New York Times: Кризата в Гърция уби апетита за евро на страните, чакащи за Еврозоната

Американското издание коментира и позицията на България за присъединяване към общата европейска валута

Преди време Еврозоната и еврото като валута, бяха специален клуб, в който почти цялата Европа искаше да членува. В светлината на гръцката криза, обаче, както и на тежката отговорност на европейските сили за спасяването на страната, присъединяването към общата европейска валута става все по-малко привлекателно за много от страните, които се редяха на опашка за своя шанс.

Това пише американският New York Times /NYT/ в коментар за това как кризата в Гърция се отразява на еврото, Еврозоната и желанието на страните извън нея да станат членки.

Според изданието от Полша до Чехия и Унгария и дори още по- на юг, присъединяването към еврото се възприема повече като пречка, която носи със себе си рискове и разходи, включително значително отказване от суверенитет. Тези недостатъци определено натежават повече от ползите от членство в Еврозоната, отбелязва NYT.

Държавите в ЕС, които имат финансови проблеми, се притесняват да приемат еврото, тъй като това ще означава, че трябва да гарантират гръцката „финансова безотговорност“.

Изданието цитира думите на премиера Борисов, който казва: „Ние също ще трябва да даваме пари на Гърция. По-бедните ще дават на по-богатите. Не виждам логиката в това.“

Дори България и останалите страни да предприемат ход за членство в Еврозоната, гръцката криза може да направи настоящите членки по-малко ентусиазирани да приемат нови държави в своя „клуб“, пише още NYT.

Изданието цитира и думите на вицепремиера Ивайло Калфин: „Мисля, че Гърция ще е урок за самата Еврозона. Апетитът за приемане на нови страни ще намалее.“

Сред страните, които вече не са толкова ентусиазирани да станат членки на Еврозоната, изданието посочва още Полша, Чехия, Унгария, Хърватия и Румъния.

Източник: economy.bg

Ключова среща на върха на Еврозоната в Брюксел

След като председателят на еврогрупата Йерун Диселблум бе принуден да прекъсне заседанието й заради спор между финансовия министър на Германия Волфганг Шойбле и президента на Европейската централна банка Марио Драги, в Брюксел в неделя се провежда среща на върха на Еврозоната, посветена на гръцкия проблем.
Преди началото на срещата премиерът на Гърция Алексис Ципрас изрази оптимизъм заяви, че споразумението относно Гърция може да бъде постигнато още днес.
„Ние сме готови за достоен компромис. Той е от полза за всички народи на Европа. Ние можем да постигнем споразумение днес, ако това бъде поискано от всички участници“, заяви Ципрас при пристигането си на срещата на върха на Еврозоната.
Френският президент Франсоа Оланд заяви , че неговата страна ще направи всичко, за да запаси Гърция в еврозоната,
„Франция ще направи всичко за да открие споразумение, което да позволява Гърция да остане в еврозоната“, заяви Оланд при пристигането си в Брюксел.
Той отхвърли идеята за „временно излизане на Гърция от еврозоната“, предложена от Германия.
От своя страна германският канцлер Ангела Меркел предупреди, че споразумението за програма за помощ за Гърция няма да бъде сключено „на всяка цена“.
„Няма да има споразумение на всяка цена“, заяви Меркел на влизане на срещата на върха на Еврозоната.
„Предстоят ни тежки преговори“, добави тя.
Постигането на каквото и да е споразумение относно Гърция в неделя е малко вероятно, заяви министърът на финансите на Словакия Петер Казимир
На въпрос на журналисти какво очаква от днешната среща на Еврогрупата Казимир отговори:
„Нищо. Нищо сериозно, поради това, че е невъзможно да се достигне споразумение днес.В момента за гърците е по-важно банките да отворят възможно най-скоро“.
Премиерът на Малта Жозеф Мускат заяви, че Гърция трябва да бъде спасена „но не на всяка цена“.
„Съществуват два сценария за предотвратяването на финансовия колапс на Гърция- да се дръпне спусъка на всичко и страната да изпадне в несъстоятелност сама или да се помогне на Гърция да се възстанови така, че да може да плаща дълговете си.
Ако „дръпнем спусъка“ и гръцките банки изпаднат в неплатежоспособност , икономиката на Гърция ще страда невъобразимо. Дори Малта ще бъде изложена на сътресения, а за Гърция ще бъде неимоверно трудно да плати дълговете си“, заяви Мускат.
Малтийският премиер изключи възможността дългът на Гърция към Малта , в размер на 177 милиона евро, да бъде опростен, но заяви, че Валета е готова да бъде гъвкава относно сроковете за връщане.
Министърът на финансите на Литва Римантас Садзиус изрази надежда, че лидерите на страните от Еврозоната ще „сътворят чудо“ , постигайки споразумение с Гърция.
„Споразумението зависи от политиците, те могат да сътворят чудо. Надявам се, че днес ще се случи чудотворен момент“ , заяви Римантас от Брюксел .


_________
Агенция "Фокус"

Георги Стоев, икономист: България трябва да влезе в еврозоната, когато валутният съюз е по-стабилен

София. България трябва да влезе в еврозоната, когато валутният съюз е по-стабилен. Това каза в сутрешния блок „Добро утро, България“ на Радио „Фокус“ икономистът Георги Стоев. Според него след гръцката криза Европа бързо ще преструктурира начина, по който регулира паричната политиката в еврозоната. 
„Казано на по-прост език една страна, която тепърва влиза в еврозоната няма да има неограничен достъп до финансовите пазари по линия на това, че е член на еврозоната. Точно това се случи с Гърция и затова страната е в такова положение. Всъщност „откачането“ от дълговата и фискалната политика в еврозоната е правилно да се случи в момента. Все пак не бива да обвързваме конкретно членство със стабилността на еврозоната“, допълни икономистът. 
Георги Стоев коментира още, че кризата в южната ни съседка ще се отрази на външната търговия между България и Гърция. Според него обаче финансовата система у нас ще остане стабилна и няма поводи за притеснение по отношение на гръцките банки в страната ни, защото те функционират като български.

__________

Източник: Агенция "ФОКУС", 7.7.2015 г. 

А дали Ципрас не е планирал излизането на Гърция от еврозоната

От Дневник, 04/07/2015

Самоувереният финансов министър на Гърция Янис Варуфакис продължава часове преди съдбоносен за оставането на страната в еврозоната референдум да говори за терор на кредиторите срещу страната му, плаши как Европа ще изгуби 1 трилион евро, ако Гърция отпадне от еврозоната и убедено заявява, че в понеделник ще има споразумение с международните институции, независимо как са гласували гърците.

Премиерът Алексис Ципрас призова на заключителния митинг привържениците си да гласуват с "гордо "Не" и че референдумът е за това "да живеем с достойнство в Европа", докато председателят на асоциацията на гръцките банки казва, че парите им ще стигнат за една сутрин, ако падне блокадата.

Как е възможно това?

Дали пък излизането на страната от еврозоната не е бил основният план на Ципрас от самото начало, пита Саймън Никсън от "Уолстрийт джърнъл". Просто е много трудно човек да не види, че всичките му действия идеално пасват на една такава стратегия, казва авторът.



Според Никсън вероятно дори историците никога няма да изяснят докрай дали има някаква конспирация, или просто властта в Атина е грубо некомпетентна.

Авторът обръща внимание на факта, че Ципрас спечели изборите през януари на фона на недоволство от помощната програма, но и на категорично мнозинство от хора, искащи страната им да остане в еврозоната. Така че премиерът нямаше друг избор освен да преговаря с кредиторите, докато те го търпят.

Ако Grexit е била целта от самото начало, единственото предизвикателство е било да се мотаят преговорите докато изтече помощната програма, въведе се контрол над капиталите, държавата фалира и стане почти невъзможно избягване на отпадането от еврозоната. Единственият риск в тази стратегия е да не би гърците да щурмуват банките и да си теглят депозитите преди да изтече вторият помощен пакет на 30 юни.

Ципрас изигра перфектно плана, ако това е била идеята му. Вложителите бяха убеждавани да си държат парите в банките с продължили 5 месеца уверения, че а-ха и ще има сделка. В действителност, през това време нямаше никакви разговори по същество. Ципрас затлачи процеса с безкрайни дискусии дали кредиторите трябва да бъдат наричани Тройка или "институции", къде да се провеждат преговорите и кой с кого да преговаря.

В последния момент той продължи да предлага планове с нулев шанс да бъдат приети, но които му позволяваха да твърди в Гърция, че кредиторите са тези, които се държат безотговорно. Помощта приключи, банките за затворени, страната е фалирала, а той свика референдум за споразумение, което дори вече не е на масата.



Саймън Никсън посочва как цяла седмица о обявяването на референдума Ципрас повтаря да се гласува с "Не", защото това щяла да засили позицията му в преговорите. Но никой никъде в еврозоната не мисли, че това е вярно. Отношенията между лидерите от еврозоната и Ципрас бяха скъсани толкова безнадеждно, че никой няма да даде пари на Гърция, докато той е на власт.

Да оставим политиците - ЕЦБ може лесно да заяви ощ ев понеделник, че банковата система на Гърция - силно зависима от правителствените гаранции - е в несъстоятелност. Това означава, че банките не могат да отворят врати докато не бъдат рекапитализирани, било чрез конфискуване на част от депозитите, чило чрез въвеждането на нова валута.

"Разбира се, Ципрас може да е стигнал дотук съвсем случайно. В партията му има хардлайнери, които винаги са настоявали страната да скъса с кредиторите, но не е изключено премиерът просто да се е доверил на уверенията на Варуфакис, който винаги е смятал, че пред лицето на гръцкия инат в крайна сметка кредиторите ще капитулират", казва авторът.

Според него и сега лидерите на еврозоната искат да вярват, че Ципрас се е вкарал в сегашната ситуация от неопитност и некомпетентност, а не заради някаква тайна мисия да изкара Гърция от еврозоната.

"Възможно е Ципрас зле да си е направил сметката и наивно да е вярвал, че еврозоната ще удължи със седмица помощната програма, за да може през това време СИРИЗА да агитира срещу нея. Ако не е схванал, че обръща гръб на единствения източник на финансиране за Атина, че ЕЦБ ще се защити като спре да налива пари в гръцките банки, значи наистина е неопитен и некомпетентен. Ясно е, че Атина не предвиди колко бързо паниката ще плъзне след налагането на контрол над капиталите и пенсионерите без банкови карти ще се окажат отрязани от спестяванията си."

И въпреки всичко това кредиторите продължават да са озадачени.



Решението на Ципрас да тръгне на ескалация, вместо да капитулира, бързо накланя в Гърция везните в полза на противниците му. Но и да изгуби референдума, той пак може да се окаже печеливш - заедно с партията си, той снема отговорността от себе си, а понеже доминират и други партии в парламента със сходната позиция, страната ще трябва да отиде на предсрочни избори. На тях Ципрас може да победи отново и да се върне на власт.

Само че по това време Гърция вече ще е извън еврото.

Започва подготовка на България за членство в еврозоната

1 юли 2015, economy.bg

Правителството създаде Координационен съвет за подготовка на Република България за членство в еврозоната с председател министъра на финансите, който е национален координатор на подготовката на страната ни за въвеждане на единната валута. Това съобщават от правителствената информационна служба.

Сред основните функции на Съвета ще бъде разработване на проект на Национален план за въвеждане на еврото в България, изготвяне на предложение до Министерския съвет за определяне на целева дата за приемане на еврото, организацията и координирането на практическата подготовка на страната ни за членство в еврозоната и ръководство и координиране на работата на експертните работни групи.  

Членовете на съвета са заместник-министър на финансите, подуправител на Българската народна банка, член на Комисията за финансов надзор, заместник-министри на икономиката, външните работи, на транспорта, информационните технологии и съобщенията, правосъдието и други. Съветът ще се подпомага от експертни работни групи, които в рамките на своята компетентност непосредствено ще осъществяват практическата подготовка за членство на страната ни в еврозоната.

Жан Клод Юнкер: Отрицателен отговор на референдума в Гърция може да има опустoшително въздействие, апелирам гръцкият народ да остане в Европейския съюз

София. В Гърция всеки трябва да разбере, че един отрицателен отговор може да има опустошително въздействие, без значение как ще бъде поставен и формулиран въпроса за референдума за членството на Гърция в Еврозоната. Това каза на пресконференция председателят на Европейска комисия Жан Клод Юнкер във връзка позицията на комисията за ситуацията в Гърция. По думите на Юнкер гласуването на референдума ще бъде ясен сигнал за Гърция и за другите страни от Еврозоната. „Обичам Гърция. Нека се подкрепят предложенията, без значение какъв ще бъде въпросът. Гръцкият народ е достоен народ, нека гръцкият народ докаже своята отговорност”, посочи Юнкер. По думите му мястото на Гърция е в Европа, тъй както Древна Елада е в Европа.

На въпрос, дали смята, че все още има доверие към това правителство, Юнкер отговори: „Разбирам решенията на гръцкото правителство, моят екип и всички останали вложихме всички усилия да се приеме споразумението”. Той каза още, че по време на 20-часовото заседание за ситуацията в Гърция, изведнъж са били информирани от гръцка страна, че заседанието ще бъде прекъснато и Гърция се оттегля. „Аз не обвинявам г-н Ципрас, това е неговото право – но това поведение ме озадачи. Г-н Ципрас опитва да защити своята кауза, това е негово право”, коментира Юнкер. 

На въпрос, свързан с апела на Юнкер за подкрепа на референдума за членство в Еврозоната, Юнкер бе категоричен: „Бих желал ясно да подчертая следното в Гърция всеки трябва да разбере, че един отрицателен отговор може да има опустушително въздействие, без значение как ще бъде поставен и формулиран въпроса. Ние ще трябва да приемем резултатите от този референдум, но ако отговорът е не, е ясно, че Гърция се дистанцира от Европа и Еврозоната”. Той каза още, че средният човек, който работи и се труди, той иска да се труди в Европа. „Искам още веднъж да апелирам към гръцкия народ да остане в Европейския съюз”. „Дадохме възможности на гръцкото правителство, които не са били давани до сега. В тези преговори участваха политици на високо равнище, за нас това бе наистина огромен шанс за Гърция. Трябва да приемем резултатите от референдума в Гърция, но ако отговорът е не, независимо как е формулиран въпросът, е ясно, че Гърция се дистанцира от Еврозоната”.

Агенция ФОКУС