечие, а пенсиите и минималните доходи по правило се вдигат един път в годината.

Предварителните разчети на Финансовото министерство за прилагане на идеята залагат доходи между 2 и 5 хиляди лева – от заместник- министър до премиер. 

Финансовият министър Владислав Горанов се обяви категорично за смяна на модела на заплащане, който е в момента, тъй като се стига до парадокси. При масови съкращения средната заплата при нископлатените в обществения сектор расте чисто статистически, а с нея - и доходите на депутати и министри.

"Обсъждаме други модели, които да бъдат в основа на тези възнаграждения и те да се променят нагоре или надолу. В най-тежката криза в началото на 2009 г. средните заплати растяха, не защото икономиката вървеше напред а защото се съкращаваха най-ниско платените", коментира Горанов. 

Новите министерски заплати ще се променят, но не просто така на 3 месеца. Те ще са свързани с реални икономически ипоказатели.

Така, ако бизнесът вдига разходи за заплати с 10%, и държавата ще вдига заплатите на своите работници. Ако реалният сектор реже заплати – така ще е и за министрите.

За 2 години заплатите на министрите са се повишили с над 300 лева - над 11%. В същото време инфлация няма. Статистиката отчита поевтинаване на живота с 3%.

Депутатите сами определят заплатите си и ги гласуват в правилника си. В момента взимат по 2886 лева – без бонуси за комисии и за сътрудници. След март се чака поредното повишаване. И управляващи, и опозиция обаче дават заявки, че са готови да подкрепят смяна на схемата.

Депутатите в Германия взимат по 9 хиляди евро, а в съседна Гърция взимат по 6 хиляди на месец. Неофициално обаче се говори, че управляващите от Сириза удържали 40 % от заплатите на своите хора. Гръцките комунисти се оказват още по-крайни - прибирали всичко и отделно сключвали договори с избраниците - за които оставали по 1200 евро месечно.

Срамът ни вече е световна новина и факт

31.03.2015

"Изоставен и отвратен, българският народ вече няма доверие в политическите си лидери..." /из френския печат/. Може ли някой да ми каже, какво би си помислил един нормален човек на планетата, когато прочете, и то днес, в 21 век, подобни думи за един народ, за една страна, и то членка на ЕС...

Да не говорим, че някои от данните, публикувани в чуждата преса, например, за средната заплата, не са верни. Знаем колко са получавали взривените, нали? А и в цял свят мерило за стандарт е не средната заплата, нещо много удобно за нашите политици, а минималната заплата. А знаете какво е тя, нали? Стотина евро...Ами минималната пенсия - 50 евро, че и по-малко май е тази по болест, която получават един милион и триста хиляди българи...Знаем и колко българи, милиони, живеят с под 200 лева, тоест 100 евро на месец, а и под 75 евро, минималната надница на една непрестижна професия в Европа, същата Европа, на която ние сме "членове". Членове само на хартия.

Знаете ли какъв е прагът за бедност във Франция, също член на ЕС - 900 евро на човек!!! 

Значи 1800 лева на човек, под тази сума той вече е беден и държавата му дава безплатно парички, храна, квартира,че и безплатна почивка, че и билети за концерти, че и...Да продължавам ли...Защо ли да продължавам, когато веднага някой "богат" и всезнаещ нашенец ще ревне, псувайки под гъст мустак - айде бе, стига лъжи...
Вчера цели три часа Кристалина Георгиева говори в Брюксел, равно и сресано говорене, по брюкселски, питаха я и Пирински, и то на английски език, да, синчетата и щерките знаят чужди езици, а и още някои световнонеизвестни нашенски евродепутати. И никой не спомена за това, което вчера и днес френската преса в десетки публикации, аз поне такова нещо до този момент не бях виждал, както и в цял свят, съобщава с потрес. 

Знаете ли какво значи днес да бъдеш българин в Париж? Ами ако тези чужденци знаят и пълната истина, точните факти, ако те дойдат на място, особено в провинцията, ако отидат в това село Горни Лом и десетките му, стотиците му подобни, ако видят призраците там с уста-дупки, ако влязат в някоя нашенска кръчма, от ония, с кюмбетата и чашките с шльоковица, с оплютите от мухите подолия на пердета, какво ли тогава ще напишат...

Да, трябва да си го признаем. Аборигените на Европа...Бавноразвиващите се...Както отдавна ни наричат на Запад. 
- Че какви може да бъдете, щом при такъв "живот" и при такава беднотия, и то вече 25 години свобода, вие нищо не правите, а всячески я поддържате - така ми каза преди време един мой съсед-французин, така ми каза и великият Стефан Хесел...
И ме гледаха с такова съжаление - все едно съм от друга планета...И се отдръпнаха веднага от мен, да, "прокажения", заразен с контролирана и възпроизвеждаща се бедност...

Този епизод с великия Шарл Азнавур вече го разказвам за стотен път. Но пак ще го разкажа. Защото на нашенеца изглежда нещо трябва да му бъде казвано по над стотина пъти. Преди вече почти осем години, Господи, кога мина това време, когато работех върху книгата ми "Париж, моят Париж...", имах среща с големия певец в Париж. В един момент от разговора ни, говорейки си за майките ни, той ме попита - а каква пенсия получава майка ви. Изтръпнах. И излъгах - 50 евро, а милата ми майка, вече покойница,тогава получаваше 34 евро... Азнавур помълча, нещо пресметна изглежда - а, е, горе-долу е добре. 50 евро на ден...Не разбрах как му отговорих - ама, г-н Шарл, не на ден, на месец... И тогава стана нещо, от което и до ден днешен се разлюлявам - Азнавур зяпна - на месец...И изведнъж се разбърза, извърна се, тръгна...Ятото от гардове около него също ме изгледа смаяно и също тръгна...
Да, никой никъде не обича бедняците...

Защото, както казва писателят, бедността не е порок, но пък както казва и един баща вчера на загинал в Горни Лом - БЕДНОСТТА УБИВА... За мен също - бедността, особено контролираната бедност в България, вече толкова години е в основата на възпроивеждащото се непрекъснато опростачване на българина и на днешното му дередже. 

Ето, все ми разправяха - Райков, не ни излагай пред Европа, бъди българин, бъди родолюбец...
И аз мълчах.
Защо мислите, че всички хора на тази земя и на този век "пасат трева"?
Ето, четете вчерашните и днешните вестници във Франция и света... Вижте,та те знаят повече и от вас за картинката в България... Вие знаете ли какво значи официално световната преса да каже - " Българите са изоставени и отвратени от своите политици"
Ами, това значи оставка! Оставка на цялото политическо статукво! На цялата държава в сегашния й вид. Но на кого му пука в моята родина? Където политиците са случили на народ, където те са негов образ и подобие и където около тях има такъв обръч от бизнесмени и слугинаж, че...

Да, хайде стига с тези мои размишления.
Защото вие се стягате за избори. За избори без право на избор...
Хайде, на хаирлия да е...

Димо Райков