В годишния доклад за освобождаване от отговорност, който преглежда как Европейската комисия се справя с харченето на парите си, докладчикът Маркус Пийпър е вкарал коментар, в който призовава Комисията да възприеме решителна позиция по отношение на България и да разгледа въпроса дали при липсата на напредък и продължаващото силно разпространение на корупция изобщо е възможно използването на средства на Съюза съгласно правилата.
Няколко неща са изненадващи покрай този коментар: Първо, това е първото ясно свързване на механизма за мониторинг и европейските фондове. Второ - докладът, който се занимава със средствата за 2012 г., се позовава на мониторинговия доклад на Комисията от тази година, което говори за непосредствен политически дневен ред. И трето, интересно е дали това говори за нещо повече от проста критика в доклад на ЕП...
Показват се публикациите с етикет ЕП. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет ЕП. Показване на всички публикации
четвъртък, 3 април 2014 г.
четвъртък, 6 февруари 2014 г.
Евродепутатът Михаел Галер: Ако това се случи в Германия – човекът, който е замесен би си подал оставката
Страсбург. Ако това се случи в Германия – човекът, който е замесен би си подал оставката. Това каза в интервю за Агенция "Фокус"евродепутатът Михаел Галер, който е и координатор на ЕНП в подкомисията по сигурност и отбрана в Европарламента. Запитан - дали ГЕРБ са поискали от него да постави този въпрос към Мартин Шулц, той обясни: "Нямаше нужда да искат от мен да правя нищо, защото този случай придоби популярност в ЕП. Аз и преди съм критикувал, през 2009 г., тогавашното правителство водено от г-н Станишев, за това, че промениха изборното законодателство точно преди изборите – тогава дойдох в България и дадох пресконференция по темата. Така че следя ситуацията в България от дълго време. Не трябваше никой да ме моли да правя нещо, защото съм в течение на събитията, които се случват в страната ви. Също така, колега евродепутат г-жа Инге Гресле, която е член на Комисията по бюджетен контрол в ЕП – тя вече се беше активизирала по случая с Моника Станишева, защото европейските средства би трябвало да се изразходват само по предназначение, а не да бъдат използвани като магазин на самообслужване – тези средства не са нещо, което може да се приватизира. Не ме разбирайте погрешно – аз съм привърженик на приватизацията, но не и когато става въпрос за европейски средства".
Станишев оглавява листата на БСП за евровота
Председателят на БСП ще оглави листата на партията за предстоящите избори за Европейски парламент, съобщи "Дарик", позовавайки се на собствени източници от редиците на социалистите.
Изчисленията на партийната централа нареждат на второ място в листата настоящият евродепутат Илияна Йотова. Трети би трябвало да бъде Георги Пирински. Следващите две места ще са отредени за кандидатите от гражданската квота. Четвърти в листата на БСП ще бъде депутатът Петър Курумбашев, а пета ще е Достена Лаверн.
Шестото място в листата на левицата най-вероятно ще бъде отредено за коалиционния партньор на БСП - "Български социалдемократи".
В събота предстои 48-ият конгрес на БСП. На него обаче не се очаква да бъде обсъдена листата за евроизборите. Въпреки това източниците на "Дарик" не очакват да има размествания в първоначалните прогнози.
Изчисленията на партийната централа нареждат на второ място в листата настоящият евродепутат Илияна Йотова. Трети би трябвало да бъде Георги Пирински. Следващите две места ще са отредени за кандидатите от гражданската квота. Четвърти в листата на БСП ще бъде депутатът Петър Курумбашев, а пета ще е Достена Лаверн.
Шестото място в листата на левицата най-вероятно ще бъде отредено за коалиционния партньор на БСП - "Български социалдемократи".
В събота предстои 48-ият конгрес на БСП. На него обаче не се очаква да бъде обсъдена листата за евроизборите. Въпреки това източниците на "Дарик" не очакват да има размествания в първоначалните прогнози.
Шулц свиква извънредно заседание на ЕКОФИН за банковия съюз
Съществуват значителни недостатъци в позицията на държавите членки и това застрашава основната цел на системата - да се гарантира, че данъкоплатецът няма да бъде сред първите, които ще спасяват банките в затруднение. Това заявиха преговарящите евродепутати от страна на Европейския парламент по въпросите за Единния оздравителен механизъм към банковия съюз по време на дебат в парламента.
"Основните проблеми в позицията на правителствата са прекалено сложният и политизиран процес на взимане на решения за закриването на банки, и правилата за фондът за финансиране на банки, които, така предложени, трудно ще спечелят доверие за новата институция в първите години непосредствено след създаването", подчертават още депутатите.
Преговарящите от ЕП изразиха своите притеснения по отношение на желанието на страните членки да въведат междуправителствен елемент в системата, особено при отсъствието на надеждни правни основания за подобен подход. Водачите на политическите групи критикуваха по време на дебата позицията на Съвета довела до загуба на ценно време.
Затова председателят на ЕП Мартин Шулц заяви, че ще изпрати искане до Съвета за свикване на извънредно заседание на ЕКОФИН преди предвиденото за 17 февруари, така че да се избегне забавянето на преговорите с две седмици.
Мандатът за преговори на Европарламента призовава за стегната система за взимане на решения, способна да осъществи ликвидация на дадена банка за един уикенд. Той предвижда ключови роли за банков надзор и Единния съвет за оздравяване на банки, така че да се гарантира, че процесът на закриване на дадена банка няма да бъде блокиран в политически лабиринт. Той предвижда и допълнителни правомощия за Единния съвет, където са представени националните власти, за да се гарантира подходящ баланс между задачите на европейско и на национално равнище.
Мандатът предвижда оздравителният фонд да може да взима заеми в първите години след създаването си, за да се гарантира стабилността му от самото начало, а не чак когато достигне зрялост след 10 години. Предвижда се заемите взети от фонда да бъдат връщани от банките паралелно на годишните им вноски към него. Според мандата фондът трябва да е структуриран така че да гарантира, че всички банки ще бъдат третирани по един и същи начин и ще имат равни права за достъп до него.
Преговарящите от ЕП ще продължат разговорите със Съвета на финансовите министри, като успоредно с това ще участват и в междуправителствени преговори за създаването на оздравителния фонд.
"Основните проблеми в позицията на правителствата са прекалено сложният и политизиран процес на взимане на решения за закриването на банки, и правилата за фондът за финансиране на банки, които, така предложени, трудно ще спечелят доверие за новата институция в първите години непосредствено след създаването", подчертават още депутатите.
Преговарящите от ЕП изразиха своите притеснения по отношение на желанието на страните членки да въведат междуправителствен елемент в системата, особено при отсъствието на надеждни правни основания за подобен подход. Водачите на политическите групи критикуваха по време на дебата позицията на Съвета довела до загуба на ценно време.
Затова председателят на ЕП Мартин Шулц заяви, че ще изпрати искане до Съвета за свикване на извънредно заседание на ЕКОФИН преди предвиденото за 17 февруари, така че да се избегне забавянето на преговорите с две седмици.
Мандатът за преговори на Европарламента призовава за стегната система за взимане на решения, способна да осъществи ликвидация на дадена банка за един уикенд. Той предвижда ключови роли за банков надзор и Единния съвет за оздравяване на банки, така че да се гарантира, че процесът на закриване на дадена банка няма да бъде блокиран в политически лабиринт. Той предвижда и допълнителни правомощия за Единния съвет, където са представени националните власти, за да се гарантира подходящ баланс между задачите на европейско и на национално равнище.
Мандатът предвижда оздравителният фонд да може да взима заеми в първите години след създаването си, за да се гарантира стабилността му от самото начало, а не чак когато достигне зрялост след 10 години. Предвижда се заемите взети от фонда да бъдат връщани от банките паралелно на годишните им вноски към него. Според мандата фондът трябва да е структуриран така че да гарантира, че всички банки ще бъдат третирани по един и същи начин и ще имат равни права за достъп до него.
Преговарящите от ЕП ще продължат разговорите със Съвета на финансовите министри, като успоредно с това ще участват и в междуправителствени преговори за създаването на оздравителния фонд.
ПП ГЕРБ иска анкетна комисия за отпуснатите европейски пари на фирмата на Моника Станишева
София. ПП ГЕРБ настоява за незабавно и пълно разследване от специална парламентарна анкетна комисия на фактите и обстоятелствата около отпуснатите европейски пари на фирмата на Моника Станишева. Това каза депутатът от ГЕРБ Цвета Караянчева в декларация от името на парламентарната група, предаде репортер на Агенция „Фокус”. „ПП ГЕРБ изразява силно възмущение от опитите на тройната коалиция да прикрие грандиозния скандал със съпругата на Станишев – Моника Станишева. В ЕП вече публично и на висок глас се поставят въпроси лично на председателя Мартин Шулц за отпуснатите 60 000 евро за „Актив груп”. За пореден път името на България е компрометирано в международен план. Срамно и неадекватно е мълчанието на управляващите в България”, заяви тя.
„ПП ГЕРБ настоява за незабавно и пълно разследване от специална парламентарна анкетна комисия на фактите и обстоятелствата около отпуснатите европейски пари на фирмата на Моника Станишева. Фамилия Станишеви са длъжни да отговорят публично защо фирмата на съпругата на председателя на ПЕС Сергей Станишев е възстановила парите на ЕП, ако всичко по проекта е било изрядно”, посочи Караянчева.

Моника Станишева Снимка: архив, Булфото
сряда, 5 февруари 2014 г.
Михаел Галер към Мартин Шулц: Кога ще информирате ЕП за отпуснатите пари на съпругата на Станишев – Моника Станишева?
Страсбург. Кога председателят Мартин Шулц ще информира официално Европарламента за обстоятелствата около отпуснатия от ГД „Комуникации“ грант от 60 000 евро на фирмата "Актив груп" на съпругата на шефа на европейските социалисти – Моника Станишева Янова Йосифова. Този въпрос зададе към Мартин Шулц, по време на пленарната сесия на Европарламента в Страсбург германският евродепутат Михаел Галер, който е и координатор на ЕНП в подкомисията по сигурност и отбрана в Европарламента, съобщиха от пресцентъра на ПП ГЕРБ. По време на изказването си Галер заяви, че 30 000 евро от тези пари са били изплатени и той настоява да знае, дали вече е потвърдено, че тази сума е възстановена обратно по сметка на Европейския парламент, дали проектът е приключен и дали при представяне на допълнителни документи няма да последват други плащания. „Бих желал още да знам, дали след като госпожа Станишева е направила писмено изявление, в което е отрекла за съществуването на конфликт на интереси, което е невярно изявление, дали при това обстоятелство съществува престъпен акт. Аз намирам всичко случило се за много странно и си представям какво щеше да се случи, ако съпругата на нашия председател на ЕНП беше сключила подобна сделка“.
Михаел Галер заяви още, че очаква да бъде информиран официално от председателя на Европейския парламент Мартин Шулц за всички подробности по казуса с отпуснатите пари на съпругата на председателя на ПЕС – Моника Станишева.
Михаел Галер заяви още, че очаква да бъде информиран официално от председателя на Европейския парламент Мартин Шулц за всички подробности по казуса с отпуснатите пари на съпругата на председателя на ПЕС – Моника Станишева.
петък, 31 януари 2014 г.
Конференция в Европейския парламент, организирана от Андрей Ковачев: Настояще, зависимо от сенките на комунистическото минало
В Европейския парламент в Брюксел се проведе конференцията "Настояще, зависимо от сенките на комунистическото минало", организиранa от д-р Андрей Ковачев, ръководител на българската делегация в групата на ГЕРБ/ЕНП, и германския евродепутат Йоахим Целер.
Д-р Ковачев откри и изложбата "България 1944-1989: Забранена истина", която съпътства конференцията. Двадесетте пана представят архивни документи и кадри от комунистическото минало и прехода към демокрация в България и бившата ГДР. Изложбата ще остане цяла седмица в европейската столица.
"Двадесет и пет години след краха на комунизма в България, а и в много страни от Източна Европа, все още има непрочетени страници от най-близката ни история. Обективната истина от държавните и партийните архиви трябва да бъде достъпна за обществото и за изследователската общност - това е единственият начин да преосмислим историята си в контекста на членството и бъдещето на България в Европейския съюз", заяви Андрей Ковачев.
Според българския евродепутат в България има остра нужда от изучаване на историята на страната след 1944 г. в училищата. Младите българи, които са и европейски граждани, трябва да знаят своята история.
"Ние искаме от политиците, академичната общност и медиите на Македония да преустановят манипулациите на историята, а в нашата страна не успяваме да се обединим около обективната историческа истина за комунизма", допълни Ковачев, който е заместник-председател на Комисията по външни работи на Европейския парламент.
В конференцията взеха участие евродепутати и експерти от Германия и България, които представиха научни изследвания за престъпленията на комунистическата диктатура и сянката, която политическите и икономическите й наследници продължават да хвърлят върху демократичното общество в обединена Европа.
Германският евродепутат от ЕНП Ханс-Герт Пьотеринг, който е и председател на фондацията Конрад Аденауер, посочи: "Българите бяха много смели в противопоставянето си на комунистическия режим". По неговите думи младите трябва да знаят истината за комунизма.
"Ако познават това минало, те по-лесно ще избегнат тъмните времена, които ние преживяхме в историята си", подчерта д-р Пьотеринг, който в периода 2007-2009 г. бе председател на Европейския парламент.
"В България е по-лесно е да бъде сменено правителството, отколкото учебният план, заяви проф. Евелина Келбечева от Историческия факултет на Американския университет.
Председателят на комисията по досиетата Евтим Костадинов отбеляза, че съществената задача пред ръководената от него институция е била премахването на мита, че разсекретените документи на Държавна сигурност са недосегаеми. Над 12 хиляди българи са подали искане за запознаване с архивите на комунистическите тайни служби, уточни той.
Участие в конференцията взе и разследващият журналист Христо Христов, автор на сайтa "Държавна сигурност.com - Независим специализиран сайт за чисто минало и прозрачно настояще" с адрес http://www.desebg.com/ , в който той е поместил репортаж за събитието.
Сегашните конференция и изложба са третото от поредицата събития, посветени на близкото комунистическо минало, които Андрей Ковачев организира в Европейския парламент.
Абонамент за:
Публикации (Atom)