New York Times: Кризата в Гърция уби апетита за евро на страните, чакащи за Еврозоната

Американското издание коментира и позицията на България за присъединяване към общата европейска валута

Преди време Еврозоната и еврото като валута, бяха специален клуб, в който почти цялата Европа искаше да членува. В светлината на гръцката криза, обаче, както и на тежката отговорност на европейските сили за спасяването на страната, присъединяването към общата европейска валута става все по-малко привлекателно за много от страните, които се редяха на опашка за своя шанс.

Това пише американският New York Times /NYT/ в коментар за това как кризата в Гърция се отразява на еврото, Еврозоната и желанието на страните извън нея да станат членки.

Според изданието от Полша до Чехия и Унгария и дори още по- на юг, присъединяването към еврото се възприема повече като пречка, която носи със себе си рискове и разходи, включително значително отказване от суверенитет. Тези недостатъци определено натежават повече от ползите от членство в Еврозоната, отбелязва NYT.

Държавите в ЕС, които имат финансови проблеми, се притесняват да приемат еврото, тъй като това ще означава, че трябва да гарантират гръцката „финансова безотговорност“.

Изданието цитира думите на премиера Борисов, който казва: „Ние също ще трябва да даваме пари на Гърция. По-бедните ще дават на по-богатите. Не виждам логиката в това.“

Дори България и останалите страни да предприемат ход за членство в Еврозоната, гръцката криза може да направи настоящите членки по-малко ентусиазирани да приемат нови държави в своя „клуб“, пише още NYT.

Изданието цитира и думите на вицепремиера Ивайло Калфин: „Мисля, че Гърция ще е урок за самата Еврозона. Апетитът за приемане на нови страни ще намалее.“

Сред страните, които вече не са толкова ентусиазирани да станат членки на Еврозоната, изданието посочва още Полша, Чехия, Унгария, Хърватия и Румъния.

Източник: economy.bg

"Ню Йорк таймс": САЩ може да разположат танкове и тежко оръжие в България

14 юни 2015 година, 

Източник: Дневник.бг 

"Като значителна крачка към възпиране на потенциална руска агресия в Европа от Пентагона подготвят разполагането на бойни танкове, бронирани машини на пехотата и друго тежко въоръжение за нуждите на около 5000 американски войници в няколко балтийски и източноевропейски страни." Това съобщи "Ню Йорк таймс", като се позовава на източници от САЩ и НАТО.

Предложението е на етап военно планиране, но очаква одобрение от министъра на отбраната Ащън Картър и Белия дом преди срещата на министрите на отбраната на алианса по-късно през юни.

Това, което е известно на "Ню Йорк таймс", е за тежко въоръжение за около 150 американски военни във всяка от трите балтийски републики - Литва, Латвия и Естония. Също толкова, а може и за осигуряване на батальон, т.е. бойна част от около 750 души, може да има във всяка от трите източноевропейски страни членки - Полша, Румъния и България, а може би и в централноевропейската Унгария.

Това не е постоянно базиране на американски или партньорски войски в страни от НАТО по източния фланг на алианса, а складиране на бойна техника, която при нужда бързо да е на разположение на прехвърлените в тези страни западни военни.

Ако бъде одобрено, това ще е първото от края на студената война разполагане на американско въоръжение в новите членове на НАТО на изток, които преди четвърт век бяха в съветската сфера на влияние. Чрез този ход САЩ ще изпратят и най-категоричния досега сигнал, че ще отбраняват съюзниците си, които са най-близо до руските граници.

Количеството въоръжение, за което става дума, е малко в сравнение с това, което Русия може да стовари срещу страна от НАТО или да струпа по западните си граници, но е сигнал за ангажираността на Америка да възпира агресия по същия начин, по който действаше малката американска Берлинска бригада по време на кризата от 1961 г., когато започна изграждането на стената, разяснява "Ню Йорк таймс".

Изнесеното напред въоръжение, складирано в съюзническите бази, ще е достатъчно за оборудване на бригада от 3000-5000 души и ще наподобява поддържаните в Кувейт наличности в продължение на повече от 10 години след Първата война в Залива през 1991 г.

Американски специалисти са огледали за най-добрите места за складиране в изброените държави и се консултират с партньорите си, но още не е взето никакво решение за това дали и кога да се премества въоръжение, казва полк. Стивън Уорън, говорител на Пентагона.

Една стандартна бригада на САЩ в Европа разполага с около 1200 различни бойни, транспортни и обслужващи машини, включително близо 250 танка M1-A2 Abrams, бронетранспортьори Bradley и самоходни гаубици.

Министерството на отбраната все още изчислява разходите за обновяване на жп линии, строителство на нови складове и инсталации за почистване на техниката, които да заменят халетата за старо съветско оръжие. Обектите ще се охраняват от местните военни или от частни компании, а не от американската армия.

В интервю пред италиански вестник преди броени дни президентът Владимир Путин заяви, че "само луд човек, и то само в сънищата си може да си представи, че Русия внезапно ще нападне НАТО. Мисля, че някои държави просто се възползват от страховете на хората по отношение на Русия. Те просто искат да играят ролята на фронтови държави, които да получат някаква допълнителна военна, икономическа, финансова или друга помощ".

Фактът, че Пентагонът е готов на новата крачка, се възприема като признание в САЩ, че заплахата от Русия за сигурността на Европа няма да изчезне скоро, коментира "Ню Йорк таймс". Има готовност това да се направи, въпреки че би било възприето от Кремъл като нарушаване духа на споразумение от 1997 г. между НАТО и Русия, с което започна партньорството им. В него под формата на декларация НАТО обявява, че "при настоящото и обозримо състояние на сигурността" няма да се "разполагат допълнителни постоянни и значителни бойни сили" в страните, близо до Русия.

В същия документ обаче се заявява, че НАТО и Русия не се смятат за врагове, докато днес мнозина от членовете на алианса твърдят, че агресивните действия на Москва са обезсмислили договореностите.